не се цели ниско, не се цели и прекалено високо

IMG_0003

пиша това към предприемачите, но спокойно може и да е просто за теб, като човек и за всяко начинание

когато започваш нещо – доста е важно накъде ще се прицелиш и какво цели ще си поставиш

ако започваш само за да преживяваш – това и ще получиш, ако започваш с идеи да промениш света – има шанс наистина да го направиш

голям проблем е прицелването в ниското. човек си поставя малки цели, пъти по-малки от тези, за които има даденост, потенциал и така спъва сам себе си. много често срещано явление. лесно постигнатите ниски цели водат до задоволство, спиране на развитието и рано или късно – крах и неудовлетворение.

в значително по-редки случаи, но все пак се случва – човек си поставя твърде високи цели, далеч без да има потенциал за такива. един приятел на около 22 ми каза „имам бизнес план и смятам да го изпълня и на 30 да се пенсионирам“. нещо подобно имам предвид. истинският предприемач е такъв завинаги, не само до 30 и после да се пенсионира.

щастието е в добре поставените и успешно постигани цели, и следващите, и пак.

има бизнес ангели. има ги и у нас. има и хора, които вероятно те познават, които вече правят реален бизнес и могат да те посъветват. поговори с тях. направи си реална оценка. и не се прицелвай ниско, нито пък прекалено високо. действай.

писах още: бизнесът иска отдаденост и за да си добър предприемач

предприемачество и предизвикателства

предприемачеството е риск. хубаво е, че има хора, готови да поемат риска. не ги е страх. вярват в себе си и добрата си идея. това са истинските предприемачи.

и все пак предприемачеството крие трудности, които се изпречват на пъря му:

липса на подкрепа. най-вече морална подкрепа. другаде имат ментори, бизнес-ангели. трябва подкрепа от семейството, близките, приятелите. важна е, наистина тази подкрепа, и в началото, и после.

хората, с които работиш. не се справят, трябва им време да се обучат, после пък напускат и правят конкурентна фирма, боледуват, просто си тръгват, защото такъв е животът.  трудно е с тях и много деликатно. изисква специални умения. но е много важно, за да тръгне бизнеса, а и после, за да върви.

администрацията, институциите. да, те са като плашило, което кара мнозина да се страхуват. колкото и да е, това са по-преодолими трудности, за които човек по-добре да не мисли предварително, но да спазва изисквания, регулации, норми, че да си няма кахъри.

просто лоши обстоятелства. ето това е най-кривото, когато нещата не зависят много от някого конкретно. природни, климатични, големи и малки бели.

и все пак, истинският предприемач е достатъчно мотивиран, борбен и готов да прескочи всички трудности.
не им се давай. давай.

а в началото как започнахте? …

много често ме питат за бизнеса, най-вече журналистите, но наскоро и един младеж, който също иска да започне нещо свое – „а в началото как започнахте?“ и очакват някоя пикантна, любопитна или приказна история

началото винаги е трудно. дали започваш нова работа или стартираш бизнес – в първите дни си зашеметен от новото, от смяната на навиците, на средата.

но ако започваш биснес и си в началото, трудното може да е повече от просто адаптацията към новото работно място. новият бизнес изисква отдаденост. отдаденост на повече от 100%, повече от 24 часа в денонощието. изисква да влезе в пулса ти, в съня ти, в дишането ти, за да се случва в правилното за начало темпо. веднъж там – трудно би излязло.

та така, ако започваш нещо ново – приготви се за много труд в началото. е, разбира се, огледай се и за малко повечко късмет. успех!

виж също жените са много добри в бизнеса и новите предприемачи на България

новите предприемачи на България

макар у нас малко хора да осъзнават, че да има добър частен сектор, т.е. добър и силен бизнес е от полза за всички (да, малко да не кажа почти никак политици го осъзнават, за масовия човек да не говорим колко още го е страх от „частници“ и счита частния бизнес за голямо зло)
в последните няколко години се появиха бизнес ангели, специални събития и прояви, търсещи и намиращи добри идеи сред младите, насърчаващи ги и с това – подканващи още и още нови идеи да се зараждат и реализират

сещам се за Start Up конференциите, за Start it smart, за Empower

днес в СУ се проведе второ събитие за 2010-та на Start it smart – Seed Challenge. имаше много млади хора, основно студенти, които на място работиха по групи, с ментори и модератори по бизнес механики. представиха се и няколко проекта от най-добрите от преди 6 месеца. моят фаворит – Софийски бухал

въпреки че на тези места се събират хора с желание да опитат, като цяло ми се струва, че повечето млади хора (тези на 18-20, когато трябва да се започне)  имат страх да започнат нещо свое или предпочитат да заложат на сигурното. чух няколко пъти – „сега и една магистратура в чужбина и после високата заплата ми е в кърпа вързана“ …  което си преведох „учи, мама, да не работиш“, една глупава приказка, останала от времето на соц-а

друг важен детайл – много малко са момичетата, които опитват да започнат бизнес, които се престрашават да се явят на подобни форуми и да споделят идеите си. мисля си дали не е време да се направи подобен инкубатор само и специално за жени, за да се насърчат и те да опитат, да им се даде кураж и вяра в себе си, както и смелост да поемат риск

добрата новина е, че въпреки всичко нови предприемачи има. част от тях са готови да променят света и имат идеи как да го направят. аз им пожелавам да успеят!

писах за майките предприемачи тук и как да създаваме предприемачи тук