ДЕОС в първо лице: Еми. Мечтая за България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си

12039565_10205252066124585_8182426443714770998_nЕмилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

да дадем на децата си …

IMG_9477

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

предприемачеството е отговорност. твоя отговорност.

44

предприемачеството е нещо сложно. за разлика от обикновения бизнес, в който стартираш нещо, за да си вадиш хляба, за да печелиш пари, ставаш предприемач с нова идея, с желанието да промениш нещо радикално и с това да направиш света по-добър.

с това предприемачеството е отговорност. отговорност към света.

отговорност е и към всички въвлечени. към хората, които наемаш и които започват да вярват в твоята идея. отговорност към партньори, които те подкрепят и също вярват в това, което създаваш. отговорност към утре-то, колкото и абстрактно или банално да звучи това.

цялата тази отговорност е твоя. ако не си готов за нея, не започвай.

писах още: не се цели ниско, не се цели високо
основните грешки на предприемачите
предприемачество и предизвикателства

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още:

10 начина да направим света по-добър

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

  1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
  2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
  3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
  4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
  5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
  6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
  7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
  8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
  9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
  10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.

the baba-фактор

нашумя се напоследък след лекцията на Стив за the baba-фактор, родния феномен, но ми се ще да добавя няколко щриха

the baba-фактор е изконно ценен ресурс за родните ширини. спомни си в твоето детство как е било. сигурна съм при 90% от нас бабите са били супер важен фактор в детството, формиращ елемент, но не и страховити, плашещи чудовища, които не дават на децата да играят. отказвам да го приема.

днес the baba-фактор е още по-олекотен. днешните баби
а/ са много заети, работят и не могат да гледат (редовно, постоянно) внуците си
б/ не им се занимава, а дори „да ги гледат“, всъщност повече гледат сериали, а не внучета, в което време последните правят каквото си искат, разбирай основно играят

страшното на the baba-фактор не са игрите, от които бабите лишават внуците си у нас, а по-скоро глезенето. чувството на вина, което доминира у повечето от нас като родители, понеже работим и с това се чувстваме виновни, че не сме с децата си, същото това чувство на вина избива и у бабите (разбирай дядовците), защото се отдават повече на работа, сериали, отколкото на внуците си (с малки изключения).

от там бабите започват да глезят малките ужасно много като:
* им купуват всевъзможни (китайскинайчесто) играчки боклуци (отмагазинзаединлев), вместо да им разкажат приказка
* им купуват всевъзможни (ужасновредниноотрекламитепотелевизията) храни неща за ядене вместо да им направят една хубава зеленчукова супа, например

така че, шоуто си е шоу, но ние трябва да върнем бабите на техния пиадестал, да им връчим нужното количество отговорности, рестрикции, светоглед (разбирай играчки и храни) и ги вкараме сериозно в играта с възпитанието на внуците. защото, както се казва от народното предание – никой не е длъжен да им гледа на бабите внуците.

аз съм супер майка. и ти. и ти!

img_1702

често се виним сами или тези около нас ни винят или вменяват, че не сме добри родители. че много работим и имаме малко време за децата си, че не се справяме добре. а те нашите родители като сме били малки какви добри били … да бе да. и те са били същите. просто времената са били други.

смея да твърдя, че съм супер майка. и познавам доста супер майки. майки, които работят наравно с мъжете си, грижат се за дома и храната и са наистина прекрасни майки. четат приказки за лека нощ, играят си с децата си, разхождат с в парка с тях и са наистина загрижени и отговорни.

така че, мамчета, горе главата. не слушайте приказки от 1001 нощи, а знайте, че се справяте супер!

/това по повод някои разговори напоследък плюс темата тук/

за коледните базари или как се събира дарение от 600 000 лева

img_3345

трудно се събира. но капка по капка – вир става.

да, особено тази Коледа има доста благотворителни базари, истина. но нашият (Az-jenata.bg и Magic FM) бе по-различен. основното, което се продаваше бяха картички, сурвачки и сувенири, изработени от деца. деца от цялата страна. част от тях бяха дошли на базара с учителите си и продаваха своите произведения на символични цени от лев-два и с готовност пускаха всяка монетка или банкнота в кутията за дарения. събрахме 1000 лв.

тази вечер и Камен Донев игра благотворително представление пред пълна зала и ще дари 14 000 лв.

така сме поставили само началото за събирането на колосалната сума от 600 000 лв, която е необходима за закупуването на специална апаратура … ето и подробностите за дарителската инициатива „Приказка без край… Чудото си ти!“ в помощ на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания – София (bg.sbaldohz.com).

„Целта на кампанията е да бъдат набрани средства за закупуване на диагностична апаратура в отделението за костномозъчни трансплантации (апарат за клетъчна фереза, флоуцитометър за клетъчна диференциация), както и биохимични анализатори за изследване на показатели при деца със злокачествени заболявания, лабораторно оборудване (апаратура за дълбоко замразяване, центрофуга-замразител, съдове за транспорт на течен азот), запаметяващ 6-канален електрокардиограф, монитори, консумативи и медикаменти.

В СБАЛ на деца с онкохематологични заболявания в София се лекуват около 70% от онкоболните деца в България. Екипът на болницата се стреми да осигурява на малките си пациенти лечение без компромиси, каквото биха получили в големите европейски клиники. С общи усилия, всяка година десетки храбри малки герои побеждават своята зла участ и получават нов шанс за живот, безгрижно детство и мечти.

Това, което всеки може да направи в подкрепа на децата в нужда, е да изпрати sms с текст DMS Magic на единен дарителски номер 17 777 (за абонати на Globul, Vivacom и M-Tel) срещу 1.20 лв. с ДДС.

Банковата сметка на инициативата „Приказка без край… Чудото си ти!“, чрез която може да дарите средства в подкрепа на кампанията, е в UniCredit Bulbank.

IBAN: BG68 UNCR 7000 1519 8612 91
BIC: UNCRBGSF
Валута: BGN
Титуляр: СБАЛ на деца с онкохематологични заболявания – София ЕООД“

… защото приказката е без край, а чудото си ти!

най-голямото наследство

img_3068често хората се карат – делят наследство. броят кой какво получил, на кого какво му завещали – апартамент, къща, магазин, завод … или само кола, или само котка и чизми. едните завиждат много, другите се страхуват много, че първите им завиждат.

мисля си, че най-голямото наследство, което получава всеки от нас не е това, което може да се опише в нотариален акт или с банкова сметка.

най-голямото наследство е това, което остава у нас от нашите родители, това, което са успели да ни предадат, генетично или чрез възпитанието си. напред излизат жаждата за живот, усещането за свобода и отговорност на избора, готовността да се рискува и да се общува свободно, таланта и полето да го развиеш, въображението и липсата на окови, които да го приземят преждевременно, амбицията и нуждата да знаеш още и още, действеността и предприемаческия дух.

и това наследство друг не може да ви го вземе. или го имате – или не. но ако го имате – не оставяйте прахоляка от забързаното ежедневие и глупавите извинения да го покрият до забрава. ок?

на рисунката – машина за сняг, Али (4 г.)

децата като наше огледало.

вайкаме се и се тюхкаме, че децата ни неграмотни.

истината е, че децата ни са наше огледало. какво се получава? четат ли българите като цяло – не? защо децата да четат тогава? гледат ли телевизия, шоута, реалитита и турски сериали, ама по много – да? защо тогава се сърдим на децата, че и те са по цял ден пред екрана?

в същото време бизнеса се оплаква от липса на кадри. няма квалифицирани хора. и неквалифицирани няма.

в същото време 100% от завършващите висше образование в Индия и Китай говорят перфектно английски.

мда.