и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още:

#BAD11 храна

Blogactiondaybloggerbadge21този пост е посветен на днешния Blog Action Day с тема FOOD

в изобилието, в което живеем, което е факт, дори да се оплакваме, често забравяме стойността, истинската стойност на нещата. и днес, мислейки за храната, в деня, в който хилади блогъри ще пишат за нея, ми се ще да дам три малки акцента от България

боза и хляб – това е било основната храна на българите по време на пости между Първата и Втората световни войни, вероятно и преди това. знам го от баба ми. семействата са били големи – с по 10-12 деца. а гладът – голям. и въпреки това са живели щастливо.

днешните деца не могат да си представят онова време, в което растяхме ние – редене на огромни опашки за кило банани, само по празниците, време, в което шоколадът беше деликатес и се ядеше само по специален повод.

като не видяло храна, лакомо и ненаситно търсеше ядене осиновеното, взето от дом, от мои приятели дете в първите месеци, когато вече бе с новото си семейство. страхът от глад си отиде последен у това невръсно хлапе. голям беше преходът между ядене с настървение, до преяждане и нормалното ядене с наслада, хранене заедно.