през март описах моите малки стъпки в посока еко
шест месеца по-късно нещата не са много променени, но дописвам:
лично:
– избягвам да дъвча дъвка – дъвките се разграждат бавно и замърсяват много;
– простираме, максимално не ползваме сушилнята;
– отказвам винаги, когато мога найлонови торбички (и ме гледат странно);
– избягвам да взимам безалкохолно в пластмасова бутилка;
– събирам старите батерии и непотребните дискове за времето, когато ще има пункт, в който да ги предам;
служебно:
– създадохме секция Зелено на Az-jenata.com;
– в офиса редовно събираме цялата насъбрана хартия и я връщаме;
– сведохме до минимум употребата на пластмасови прибори и чаши;
– почти на 90% минахме на икономични монитори;
предстоящи:
– планирам да започна да не използвам химикалки, само моливи;
– ще засадим фирмена гиричка през пролетта;
– ще засадя още нови дръвчета на нашата улица;
още не съм:
– си взела колело;
– успяла да накарам всеки, който излиза от тоалетната да гаси осветлението или да спира добре кранчето на водата;
blog action day
Follow
Сериозно, и аз съм за тия неща, ако сам не ги правя, много се радвам, когато някой друг ги прави. Ама дъвките… Ееее, дъвките…
не съм те виждала с дърка, Виктор? 🙂
Да, така е то, как ще дъвча дъвка, когато трябва да си направя зъбите, а ако си направя зъбите, толкова вредни вещества ще се изразходват и съответно произведат, да не ви разказвам, не са само ония пломби с живак, то са толкова неща, че майка плаче, или по-точно Ал Гор. Или той беше само за жегата, не за замърсяването. Ще взема да се прежаля да купя една дъвка, да видя ще ли направя балон, като озоновия го няма май, или е тука, какво стана, има ли, няма ли?… А с птичия грип какво стана?… А с боклука на София какво стана?… Или което го няма по телевизията, значи не съществува.
Така е то…
здрасти,
и мен ме гледат странно.след камшичното движение, с което късат найлонката и ме попитат…“торбичка?“, отговарям…“не не мерси, чета горичка.“…как един не ме попита „абе каква гора четеш, добре ли си?“…гледат като пукали и само за малко ме поглеждат в очите.
– миналата есен засадих две череши, една праскова и една круша.меката зима им понесе добре, обаче лятото били изгорели.то тва лято ли беше – ад.
– миналото лято бях свободен, живях в една къща в гората и си направих компост.2 месеца редувах ред хранителни отпадъци,ред сено и тук таме поръсвах с пепел от огнището.за жалост на края на вторият месец в лопатата с пепелта е имало въглени, които не съм видял и за десетина часа компостът изтлял.
P.S да имаш случайно повече разсад от фирмената гиричка, да взема да бодна и аз 🙂
Ами и аз се опитвам да не замърсявам околната среда много-много; хвърлям си боклуците редовно, е… дъвча дъвка, но си засадих с приятелката си едно дръвче на двора :Р
Аа, моля, аз съм първи на опашката за гиричката, после ако има за останалите. 🙂
от фирманата нямам, но напролет лесно се прихващат дървета 🙂
Виктор, ти ще дойдеш да садиш през март, няма да ти се размине :)))
относно моливите и химикалите – леля ми подари еко-химикал, вместо пластмасова обвивка е използвана рециклирана хартия, пресована верояно, щото е твърда, а онова дето е за закачане е от дърво. има някъде и пластмасова част, но като се замисля и самото мастило вероятно е вредно и изисква много неща за направата си.
Ползва се ЕДНА писалка, в последните 15 години – с патрони. Стотина струват едно юро пакета. Намират се и в четирите цвята.
Не знам каква е идеята ти с химикалките – пластмасата, еднократната употреба и невъзможността за рециклиране.
Най-голямото свинско става по време на война.
В последните стотина години не сме спрели да воюваме.
Файда че парното ми се захранва с биогориво, колата е с еко петрол и пазарувам етични марки дрехи.
Не мога да спра една настояща или бъдеща война.
да, от една страна – еднодневки са, тонове пластмаса (или метал) на боклука само след месец-два употреба
мастилото – и то вредно
война е, постоянно е война
но дори да си последният мохикан може да има смисъл
Цялото това медийно толерирано насилие..не те ли натъжава ?!
Тези дни при нас тече есенна ваканция и от понеделник проактивно презареждам батериите..купих си първия Орхан Памук (червен), с малките не смъкнахме пижамите през целия ден, пекохме си ябълки с канела и стафиди, изведох приятелката си на кафе със сладкиш (рак лечението почти приключва с добри резултати), отметнах още един сезон на Бостън Легал във влака – и не мога да отбележа дан в увеличаване на човешкото насилие тая седмица.
Ако това не е еко поведение, здраве да е.
Даже съм на път да въведа в употреба чистак нов ник, спец за блогване 8))
Преоткривам тарантиновите black eyed peas в релация с модното corporate video CV
http://www.youtube.com/watch?v=gDfKCzMuLMc
Единственото хармонично поведение е баланс с другите, без насилие..пространство за всички..и като се събудиш след седмица, медийния цирк/мрак те обгръща. Пак е джунгла. Пак трябва да се избират битки.
ябълки със стафиди и канела, hmm good idea 🙂
медийният цирк е за медийната публика
ознаталият живот е за ценители – мохикани
I am right 🙂
просто казвах, че има еко-химикал.нищо повече 🙂
пък ние в офиса имаме няколко на Еко пак или Еко булпак, екохимикалки, от картон, май 🙂
Идейна статийка. Дори и да не е за „еко“ дъвки. Хареса ми