различната сексуалност не те прави различен човек

8

всички хора независимо от тяхната сексуалност живеят, мислят и чувстват по един и същи начин


изложбата с картини на Михаил Вучков е пред Ялта и ще продължи до 2 февруари. едва ли само за няколко дена ще успеем целокупно да променим възгледите си за сободата и правото на избор на всеки. а колко сме нетолерантни се вижда от злостните коментари към това интервю. брррр

снимката получих от Ана Атанасова

луди луди баби

Screenshot-25

малка сцена, в която главната героиня празнува своя 90-ти рожден ден, заснета в далечната 1963-та долетя от Белгия чрез моя приятел Жан и замина към Дания към моята приятелка Лидия като забавен подарък
желаещите да се посмеят – моля, последвайте този линк, а коментарът – любовта няма възраст

темата за лудите баби бе подета като блог-игра, допадна ми и съвпадна в момента, този пост не се състезава

две покани за онлайн маркетинг семинари

давам ги по ред на номерата:
на 17-ти февруари семинарът носи гръмкото заглавие
Краят на маркетинга такъв, какъвто го познаваме
и сутринта ще имам честта да го открия с първата лекция и дискусия след това, мисля, че семинарът ще е полезен за хора, които още не са се занимавали с онлайн маркетинг и герила маркетинг
повече информация има на сайта на събитието тук

e-mail Marketing Masterclass
е вторият семинар, който ще е полезен на всички, интересуващи се от имейл маркетинг – с Майкъл Лендер, датата е 25 февруари, отново в София, а подробностите са тук

мисля, че поредицата не свършва до тук, напротив, това е само началото и май ще се окаже права Ирина, според която неслучилият се прилив от други канали към Интернет през 2009 ще се случи именно през 2010-та, когато ще гоним още по-висока ефективност, със сигурност с много повече Интернет в миска си, а да се надяваме и че ще знаем какво искаме и как да тълкуваме резултатите, но с толкова обучения на хоризонта именно в тази област, мисля, че ще се справим отлично! успех!

ГМО параноя

p1220010консерва грах и косерва царевица, от един бренд, на едната пише ясно „Без ГМО“, на другата не пише. може и грахът да не се е поддал още на генно модифициране, пък може да е генно модифициран, без да го пише. искам да знам. ако не е, нека моля всяко нещо, което няма ГМО бъде отбелязано, всичко друго по презумция ще се счита с …

за какво не ми е този блог и още малко от детството

наскоро Деси бе така любезна да ме покани да кажа „защо имам блог„, и защото малко по-рано отговорих на същия въпрос, зададен от Боян, сега решавам да се включа с това „защо не ми е този блог“ или „досадните страни на това да имаш блог“:
– появяват се от време на време хейтъри, контактът с които понякога е досаден,
– има „редовно коментираща-по-висчки-поставени-и-непоставени-въпроси публика“, като всеведущия г-н А…в най-вече, понякога е забавно, но по-често дразни,
спамът и най-вече ру-спамът, заобикалящи антиспам филтрите в коментарите са досатни и в някои дни отнемат не малко минутки за почистване,
– дошлите тук хора по търсене в гугъл по „porno s deca“ или само „porno“ например, направо ме хвърлят в джаза,
– за да съм откровена ще кажа, че понякога да блогваш е досадно, т.е. хората очакват да го правиш (редовно), имаш теми (трупат се и чакат), но нямаш вдъхновение да го правиш. тук някои много се стараят да преодолеят момента и да блогват, пък ако ще и насила или „служебно“, за да догонят завоюваните позиции в TBL, които следят ребром и са важни за тях. признавам, че моя милост не принадлежи към тази група и пише само при вдъхновение. това води до неравномерност – има дни с по няколко поста и други с голеееми дупки, но така е по-добре за този блог

p1090241

и все пак да добавя още един щрих към това за какво ми е този блог в отговор на мястото 10. от списъка на Деси – за да каня интересни ми хора да отговарят на някакви въпроси-игри-щафети 🙂 затова и каня Деси, Борислав, Шопов, Боян, Люси, Пламен, Весето и Еличка да споделят за своите места за игра, а за по-забавно добавям още една снимка от детството и куп спомени – основно място за игра бе улицата и ето ни с моята братовчедка на нашата улица. истината е, че въпреки наличието на две градинки наоколо основно играехме на улицата, а тя не беше като сега – колите минаваха с доста по-малка скорост доста по-нарядко. игрите бяха сега като погледна – преобладаващо „мъжки“, може би защото момчетата в тайфата бяха мнозинство и с кукли въобще не сме играли – „стражари и апаши“, хвъряне на „бомбички“ от изстъргани от клечки кибритени връхчета, набутани във винтове, палатки и „къщички“ от найлони и кашони, на „междузвездни войни“ или „планетата на маймуните“ …
връщането в това време сега ми довлече от спомените и летните „театрални постановки“, които редовно организирахме години наред в нашия двор – няколко деца от квартала си имахме „трупа“, избирахме какво „да поставим“, репетирахме седмица-две, правихме си декори и костюми от подръчни материали, нареждахме всички налични столове, пейки, добавяхме и дъски върху две тухли, разлепяхме рисувани от нас самите, естествено, плакати из улицата, минавахме по домовете на съседите да каним, имаше и хартиени листчета за билети, които продавахме за по стотинка или две, но някои щедри фенове-любители на творчеството ни даваха дори до 10! слагахме ги в касичка, за да имаме за картон и боички за следващия път. и така – накрая на всяка подобна акция имаме и своя звезден миг – представление в някой прашасал от жега августовски следобед. тръпката беше голяма! следваха аплодисменти и още аплодисменти. една от постановките ни се увенча с небивал успех и поради голямата публика го играхме цели три пъти – беше любимото „Копче за сън“, дори си спомням разпределението на ролите, но няма да ви занимавам с това … е, ето така се забавлявахме преди, когато телевизията бе черно-бяла, само от 10 до 12 и от 16 до 24 ч, детските, освен „Сънчо“ бяха два пъти в седмицата, а за Интернет нииикой не е и знаел 🙂

за студентите с любов

вчера имахме последната за семестъра лекция с моите студенти. след което ми стана тъжно, че се разделяме. един наистина супер симпатичен курс – будни и разумни, любопитни, с достатъчна доза самочувствие и приятно количество ентусиазъм за онлайн нещата, за които им говорих. млади и красиви. доволна съм, че за първи път успях да прокарам, мисля успешно, няколко неща:

– имахме FB група, която помагаше всички да са информирани и се ползваше с умерен успех, в началото на курса малцина бяха тези без ФБ профил, в края вече нямаше такива 🙂

– след лекцията за блога курсът си проима блог – предполагам отдавна е зреело, но не мога да не съм доволна, че блогът се появи именно тогава. списваше се редовно от няколко студента и включваше полезна за всички тях информация от учебното ежедневие. за жалост блогът вече не е онлайн, защото бе на безплатен хостинг. и един съвет към хостинг компаниите – според мен ще е добре да има опции студентски блогове да се хостват при промоционални условия 🙂

– в началото на курса само двама души имаха личен блог, в края – повечко 🙂

– от един-двама с twitter в началото – в края цяла шепа 🙂

– тази година в Google Online Marketing състезанието, в което ще участваме със студенти от НБУ за втори път, ще се включим поне с три отбора!

– голямата ни гордост е проектът Уикипедия:Онлайн_медии_и_ПР – оказа се и доста трудна задача, всъщност – студентите бяха поканени да се включат доброволно с по три теми, които всеки да развие в Уикипедия на български език. тук имахме въвеждане в правилата и идеологията на Уикипедия, както и детайлно преглеждане на всички текстове, съвети, помощ постоянна, „плевене“ и т.н. от страна на един уникален човек от бг уикипедиянската общност – Вася Атанасова и няколко нейни колеги. Вася – дълбок поклон и огромни благодарности! доволна съм, че студентите, освен че работиха за себе си – за оценката, оставиха нещо и след себе си, а част от тях може би ще продължат да допринасят и за в бъдеще. задачата бе трудна и не за всеки, но като цяло се справихме добре.

ето ги какви са сладури
p1180006

уверена съм, че погледнаха с други очи на Интернет след курса ни и част от тях ще работят това, скоро

питаха ме вчера къде и как могат да продължат да учат в тази посока – онлайн медии, онлайн маркетинг и ПР. за жалост в момента в България няма къде. говорим и с колеги от бранша, че е крайно време модерен ВУЗ да включи в своите магистърски програми и тази. уеб бранша, хората, занимаващи се с онлайн маркетинг у нас все още сме само шепа, а бизнесът има нужда от още. времената се променят. динамично. много динамично. а висшите учебни заведения се карат по телевизията и спорят да има или да няма в Перник университет, вместо малко да модернизират своите програми, например. е, аз съм оптимист и знам, че скоро ще стане. както казват шопите „кое си требе оно си сака“ 🙂

на всички вас – успех!!!

понеделнишко кафе

p1180003

ето тази кутия готино кафе ни намери в офиса понеделнишки – як начин да напомниш за себе си елегентно, ненатрапчиво и с … вкус на кафе, именно такъв, с какъвто 97% от читателите ти започват деня си. браво .Net! и мерси 🙂

осинови книга!

мнозина без да се замислят ще кажат, „да бе да, пак ще вършим работата на Държавата“
други, също без да се замислят, ще помогнат

„Все някога се налага да осиновим собствените си родители. Отпаднали от житейските превратности. Грохнали от годините си. Рухнали без нас. Все някога се налага да се погрижим за родителите като за наши деца.
Ако искахме да бъдем патетични, щяхме да заявим само това.
Но трябва да бъдем прагматични, защото никой не може да спре безпаметния ход на времето, трябва да бързаме. Затова проектът „Осинови книга” на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” , осъществяван с помощта на вестник „Култура”, е възможност, благодарение на която да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало. При това, срещу не чак толкова големи суми.
Осинови книга. Спаси родител.

първата книга за осиновяване: Псалтир с последования (ЦИАИ 4), края на ХVІ – началото на ХVІІ в. 234 л. (ръкописна книга) + 146 л. (старопечатна книга) + ІV л. хартия; 178х135 мм. подробно описание и на необходимите процедури има тук. сумата, която е нужна е 5 800 лв.

кредит: Борислав Борисов

за простото и сложното

„Съвсем в началото на журналистическата си кариера пишехме колкото се може по-сложно. И в един момент и Иво и аз разбрахме, че колкото повече разбираш нещата, толкова по-просто пишеш. Като разликата между американски и български учебник – нашите са написани така, че да се бухаш по главата „егати, колко съм тъп, нищо не разбирам.“

Филип Харманджиев, съсобственик на Икономедиа, в книгата „Невидимата история на вестник Капитал“, която бе част от подаръците от TEDxBG