ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.
летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.
днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.
ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.
ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.
ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂
Много сладки снимки, особено първата 🙂
благодаря Анди! 🙂
всички детски снимки са сладки, а черно-бялото придава специфичен привкус 🙂
Не всички са с такива бузи 🙂
Наистина много сладки снимки, а и готина блог щафета. Благодаря за поканата, постнах моите места току-що. 🙂
Искам 🙂 Още стари детски снимки! 🙂
Супер сладко!
Ще поемем щафетата тези дни!
Заинтригува ме. Ще се опитам да направя нещо по въпроса 🙂
Жюстин, ровя из старите снимки, ако намеря нещо, ще пиша. Благодаря за поканата. Ти си била много слънчево дете, както си и днес 🙂
Жюстин, изрових една снимка: http://tzvetkova.wordpress.com/2010/01/15/back-in-time/
Райна, благодаря! Много е сладурска!!! Още! Още! 🙂