
ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.
летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на “стражари и апаши”, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.
ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.
ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей
Много сладки снимки, особено първата
благодаря Анди!
всички детски снимки са сладки, а черно-бялото придава специфичен привкус
Не всички са с такива бузи
Наистина много сладки снимки, а и готина блог щафета. Благодаря за поканата, постнах моите места току-що.
Искам
Още стари детски снимки! 
Супер сладко!
Ще поемем щафетата тези дни!
Заинтригува ме. Ще се опитам да направя нещо по въпроса
Жюстин, ровя из старите снимки, ако намеря нещо, ще пиша. Благодаря за поканата. Ти си била много слънчево дете, както си и днес
Жюстин, изрових една снимка: http://tzvetkova.wordpress.com/2010/01/15/back-in-time/
Райна, благодаря! Много е сладурска!!! Още! Още!