Само малко желание и отпадъците могат да имат втори живот с рециклиране

img_0481

Много хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.

Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.

Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.

Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.

Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!

img_0550

Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.

Театърът. Начин на употреба.

img_0368

Както вероятно става ясно от публикациите в този блог – обичам театъра, за моя радост и семейството ми обича театъра и често ходим на театър. Извън претенцията и снобизма. Заради удоволствието да откриваме, споделяме, любопитството към нови срещи, прочити, идеи, вдъхновение.

Преди седмица бяхме с децата на постановка с добре познат, голям столичен театър. Постановката бе великолепна. Но публиката, публиката … Дори Али (10) сподели „По-невъзпитана публика не съм виждала“.

Залата бе пълна, като повече от половината посетители бяха ученици от вероятно 9-12 клас. Очевидно добре облечени, изглеждащи умни деца. Но … шумни, доста повече от предела на възпитаното. Разбира се, младостта носи силния смях, неръздържаността, но поне в театъра това следва да е в граници.

И за да не се окаже, че само учениците така, нека сме наясно – театърите напоследък са все по-пълни. С хора, които отдавна не са били на театър. И са забравили или не са знаели – има някои правила, дори неписани, които е добре да се спазват. Припомням.

1/ Макар в повечето театри да се напомня изрично за изключване звъненето на телефоните все има минимум по един, който не го е направил. А в по-неловките случаи този един, след като му звънне насред представлението телефона дори решава да говори по него, което е брутално недопустимо.

Не си ровете из фейсбука по време на представление, не си пишете съобщения – светлината от екраните пречи и на тези около вас, но и на актьорите.

На същото представление, за което споменавам по-горе, на което Али се възмути от публиката, в края на пиесата актьорите излязоха и казаха, че ще изпеят бонус песен, защото нито един телефон не звъннал по време на представлението. И изпяха. Ама представяте ли си до къде сме я докарали …

2/ В театъра не се яде и пие. Това не е кино и няма как в салона да се ядат пуканки, солети, банани или да се пие, пък било то и вода. Недопустимо е.

Ако два часа без вода / солети / друго за ядене или пиене не можете да издържите – по-добре не ходете на театър.

3/ В театъра обикновено има гардероб и палта, якета се оставят там, за да е комфортно на всички наоколо и да могат да се разположат удобно.

4/ В театъра / на концерт не се ръкопляска преди да е завършило представлението. Както шума от телефони, както мляскането, така и аплодисменти по никое време биха попречили от една страна на публиката (но това е по-малката беля), но и на актьорите / музикантите, а това е наистина недопустимо. Прекъсва, пречи.

5/ В театъра, а и на концерти, напоследък публиката има странния навик да скача на крака и да аплодира така. Но това е също неприемливо … Аплодисменти, бурни аплодисменти – това е достатъчно. Ако сте подготвени – цвете също е чудесен вариант да изкажете възхитата от актьорската игра и представлението.

Вероятно списъкът може да се продължи и ще очаквам коментари с предложения.

Снимката е от новата постановка в Театър София „Малката морска сирена“.

Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Свети Никола от Залива на подковата

15129977_1431332583560971_800591354_n

Свети Никола от залива на подковата е новият роман на Екатерина Костова. С изчитането му у мен нахлуха тъга и размисъл. Романът е за късния соц и за прехода, онзи нескончаем преход, в който още живеем и в който откриваме още и още не дотам приятни страни.

Цялото интервю с Екатерина е в Kafene.bg

Как се „роди“ „Свети Никола от залива на подковата“?

Както се случва с всяко раждане, след износване 🙂 Мислех за историята не 9 месеца, а години. Бях я започнала след няколко прекрасни лета в Черноморец преди още да посрещнем новия век. След това престанах да ходя в градчето. До 2014-та, когато се върнах на същото място. Юли, мъжът до мен, настояваше да го направя, защото виждаше, че се вълнувам от недоразказаната история. Хората, част от чиито истории са включени в сюжета, се бяха променили, разбира се. Черноморец беше различен. Аз – също. Странно е как животът „разказва“ нашите лични съдби, вплитайки ги в историите на местата, които обитаваме. Трябваше да довърша това, на което бях сложила начало толкова отдавна.

Никола, главният герой, е обикновен човек. Виждаме живота му, разказан, в цялото му лъкатушене нагоре-надолу в книгата. Успява да се понесе и по течението и да търси как да бъде човек, от истинските. Докато четох книгата дойде и тази рисунка, затова споделям и нея. Никола е като теб и мен, един от нас. Тъгата и тежестта на живота са вечен негов спътник.

 

img_9600

Игри с деца: кубчета, конструктори и развитие

img_0405

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъхновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.

Малката морска сирена в Театър София – вълшебен танц на емоции

dsc_8487

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

dsc_8246

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и сцена), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

dsc_5256

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313