Театърът. Начин на употреба.

img_0368

Както вероятно става ясно от публикациите в този блог – обичам театъра, за моя радост и семейството ми обича театъра и често ходим на театър. Извън претенцията и снобизма. Заради удоволствието да откриваме, споделяме, любопитството към нови срещи, прочити, идеи, вдъхновение.

Преди седмица бяхме с децата на постановка с добре познат, голям столичен театър. Постановката бе великолепна. Но публиката, публиката … Дори Али (10) сподели „По-невъзпитана публика не съм виждала“.

Залата бе пълна, като повече от половината посетители бяха ученици от вероятно 9-12 клас. Очевидно добре облечени, изглеждащи умни деца. Но … шумни, доста повече от предела на възпитаното. Разбира се, младостта носи силния смях, неръздържаността, но поне в театъра това следва да е в граници.

И за да не се окаже, че само учениците така, нека сме наясно – театърите напоследък са все по-пълни. С хора, които отдавна не са били на театър. И са забравили или не са знаели – има някои правила, дори неписани, които е добре да се спазват. Припомням.

1/ Макар в повечето театри да се напомня изрично за изключване звъненето на телефоните все има минимум по един, който не го е направил. А в по-неловките случаи този един, след като му звънне насред представлението телефона дори решава да говори по него, което е брутално недопустимо.

Не си ровете из фейсбука по време на представление, не си пишете съобщения – светлината от екраните пречи и на тези около вас, но и на актьорите.

На същото представление, за което споменавам по-горе, на което Али се възмути от публиката, в края на пиесата актьорите излязоха и казаха, че ще изпеят бонус песен, защото нито един телефон не звъннал по време на представлението. И изпяха. Ама представяте ли си до къде сме я докарали …

2/ В театъра не се яде и пие. Това не е кино и няма как в салона да се ядат пуканки, солети, банани или да се пие, пък било то и вода. Недопустимо е.

Ако два часа без вода / солети / друго за ядене или пиене не можете да издържите – по-добре не ходете на театър.

3/ В театъра обикновено има гардероб и палта, якета се оставят там, за да е комфортно на всички наоколо и да могат да се разположат удобно.

4/ В театъра / на концерт не се ръкопляска преди да е завършило представлението. Както шума от телефони, както мляскането, така и аплодисменти по никое време биха попречили от една страна на публиката (но това е по-малката беля), но и на актьорите / музикантите, а това е наистина недопустимо. Прекъсва, пречи.

5/ В театъра, а и на концерти, напоследък публиката има странния навик да скача на крака и да аплодира така. Но това е също неприемливо … Аплодисменти, бурни аплодисменти – това е достатъчно. Ако сте подготвени – цвете също е чудесен вариант да изкажете възхитата от актьорската игра и представлението.

Вероятно списъкът може да се продължи и ще очаквам коментари с предложения.

Снимката е от новата постановка в Театър София „Малката морска сирена“.

3 thoughts on “Театърът. Начин на употреба.

  1. Чудесен списък, дано някои хора го вземат предвид.
    Бих добавила нещо, което, надявам се, няма да прозвучи снобско – на театър се ходи с по-формално облекло. Ясно е, че никой няма да сложи фрак или дълга рокля с гол гръб, но поне според мен дънките и сучърите са неподходящи.

  2. Когато се влиза в ред с вече седнали хора, се влиза с лице към тях (не задник) и с извинение (не намусена целенасоченост и очи, вперени в собственото място по средата на реда). Ето това бих препоръчала аз, на мен татко ми го каза първият път, като ме заведе на оперета и беше достатъчно.

    Не само звукът, светлината на телефоните е брутално пречеща както за актьорите, така и за другите зрители. Това и да не го знае човек, трябва да се сети, ще му извади очите. Белег на голямо невъзпитание и неуважение е това нервозно ръчкане из телефоните по 20 пъти на спектакъл.

    Не съм съгласна за дънките. Нямам официални дрехи, най-често пътувам само с раницата си, ходя с тъмни чисти дънки на опера, на театър, на концерт навсякъде по света. Достатъчно е човек да е чист и да не пречи на другите.

    Що се отнася до аплодисментите – зрителят пляска, защото е щастлив, защото нещо е направено добре, защото има съпричастие в залата. Разбира се, че се случва да се пляска и по време на спектакъла: има вълшебни монолози, страхотни реплики, велики изпълнения – човек реагира. Затова ходим на театър, за да преживяваме нещо заедно. Не се пляска между части от музикално произведение, защото клетите музиканти са суперконцентрирани и не трябва да излизат от темпо. В театъра е друго, живата, моментната реакция е част от представлението.

    И съм много несъгласна с неставането на крака. Ако се възхищавам на някого, ще ставам на крака и ще викам „Браво“. Друг е въпросът, че на 90% от постановките не ми се става на крака, защото не виждам кой знае какъв блясък, докато повечето от публиката става. Всеки както го почувства.

    Мисля, че с ходенето на театър у нас е както с всичко друго – пътуването в автобус, говоренето в кафене, политическото общуване. Повечето забравят (или никога не са знаели), че не са сами и че спокойствието и благоденствието на другите е И тяхна ЗАДАЧА, не просто възможност, която може и да не употребят.

  3. Това за аплодисментите не е вярно – като актриса Ви казвам, че няма по-голямо удоволствие от това най-силният ти монолог да е последван от бурни аплодисменти. За напитките – не съм съгласна, че глътка вода е проблем – човешко е и напълно нормално. Аплодисментите на крака също не са знак на невъзпитание, а уважение и признание за актьорите след добре свършена работа. Бих добавила още: Подсвиркване, викане, снимане – това са неприятни за актьорите навици на съвременната публика.
    Статията Ви е по-скоро: пише ми се и ще пиша ПЪК – нищо лично, но далеч не се доближи до очакванията ми, плод на интригуващото заглавие 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *