Клетниците

Film_Review_Les_Miserables-087fa1356128584_image_1024w

вероятно си спомняте историята – чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите ….

дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум около него може да ви откажат. а не бива. Клетниците трябва да се гледа, слуша, усети, изплаче, преосмисли, изживее.

от утре по кината. още инфо за Клетниците

в неделя – НЕ

IMG_7074

въпросът много се политизира. и много хора ще отидат с политически бръмбари в главата си.

въпросът касае силни икономически интереси. и много хора ще се поддадат на манипулации и ще отидат поддикнати от сметки.

вероятно не малка част ще са емоционални като мен и ще вземат решението по-скоро със сърцето си, но и с много, много здрав разум.

искам и децата на моите деца да има къде да тичат боси без страх по поляните на България. и да растат здрави. и волни.

изборът за тях ще направим всички ние в неделя. това е голяма отговорност.

без никаква милост и разбиране съм към хората, които няма да гласуват. без още по-малко разбиране съм към тези, които ще гласуват с ДА.

още НЕ от Събина

още НЕ от Никола

още НЕ от Мая

още НЕ от Боян

още НЕ от Зорница

още НЕ от нервната акула

още НЕ при Комитата

икономически аргументи от Капитал

Горичка със 100 причини да НЕ искаме АЕЦ

австриецът Алекс, който живее във Велико Търново

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

Анди от Нова Зеландия обича България

IMG_0022

Анди е от Нова Зеландия, около 40 годишен. скромен, усмихнат, ведър. преди пет години Анди идва в България и се влюбва в родината ни. купува си къща в малко селце близо до Велико Търново. в селото има още няколко чуждестранни къщи – руснаци, французи, има и два „смесени“ магазина, а кръчмата я държи един англичанин.

Анди живее тук по 6 месеца и за 6 месеца се прибира в другия си дом, където се занимава със земеделие.

Анди е изключително любопитен за близкото ни минало и обикаля страната, за да разглежда соц-артефакти. постепенно увлича с това си хоби и други чужденци и често организира екскурзии до Бузлуджа, например. хората харесват разказите му, слушат го, а той говори за всичко тук с голяма любов.

попитах Анди защо много от хората у нас не харесват или дори мразят страната си, а той отговори семпло: „вероятно защото не са излизали извън страната и мислят, че навън е по-различно. аз харесвам България – тук се чувствам много по-сигурен и спокоен, отколкото в Нова Зеландия. харесвам и хората тук, приятелското им отношение. обичам и природата ви!“

деца за износ

1

„1965 – най-популярните женски имена са били – Мария, Даниела, Иванка, Валентина, Росица“

„2005 – най-популярните женски имена са били – Виктория, Мария, Александра, Габриела, Никол“

колкото и да е тъжно – тенденциите са ясни. красиви и звучни български имена все по рядко са избирани за кръщаване на българските деца. все по-често на баба Стефка внучката е Стефани или Стефано, на баба Цецка – Флора или все такива вносни интерпретации. като се замислим защо – ами за да са по-лесни за изноз, тези деца. в бъдеще родителите им не ги виждат в България, а другаде.

стопанката на Узана

photo

това е леля Милена, инженер по образование, но остава без работа и последните 11 години е хужарка на хижа Узана. всяка вечер посреща гости от всички краища на България и на света. освен че готви вкусно си има специален ритуал – посреща с хляб и сол. меси на ръка питки, облича българска народна носия, държи красива реч за добре дошли на всички и благославя – да се обичаме и да обичаме родината си. отделно се грижи всичко в хижата да е добре.

стопанката на Узана е от тези хора, за които си казваш, че ако всички са като тях светът ще е едно прекрасно място!

всичко е свързано.

1b

много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.

ако бием децата си – ще ги направим побойници.

ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.

ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?

ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?

ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?

ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?

ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?

да, всичко е свързано.

блог дайджест 13ян

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

  • Кой изнася? България не изнася електричество, защото България не е фирма. Някой в България изнася.
  • Кой ще го купува това електричество, и ще го купува ли след 15 или 20 години?
  • На каква цена?
  • Дори и някой да печели от износ сега, има ли каквото и да било основание да предполагаме, че той ще печели от сходна цена в бъдеще?“

толкова за днес. очаквам с любопитство още постове по важни теми. и не вярвам в приказките, че блоговете отмирали. напротив, вече набраха сила.

игри с децата – кукли от чорапи

1a

една от любимите игри с майсторене с децата е да си направим кукли от самотни чорапчета. случва се и в най-добрите семейства да се изгуби чорапче. другото остава самичко и за да не му е тъжно с малко помощ, детска фантазия, няколко копчета, конец и игла се превръща със забавна игра в кукла, извънземно, човече или просто нещо симпатично за гушкане, за подарък на приятел или за украса. никак не е трудно, а в зимните вечери – още по-приятно занимание за цялото семейство. опитайте!

на снимката – човече от чорапогащник за тяло и глава, два еднакви дълги шарени чорапа за уши и малко чорапче за нос, изработка на Марена за около два часа вчера в Ателие за деца и родители Чудо Голямо

уроци по танци за възрастни и напреднали

2

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение – такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва

„най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от народ, да се въведат удръжки от заплатата, за едно дете петдесет крони, за второ още сто, за трето – триста, за пет деца – половин заплата и тояги на голо насред площада, така времената ще станат отново такива, че да можем да ходим с красавиците в горатав гората и да отдаваме дължимото на европейския Ренесанс без притеснения“

„а Либушка извика Господи, боже мой, аз се засмях и викам ама аз не съм Господ, само господин … това я разсмя … така ми отвори път към ново приключение и аз отново бях господар на положението“

още за Уроците и Храбал има в Kafene.bg