Иън Макюън. Изкупление

IMG_5110

Иън Макюън с Изкупление – шедьовър на шедьоврите, творчески връх на един забележително талантлив писател на днешния ден. Ако имах да прочета само един роман за тази година – бих избрала именно този.

Изумявам как стигам до този роман едва сега. Никой в приятелския ми кръг, сред четящите ми приятели, сред книжните блогъри, чиито съвети зачитам – никой не е подсказал за това съкровище! Като се поразрових не намерих повече от 1-2 ревюта на книгата на български … (тук намерих подходящо обяснение от Йордан Ефтимов: „Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност.“)

Без да издавам подробности от сюжета (защото лично аз не го търся, когато чета ревюта за книги) ми се струва важно да споделя, че трите части, на които е разделен романът са силно контрастни и следват своеобразна динамика, която прави усещането от изчитането още по-приятно.

И ако кажа, че тук намерих вероятно най-човешката еротична сцена, плод на младежко влюбване, ще е така, но ще оставя силно грешно впечатление у вас за романа.

„Не само злото и коварствата правят хората нещастни, случват се също обърквания и недоразумения, а най-вече съществува неспособността да схванеш простата истина, че другите хора са толкова истински, колкото и ти.“

Нека подскажа, че втората част не ме остави за миг именно защото темата за Втората световна война ме вълнува силно, а толкова покъртително детайлно разказана от първо лице история съм срещала наистина в малко произведения. И сълзите напираха сами, докато четях. Личен детайл – има нещо символично, че именно на 9 май завършвам романа и пиша този пост. Има много, много силни и мъдри думи в този текст!

„Цял ден наблюдавахме взаимно престъпленията си. Не си убил никого днес? А колко остави да умрат?

Майстор е, голям майстор и истински класик на днешния ден е Иън Макюън.

Вероятно на Ангел Игов никак не му е било леко с превода. Но по скромното ми мнение се е справил блестящо.

Корицата е твърде скромна за това брилянтно произведение. Дори подвеждаща и суха. В първите страници е подробно, дори силно детайлното описание на фонтана и то е далеч, ама наистина далеч от това на корицата.

Не, не съм гледала филма, но ще го направя.

А Изкупление силно препоръчвам.

 


Писах още за книгиа Иън Макюън: Законът за детето и Черните кучета

Пътеводител на галактическия стопаджия

IMG_6506

Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс – една велика книга.

Препрочитането й от време на време е задължително. Ето доста скромна част доказателства:

„Тази планета има един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.“

„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.“

„Немотивираните му постъпки бяха истинско произведение за изкуството. Пристъпваше към всичко в живота с една смесица от удивителен талант и непресторена бездарност и често бе трудно да различиш едното от другото.“

„Отказвам да приведа доказателства, че съществувам – казва бог – защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра аз съм нищо.“

„Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат че са. Например на платената Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много – колелото, Ню Йорк, войните и т.н., докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратното, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека и то точно по същите причини.“

„Вселената, както вече беше отбелязано, е едно умопомрачително голямо място, но повечето хора, за да не си нарушават спокойствието, си затварят очите пред този факт.“

И разбира се – 42.

Това издание е от 1988-ма, Библиотека Галактика, превод Саркис Асланян, корица Текла Алексиева.

Всичко живо е трева

IMG_0500

Не, това не е пост, посветен на марихуаната. Това е пост за една съвременна класика на големия Клифърд Саймък.

Всичко живо е трева с ново издание на български език, десетилетия след първото. Великолепна корица, примамлива, на Росен Дуков.

Отдавна не бях се връщала към фантастиката, но тази книга ме примами и отнесе. Неочаквани обрати, отворено-позитивен финал. И, разбира се, обичта ще спаси света!

„Ние, хората, никога нямаше да издържим изпитанието. Просто така сме устроени и затова винаги ще се проваляме. Късогледи сме си по природа, и не само късогледи, но и себелюбиви, егоистични; това ни пречи да се отклоним от тясната, отъпкана човешка пътечка.“

„Пък през цялото това време отговорът е лежал в най-нежното и най-човешкото у нас – любовта ни към красотата.“

Късна жена

IMG_2888

Има книги, които чета бавно. Бавни книги. Книги като голяма тъмна река, която преминава през мен и остава завинаги в мен. Книги, които не чета, а живея.

Късна жена е такава. Научих за нея от интервю по БНР. И разбрах, че е за мен. Корицата също ми го подсказа. А историята ме хвана за врата и дълго не ме пусна.

Станчо Пенчев пише романа в началото на 90-те. Онези мътни и празни 90-те. Изумителен текст, роден в нищото. История, която смразява. България на длан през целия й 20-ти век. Истината, голата истина, мръсната истина през човешки истории.

Много мъдрост. Много истина. Много болка. Много тъга.

„- Света зе да се обърква.
– Бе той много са е оправял някогаш. Големите мътят, ний сърбаме …“

„Една от лошите ни черти на нас, българите, е че гледаме на държавата си като на чужда и враждебна сила. То е от дългото ни бездържавие …“

„Страхът е истинският двигател на живия свят … Костите на всички човешки раси са пълни със страх.“

„Времето е само маска на самотата.“

„Щастието е просто усещане за цялост …“

„Жилаво нещо е надеждата – все намира от какво да се обнадежди и нахрани.“

„Погледна ли назад, жал ми става – човечеството се е променяло до сега само по принуда, след безсмислени кръвопролития, катастрофи, варварски братоубийства … значи не разсъдъкът е движил света, а пак страха …“

„Кръстопътният народ е болезнен, колеблив и несигурен, той винаги чака и се бои от това, което идва отвън … “

„Пълен си с минало. То тежи.“

Комплименти за издателство Ерго!

Ако има съвременна българска класика, то Късна жена е в топ 3 там.
Силно препоръчвам за всеки почитател на съвременната родна проза.

приказка без край

p_45715

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.


–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

Клетниците

Film_Review_Les_Miserables-087fa1356128584_image_1024w

вероятно си спомняте историята – чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите ….

дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум около него може да ви откажат. а не бива. Клетниците трябва да се гледа, слуша, усети, изплаче, преосмисли, изживее.

от утре по кината. още инфо за Клетниците

свободната класика – за всички

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

животът пред теб

zhivotyt-pred-tebслед Сияние на жена очаквах нещо изключително добро. потърсих в книжарницата и първото, на което се спрях, за да продължа с Ромен Гари бе Животът пред теб. след многото сълзи през януари време ми беше за тази книга. но не бях достатъчно подготвена за нея.

великолепен текст. без претенция, но с голяма мощ. семпли думи, наслагани смисли, сарзакъм в over дози, реализъм до пареща болка. преводът на Красимир Мирчев – рядко добър.

няма да продължавам с хвалбите. просто я прочети.

„мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром“

„за мен хероинът е долна работа. момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане“

„винаги ми се е виждало чудно, че сълзите са били запланувани още в началото. ще рече, така са ни направили, да плачем. може ли да не помислят? кой уважаващ себе си конструктор ще ги надроби такива …“

„Господин Хамил е голям човек, само дето обстоятелствата не са му позволили да стане такъв“

„времето пристига бавно от пустинята, с камилски кервани и никак не бърза, защото носи вечността. но къде-къде е по-лесно да го разказваш, отколкото да го гледаш по лицето на някой старец, от когото ден след ден крадат по нещо, а мен ако питате и времето е един изпечен крадец“

„и аз като порасна, също ще напиша клетниците, защото това пишат хората, когато имат нещо да кажат“

голяма книга.