тъжната статистика:
този пост е за деня на Blog Action Day 2014 #inequality
blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права
често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.
в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.
мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.
за начало предлагам едно: незабавна оставка
няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:
– домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;
– прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;
– сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;
– сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;
– българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;
– био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.
Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD
–
Писах още:
този пост е посветен на днешния Blog Action Day с тема FOOD
в изобилието, в което живеем, което е факт, дори да се оплакваме, често забравяме стойността, истинската стойност на нещата. и днес, мислейки за храната, в деня, в който хилади блогъри ще пишат за нея, ми се ще да дам три малки акцента от България
боза и хляб – това е било основната храна на българите по време на пости между Първата и Втората световни войни, вероятно и преди това. знам го от баба ми. семействата са били големи – с по 10-12 деца. а гладът – голям. и въпреки това са живели щастливо.
днешните деца не могат да си представят онова време, в което растяхме ние – редене на огромни опашки за кило банани, само по празниците, време, в което шоколадът беше деликатес и се ядеше само по специален повод.
като не видяло храна, лакомо и ненаситно търсеше ядене осиновеното, взето от дом, от мои приятели дете в първите месеци, когато вече бе с новото си семейство. страхът от глад си отиде последен у това невръсно хлапе. голям беше преходът между ядене с настървение, до преяждане и нормалното ядене с наслада, хранене заедно.
днес, 15 октомври е blog action day 2010 и акцентът тази година е ВОДА
знаете ли, че трябват 24 литра вода, за да се призведе един хамбургер
една памучна тениска отнема 1514 литра вода
днес 40% от реките в Америка и 46% от езерата в Америка са твърде замърсени, за да се лови риба в тях, за да стават за къпане или да имат водни обитатели …
всяка седмица по света от мръсна вода и лоши хигиенни условия на живот умират близо 38 000 деца под 5 годинки …
над 4160 блога участват тази година в Blog Action Day, от България за момента са около 20
от моите приятели виждам че е писал и Борислав
–
по темата писах и преди:
blog action day. моите малки стъпки в посока еко. 2
blog action day 2009
както вече става ясно – списването на корпоративен блог не е лека загача
някои от наблюдаваните няколко корпоративни блога напълно не се списват от месеци, други – нови пък се представят все по-добре
аплодисментите ми днес са за блога на ПИБ, който отговаря на блогърския апел на деня и се включва адекватно в Blog Action Day с пост за бедността – поздравления на екипа, списващ блога!
Follow