Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂
Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila?
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.
Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.
Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.
И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.
Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.
И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.
Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.
Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.
Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.
Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.
Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.
Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.
Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.
Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.
Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.
Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!
Follow
Вие, разбира се, (сигурно…) не подкрепяте насилието над жени и деца. Но се плашите от думите, с които европейските държави, нашето културно семейство, са се разбрали да направят нещо по въпроса. Думите ви отнемат нещо. Думите са социални, а не биологични.
обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя
вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.
