е-книги и учебници vs хартиени

IMG_4490

след размишленията как раницата да тежи по-малко ето и някои основни предимства на електронните учебници и книги, сравнени с хартиените:

  • първо и много важно – с електронните книги не се унищожават дървета за печат и тиражи;
  • електронните книги не заемат място в библиотеката, това за къщоте, които са претъпкани с книги и няма място за повече, както и за куфара на почивка или раницата към училище;
  • ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време до книжарницата, да обикаляш и да търсиш, не чакаш новоизлязло заглавие да дойде до тук с поръчка за седмица – имаш го в рамките на няколко минути само – искаш – четеш;
  • електронни известия – излиза втора част и директно разбираш с нотификация, без да чакаш да прочетеш по медиите за това;
  • подсказват ти любезно другите читатели на тази книга какво са чели – може да ти е полезно за избор на следващо заглавие; оценяваш и гледаш как е оценена всяка книга, четеш коментарите на другите и оставяш свои;
  • е-учебниците се обновяват ъпдейтват веднага – виждаш тъпа грешка и я поправяш и каниш хората, които са си я купили – да си ъпдейтнат версията, съотвенто бисерите от учебниците и новите версии учебници – много по-бързо се обновяват;
  • по-ниска цена на книгите – естествено е малко поне по-ниска от хартиената;
  • много безплатни книги – всички книги със свободни авторски права са на разположение – това е цялата класика в оригинал, много други съвременни автори, които са дали текстовете си за свободно четене,а те не са малко.
  • линкове – голямото богатство на електронните книги – всяко нещо, което изисква да се ообясни, разяснение, препракта към друг текст – лесно и бързо, вместо да се ровиш с цифрички с дребни букви в края на тома;
  • другите малки благинки на е-книгите – водиш си електронни записки, лесно споделяш с другите, отбелязваш си с електронен показалец, виждаш колко процента си отметнал, увеличаваш си шрифта при нужда, ако шофираш или караш колело – може да включиш да ти чете, с избор на мъжки или женски глас и още и още …

естествено хартиени книги ще има дълго. но има място и за електронно. време им е.

22 thoughts on “е-книги и учебници vs хартиени

  1. Имаш постоянен интернет достъп през 3G и Whispernet до Wikipedia, Oxford Dictionary и Thesaurus.
    Ако това не е включено, батерията ти даяни осем пъти ПОВЕЧЕ от телефона, с едно зареждане.
    Киндл има text2speech бутон, ако очите ти се уморят или осветлението не е добро.

    Всички Киндл книги могат да се заемат на приятели с Киндл.
    На практика, Киндл е библиотека.

    Всеки pdf документ става MOBI с помощта на свободния Calibrate.
    VUZE – Kindle дава – към 29 август 2011р 7.4 GB колекция книги в MOBI
    това са 4 000 автора, 22 000 нови заглавия..някои от тях, непревеждани никога на бг.

    Има осем Киндл блога, които се обновяват дневно с нови линкове към гратис книги. Най добрият се пише от индийка.

    След две седмици излиза Амазон таблета. За всички които обичат Киндл, амазон таблета е екстра.

  2. Виктор, всички знаем за твоята 🙂 нали я ползваме! 🙂

    in2h20 – наистина полезни допълнения, сещам се и за още и още, явно постът ще има продължение 🙂

  3. … естествено е малко поне по-ниска от хартиената …

    Според мен трябва да е много по-ниска от хартиената. В момента, описаната по-долу, част на разходите отива само за хартиените, а я няма при електронните книги:
    1. Предпечатна подготовка. При електронните осново има дизайн, но него го има и при хартиените.
    2. Организация на печатането, вкл. изработка на плаки
    3. Материали (хартия) за печат. При някои книги разходът за луксозна хартия сериозно качва цената.
    4. Съхранение и дистрибуция на книгите

    Според мен е реалистично електронните книги да са с цена 20-30% от цената на хартиените. Не е редно да продължава в сегашния си вид неефективното и неекологично производство на хартиени книги. За списания и вестници да не говорим въобще. Идеята учебниците на децата да са в електронен вид е много добра и трябва да се популяризира. Който има финансова възможност трябва да може да спести на детето си 10 кг чанта.

  4. Е-книги и учебници – чудесно, но в някоя друга реалност.
    Един електронен четец струва повече от всички учебници, които децата купуват през цялото си обучение до 12 клас ( в малките класове учебниците са безплатни, а в горните основно се купуват учебници втора ръка, някои си ги ксерокопират за по-евтино, доста деца не купуват въобще). Казвам го от опит, а не че не ми харесва идеята.

  5. Виолета,
    очаквах този коментар 🙂
    не е точно така – има четци прилични за около 300 лв, което е цената на 30 учебника по 10 лв или 20 учебника по 15 лв
    скоро четците ще поевтинеят, а учебниците ще поскъпнат, заради хартията

  6. Киндл не може да се оценява в пари. Когато говорим за библиотеката си, не споменаваме – имам библиотека за четвърт милион щото толкова ми струват последните три букви на дипломата и си пазя всички уч материали.
    Или, един приятел ми подари неговата библиотека, сбирана през целия му живот от всеки кът на света и затова днес съм милионер в книги.
    А етажерките ми са от най скъпото дърво, известно на човека, което струва колкото колата ни с резервните гуми…Киндл е връзка. С други, преди теб. С родния ти език. С други езици. В експериментални функции има мр3 опция – та е и с музиката на тия преди теб и на съвремениците ти.
    Моята библиотека работи с всички ел. четци. Направили са им стоянка, ако човек има съмнения кой е правилният – да заеме модел за седем дни, да го пробва преди да си купи.
    Не знам колко са го направили, но в моята група читатели няма много хора с ел. четец. В групата на съпруг ми – всички са с ел. четец.
    Консептуално, ел книга не е просто цифрова книга..добър пример е Bossypants, New York Times bestseller, дето има и аудио, и видео – новите медии в новите книги, които имат съвсем различен дизайн от аудиото и видеото, на които сме свикнали. Новите е книги за деца приличат повече на ел игри.

  7. Аз лично имам зрителна памет за нещата, които ме впечатляват в една книга. На компютъра всички тези страници са ми ужасно безлични. Мога 15 пъти да мина покрай нещо и да не го видя, въпреки че съм го маркирала по някакъв начин, сложен е коментар и т.н.
    Да не говорим, че тук става въпрос за учене, а не за четене на художествена литература. Като човек занимаващ се преди време с доста математика, обичах всичко свързано по дадената тема да ми е отворено на съответните страници. Ужасно е нон-стоп да сменяш екрани или да скролваш малките прозорчета, за да гледаш 5 страници едновременно. Или да инвестирам вкъщи в 5 монитора.
    Или пък накрая пак да стигна до момента да си отпечатам съответните страници…..
    За мен хартиената книга не е само чар или носталгия по отминалите времена.
    Такова устройство бих ползвала по време на път.

    Сложен проблем. После ще стигнем и до екологията на лаптопите и т.н. и колко точно е унищожено за тях и колко за книгите. Не искам да навлизам надълбоко. Харесвам и единия и другия вариант. Всеки си има плюсовете и минусите.

  8. Имам Kindle от почти една година. Часовете ми прекарани в четене се увеличиха, откакто чета с него.
    Готова съм да си плащам за ел. книги, но българския пазар на това чудо все още е в зародиш.
    Библио и Мтел предлагат прекалено малко заглавия (това всъщност е камък за градината на издателствата). Затова довода, че „ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време“, тук е точно обратното.

  9. Докато броим предимствана на e-ink, забравяме недълговечността на една електронна книга (и на информацията в електронен вид по принцип).

    Колко време „живее“ информацията в електронен вид? Докато тя съществува физически (примерно, CD, DVD, файл на сървър, USB флашка, etc.) и докато има устройства които могат да я прочетат (компютър, четец за книги, видео или аудио плеър, операционна система и програма, съвместима с оригиналната информация, и т.н.).

    В електронния ни век годините са месеци, а месеците – часове… Времето на съществуване на информацията съответно се съкращава неимоверно.

    Днес ние ужасно много се радваме на достъпността на информацията в електронен вид, и че тя е много евтина (създаване, съхранение и запазване), но не разбираме, че колкото по-лесно достъпна е информацията (и колкото по-евтина), толкова по-недълговечна.

    Пример: Преди 10 години сте играли някаква невероятно забавна електронна игра върху своя „велик“ 486 компютър. Къде е сега 5.25 дискетата, къде е компютърът и къде е DOS 3, за да може да си пуснете пак играта? Има някакъв малък шанс някой някъде по света да е запазил копие и да е създал емулатор за тази игра… но ако не, то дори да пазите старата си дискета, няма върху какво да я пуснете, и няма операционна система за нея, както и хардуер. А това са само 10 години.

    Сега си представете, че преди 10 години сте играли някаква страхотна настолна игра, и после се забравили кутията в някой шкаф. Извадете кутията днес, прочетете упътването… и може да играете пак.

    Друг пример: Преди 15 години сте прочели страхотна книга. После сте я пъхнали на някой рафт и забравили. Извадете книгата сега и може да я прочетете. Но ако днес си купите страхотна книга в електронен формат и я прочетете на новия си електронен четец… ОК, да предположим, минали са 15 години. Къде е файлът ви с книгата? А къде е четецът ви? Работи ли все още? А дали има зарядно за него? А дали ще прочете книгата ви (ако още паците файла някъде)? Сега умножете по 2 или по 4. 60 години? Книги от преди 60 години все още се четат. Електронните ни книги днес след 60 години ще са най-вероятно мъртви байтове информация върху мъртви носители…

    Хубава книга ще издържи минимум 100 години. Ако е отпечатана върху качествена хартия, 500 години.

    Колко време ще издържи една електронна книга? Разбира се, може да копираме файловете в „облака“ и за ги пазим там… Но това ще работи, докато има ток, интернет, и докато си плащате сметката за „личния ви облак“.

    Направете сайт днес, след 5 години най-вероятно той няма да съществува – нито домейнът, нито хостингът, нито информацията върху сайта. А 10 години? 20? 30?

    Вярно, има и обратни примери. Днес можем да гледаме филм, направен преди 100 години, сканиран от стара лента, цифровизиран и после разспорстранен (DVD дискове, торенти, и тн). Вероятно и след 200 години ще можем да гледаме този филм – има шанс. Но е също така вероятно и че няма да можем – няма да има плеър за разчитането на формата, или няма да се пази файлът или нещо друго… Но да речем, един ценен филм ще се запази.

    А ако вие притежавате семейни снимки? Ако са на хартия или на негатив, 100 години живот. Ако са в цифров вид? Ще съществуват само 5-10-20 години, максимум. Може да са върху хаддиск, DVD, или онлайн. Харддисковете имат живот около 5 години. DVD дисковете: 5-10 или повече, зависи как се пазят. Онлайн? докато плащате или докато компанията, която хоства съдържанието ви, съществува – не повече от 10 години значи.

    А дали JPG 2.2 форматът ще се чете след 10 години? А 100? А дали ще имате DVD плеър на разположение?…

    Замислете се само … евтино и ненадеждно. Това е цифровият век.

  10. Michel, EMI (Electromagnetic impuls) винаги ми стои някъде в подсъзнанието. Може би затова от гигабайтите снимки и документи, най-важните/ценни ги имам и на хартия…

  11. Най-важното, ценното имаме и на хартия. Всичко преходно не пречи да си е на електронен носител. Не говорим за дискети, дискове. А за електронни облаци 🙂

  12. Не е вярно че най ценното е на хартия. Всяка хартиена библиотека, за която сме чели на камък е изгорена. Хартията не даяни сто години, дори сто месеца не даяни. В библиотеката, книгите имат живот сто седмици. После минават в депо.

    Единственият начин да опазим паметта си за тия след нас е да я цифровизираме. Въпросът е как да отсеем какво в паметта ни е за пазене, щото непреходност не е дизайн понятие. Иначе нямаше да имаме 40 милиона приложения, мнозинството от които с по един потребител с кофти телефонен план.

  13. @ ANA
    Khan Academy е най големият архив математика. Не ти трябва да прелистваш страници, не ти трябва чудо. Освен Бил Гейтс и съпруга, училището се финансира от няколко стотин държавни донора. И всичките преводачи му работим безплатно.

    В който и да е било момент в историята на човечеството към настощия, никога не е имало повече училища, повече учебни програми, повече преподаватели и повече хора, обогатяващи знанията си по нов начин – знам го, щото представлявам един институт в Център за Качество на образованието и пиша в един блог за образование.

    Никога не сме изхвърляли повече книжни учебници – знам го, щото денем съм в училищна библиотека. Никога не сме купували по-малко учебници – всъщност, това е трета поредна година, в която няма да купим дори един. Учебният процес не е спрял, 500 деца реализират мечтите си, всяка учебна година, под грижите на 50 колеги. Как го правим – като всички останали, с уеб 2.0. Защото като влязат в офис, това е първото дето ще им послужи.

  14. По темата:

    Джордж Лукас днес, с нашите модерни технологии, не може (не иска?) да възстанови Star Wars IV, V, VI… които са заснети (1977-1983) на (уж) качествени негативи и са пазени в строго контролирани условия…

    http://secrethistoryofstarwars.com/savingstarwars.html

    Оригиналите всъщност са почти изгубени, 20-годишното специално издание е възстановено (но и доста променено), по-късните версии се отдалечават от оригинала още повече, а оригиналния негатив е почти загубен вече…

    И всичко това в нашия „съвършен“ век за запазване и цифровизиране на информация. И с парите на едно от най-богатите кино студиа, и с възможностите на най-богатия режисьор и продуцент…

    Просто факт. Вярно, ако оригиналите са били цифровизирани в началото още (то не е имало технология тогава, но да предположим), може би са щели да бъдат запазени по-добре, но и цифровизацията си има недостатъци…

    (Статията е интересна, btw.)

  15. Michel, електронните книги, за които първо се грижеше Григор (gatchev.info) още през 1997, да не беше и по-рано, в BBS-а му, още всички до една са живи и здрави и он лайн, включително и в txt, така че, всеки, с компютър, с четец, може да си ги чете. Та излиза, до 2011 повече от 10 години. 🙂 А ето какво е написал и този прочее Григор на сайта си:
    „Изсече тези слова в по-нетленната от камък твърд на Интернет Григор, от рода Гачев.
    Амин.“

  16. прочее, Виктор, тези дни се каня да пиша нещо баш за Григор, когото всички много уважаваме, хубаво го е казал той „нетленна“ 🙂

  17. Първите систематизирани „археологически“ студии са от Помпей. Краят на 1700. Под вулканична маса е най-старата библиотека, свитъците от вила Папируса.
    Според едни, трябва да извадим всичко и го изчетем…примерно, така книгите подписани с Цицерон ще станат колкото тия на Жюстин о))
    Според други, трябва да оставим нещо и на тия след нас.

    През 2011, септември
    всичко дето трябва да е цифровизирано – е.
    В момента се учим как да категоризираме учебни материали..когато почнеш да категоризираш нещо в уч библиотека, то е щото е стигнало критична маса.

    На другата нива, се учим как да оценяваме онлайн курсове. Мерките и теглилките си приличат, но понеже се прави в групи по интереси, ЕС интереси, има елемент на академичност. Дискусията не е и скоро няма да е отворена за публика.

    В училищната библиотека „нетленност“ е глупотевина. Това ще рече, всичко написано преди раждането на Лео е в торбите с касирани материали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *