работа и предприемачество

едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.

ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.

ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.

предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.

сергията Созопол и туризмът в България

IMG_4056този статус във фб снощи разбуни духовете:
Созопол е станал една огромна сергия за боклуци
.

естствено мнозинството подкрепи тезата – черноморието ни е една голяма сергия, основните ни туристически дестинации – манастири, църкви, градчета, курорти са една огромна сергия за боклуци. повечето продавани неща са made in china, потънали в прах, без грам естетика и по-скоро силно клонящи към кича. страшно е.

естествено, хората от туристическия бранш не са доволни от подобни статуси и коментари, скокват и обявяват българите за чуждопоклонници и хейтъри. нормално. никъде нямало такъв хубав пясък като тук, и такива хубави момичета … без коментар.

тук не говорим за презастрояването, защото в стария град много не е строено. говорим за убиване на духа на самото място, за пълното му обезличаване. защото с улиците със сергии Созопол не се различава ни най-малко от Несебър, от Слънчев бряг, от Приморско или Лозенец, например …

ерата на окичените с безброй сергии и сергийки с боклуци от всякакво естество улици попремина като че на някои места. например Варна. вероятно има и други градове. вероятно има шанс да отмине навсякъде. дали?

IMG_4057

новите предприемачи на България

макар у нас малко хора да осъзнават, че да има добър частен сектор, т.е. добър и силен бизнес е от полза за всички (да, малко да не кажа почти никак политици го осъзнават, за масовия човек да не говорим колко още го е страх от „частници“ и счита частния бизнес за голямо зло)
в последните няколко години се появиха бизнес ангели, специални събития и прояви, търсещи и намиращи добри идеи сред младите, насърчаващи ги и с това – подканващи още и още нови идеи да се зараждат и реализират

сещам се за Start Up конференциите, за Start it smart, за Empower

днес в СУ се проведе второ събитие за 2010-та на Start it smart – Seed Challenge. имаше много млади хора, основно студенти, които на място работиха по групи, с ментори и модератори по бизнес механики. представиха се и няколко проекта от най-добрите от преди 6 месеца. моят фаворит – Софийски бухал

въпреки че на тези места се събират хора с желание да опитат, като цяло ми се струва, че повечето млади хора (тези на 18-20, когато трябва да се започне)  имат страх да започнат нещо свое или предпочитат да заложат на сигурното. чух няколко пъти – „сега и една магистратура в чужбина и после високата заплата ми е в кърпа вързана“ …  което си преведох „учи, мама, да не работиш“, една глупава приказка, останала от времето на соц-а

друг важен детайл – много малко са момичетата, които опитват да започнат бизнес, които се престрашават да се явят на подобни форуми и да споделят идеите си. мисля си дали не е време да се направи подобен инкубатор само и специално за жени, за да се насърчат и те да опитат, да им се даде кураж и вяра в себе си, както и смелост да поемат риск

добрата новина е, че въпреки всичко нови предприемачи има. част от тях са готови да променят света и имат идеи как да го направят. аз им пожелавам да успеят!

писах за майките предприемачи тук и как да създаваме предприемачи тук