следва един миш-маш провокиран от няколко различни събития със сходен контекст насъбрали се в последните дни

. едно
миналата седмица в блога на Богомил се заформи дискусия около (легалното) убийството на една бяла мечка в Канада от българин (представител на позната фирма) – общото становище – както е гръмнал мечка, така ще гръмне и човек и прошка няма

. две
в събота нашият виден Георги Първанов, познат и като ловец (особено в пикови моменти) открива 11-ти национален ловен събор (!) – ето подробности

. три
също в събота попадам в хотел, някъде на края на света (централна България), съвсем обикновен, общински, я има я няма 2 звезди, макс 3 и ето гледката от лобито; превъзходно животно; дори да е убито легално, с платени данъци и такси и каквото там се полага – пак е грехота да се убие.

. четири
Светла разказва случка: идва Чаушеско на посещение при Тодор Живков и нашия решава да го води на лов. Но в гората няма мечки. Взимат мечката от цирка и я карат в гората. Но леснчея си бил захвърлил колелото, та мечката като го видяла и го подкарала. Чаушеско се смаял, казал, че те такива мечки, каращи колела в техните гори нямали и се отказал от лова.

. пет
последната студентска бригада, на която бях (намаше повече, че дойде демокрацията) бе малко преди събитията, през есента на 1989-та; бяхме с доста известния сега Милен Цветков заедно на бригада – две седмици в Кричим; бивше на царя, по онова време – резиренция на Тодор Живков; беряхме ябълки и ги подреждахме в три категории – за Тодор Живков и сие – най-най-доброто, за мечките на Тодор Живков, които отглеждаха в Кричим – средните и дреболяка – за народа, ако остане.

. шест
присетих се за Виктор Пелевин и Омон Ра. препоръчително четиво.