Комитата като издател

имам късмет, защото сред хората, които познавам има невероятно интересни, интелигентни и колоритни личности. един от тях считам за малкото истински разбирачи на уеб у нас – основното лице, виновно за голяма част от думичките на български (и не само) в електронната поща и abv.bg – Константин Павлов – Комитата, както знаете – и виден блогър

може би малцина днес си спомнят „Бригадата на Гювеча“ или „Словото“, но Комитата бе сред най-активните членове на тези първи родни онлайн общности
много хиперлативи насъбрах само в няколко реда, но съвсем заслужено
последното браво за Коцето е за смелостта му да издаде Алекс Букарски на български с неговите „Люде, на които не им се отваря парашутът“ – много се изписа в блогосферата за книгата и няма да пиша повече за нея, просто слагам линк към интервюто с Коцето за това как се издават книги у нас

Солженицин за мен

натъжих се – Солженицин е починал.

в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)

„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко.  плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.

хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.

по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.

не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.