натъжих се – Солженицин е починал.
в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)
„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко. плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.
хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.
по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.
не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.
Follow
ГуЛАГ – Главное Управление ЛАГерей.
благодаря!
Всъщност е ГУЛаг, но няма значение.
И в добрия, и в лошия смисъл, Солженицин е нещо като Толстой за ХХ в. Но за разлика от Толстой не беше кой знае колко добър като писател (най-доброто, според мен, е „Един ден на Иван Денисович“). Не бих се съгласила, че Солженицин е „главният дисидент“, както го определи някой (не знам защо е това пренебрежение към Сахаров). Но така или иначе, Солженицин си има своето значение. Не бих искала да го омаловажавам. И като се изказвам неласкаво за Толстой, пак не го омаловажавам – Толстой е велик писател.
Наистина, като художник не е много на ниво. Но като смелост, в това време да напишеш такива неща… Мисля, че не може да се спори. Иначе, много хора възхваляват Варлам Шаламов, но там си става дума за чист натурализъм. Все пак главното нещо е казването на истината, независимо по какъв начин. Факт е, че неговите книги са били най-четените в този период в СССР. По-четени от тези на доказаните майстори на словото. Не просто повдига, а направо премахва капака от Гулаговската „кутия на Пандора“. И чрез неговите книги, зловонието на комунистическите зверства се разнася из цялото земно кълбо.
Поклон!