този пост чака отдавна
мина през имена като „старите приятели“ или само „приятели“
после през въпроса кои са приятелите и като не се виждат остават ли такива (твърдо ДА) и също а тези, които не познаваш много, но чувстваш като такива, или просто харесваш (без да е необходимо те да те харесват)
дълбоки води

попаднах случайно и реших, че фонът не е лош – Бебел с So Nice

тази вечер беше от сладките, в които се виждаш с необичайни хора и има толкова много да се сподели за малко време
и споделеното тук, макар да е важно, не е най-важното, а срещата и фактът, че такива хора съществуват, това зарежда

всички не могат да са еднакви, и така и трябва да е, защото бидейки различни ние преживяваме света различно и ето в такива моменти (или през блоговете си, например) можем да си резюмираме кой как го е видял този пъстър свят и как му се е радвал
Юри се разминал по пътя към Еверест с човек, с който са се поздравили със „здрасти“ и са си продължили кой от където и за където – ето това „здрасти“ какво значи само
и си казваш – колко колко колко е пълен този свят

и колко е хубаво да срешнеш хора, намерили себе си и с това отворили път за / към целия свят в душите си

те не излизат от главата ми, старите, приятелите тези, които не виждам цели столетия, но са често с мен – Flower, който сега освен че програмира вече и композира в Прага (имаме с него обща стихосбирка навремето); Дани, с който цяла Нова година пихмечервено вино пред камината, сега се занимава с университетска кариера някъде в Германия; Ива, Карлос (и с него имаме обща стихосбирка – първата), Звезда, Богдана, Ралица, Гергана, Сашо … късметлийска съм да съм имала толкова много, интересни, уникални хора около себе си
(да не се обидят всички останали, неспоменати тук, тези, които са с мен и сега – уникални сте! – за вас специална обич и отделен пост някога скоро)

да, подходящ завършек са пак Бебел със Samba de Bancao и Momento