Зеленчукови композиции идеални за компост

kompost

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Jen Sincero: You are a badass

IMG_5384

От време на време човек е хубаво да минава някоя надъхваща мотивационна книга – „You are a badass – как да спреш да се съмняваш в своето величие и да започнеш да живееш страхотен живот“ на Джен Синсеро. Ама от качествените. Е, тази е именно такава. Мисля, че е доста симпатична и за начинаещи и за напреднали – по елегантен начин припомня доста напомпващи истини.

Личностното развитие не е права, която се движи само напред и нагоре. По-скоро е силно нагъната линия, която понякога може дори да прекъсва. Процес е, не от лесните. Затова книгата е полезна. Няма откриване на топлата вода, разбира се, но има с хумор и лекота добре структурирано мотивиращо съдържание, което се чете бързо, попива се и със сигурност помага.

Еееето споделени малко мъдрости:

  • The only failure is quitting. Everything else is just gathering information.
  • Love yourself. You can do anything.
  • When you up-level your idea of what’s possible, and decide to really go for it, you open yourself up to the means to accomplish it as well.
  • The more you have, the more you have to share.
  • One of the best things you can do to improve the world is to improve yourself.
  • Nothing has any value other than the value we put on it.
  • Money is an exchange of energy between people.

Мерси на Вася, че сподели книгата с мен!

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Krista Scott-Dixon: Why me want eat

IMG_4748

Slowness is your friend. Една от многото симпатични мисли, които открих в книгата на Криста Why me want eat.

Книгата е лека и забавна. И няма как да се разкаже и сподели за нея. Но ето поне няколкото стъпки, които Криста подсказва:
1. Дишай. Упражнявай се да дишаш.
2. Яж бавно.
3. Упражнявай се да забелязваш.
4. Упражнявай се да вярваш, че заслушаваш добро хранене.

Какво може да ни нахрани?
. прегръдка
. подремване
. спанак
. ябълка
. яко викане
. време за себе си
. слънцето
. храна за душата
. топъл душ
. един блус
. куп храна

5. Достатъчно протеини.
6. С цвят и мирис.
7. Здравословни мазнини.
8. Движение.

Благодарност на Димитър Михайлов за споделеното за/на книгата.

Браво за Естония или каква може да бъде България

DDjxVy2XsAAQBgD.jpg:large

Естония поема председателството на ЕС и това е поводът за този пост. Цитираните в инфографиката данни радват толкова много!

Естония е първата страна в света, въвела електронно гласуване – това става още през 2005 година! Знаем, че там е електронно и управлението и много неща минават онлайн – в това отношение Естония е европейски лидер.

Близо 50% от територията на Естония е заета от гори – ехаааа!

БВП на глава от населението – 15 883 Евро – wow!

Инфографиката е от twitter на Европейския парламент.

Може ли и България? Сериозно питам.

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната

tedxsofia2017

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната – ако спомена, че Ивайло е учен и говори за наука и климатични промени вероятно ще намаля драстично броя на хората, които ще прочетат това и ще пожелаят да изгледат видеото. Но този TEDxSofia talk е прекрасно поднесен, с лекота се говори по сериозни теми, а Ивайло е артистичен и забавен, пък и публиката участва през цялото време с обратна връзка.

Основните тези:

Позитивната обратна връзка максимизира промяната, води до разрастване и ново състояние.

Негативната обратна връзка минимизира промяната, води до равновесие и стабилност.

Подробностите са във видеото. Едни смислено инвестирани 18 минути.

 

 

Ура за Биляна, която смело скочи от digital в производството на мед

BiljanaLowndes-city_bees

Познавам Биляна от много, много години и знам, че е сред нетрадиционно мислещите, действени и различни хора. Движеше дигитален бизнес, издаваше списание .Net (в което пишех редовно своя рубрика, беше си чудно списание), а от няколко години заряза всичко това нашата Биляна и се зае с кошери, пчели, разучаване на живота им, вадене на мед и все такива прекрасни неща. За голямата промяна, за промяната, касаеща и всички нас – в един откровен разговор.

Биляна, как дойдоха пчелите в твоя живот?
Уж случайно, но нали няма случайности.. С пчелите се запознавах постепенно първоначално чрез меда. От десетина години вече събирам мед – имам един шкаф в килера, който е пълен с различни „мостри“. Навсякъде, където пътувам по света, си купувам по 2 буркана – единия изяждам, а другият отива в колекцията. Понякога си хапвам и от колекцията, а после допълвам с нови бурканчета. Въобще, това не музейна сбирка, а нещо като сомелиерска колекция – тя е жива и вкусна, и би било жалко да не й се наслаждавам пълноценно.
После четох за пчелите и постепенно се запалих по темата. Попаднах и на един стар пчелар, който ме въведе, но не в занаята, а първо в теорията. Изкарах шестмесечен курс и чак след като се дипломирах, си взех първите кошери. Сега имам пчели, но това ми е хоби, не занаят. Бих казала, че ги изучавам, а не че ги отглеждам. Гледам да не им преча, те много добре знаят как да си се отглеждат и сами.

Днес те са домашен любимец или нещо повече?
За мен пчелите никога не са били стока (в селскостопанския смисъл на думата), защото те не са ми бизнес. Домашни любимци – ако е в смисъла на това, че се грижа за тях, а не ги експлоатирам, да. Но пък не не ги глезя както кучето ми например. Аз имам респект към тях. Още повече, че за мен те са уникално интересни – четейки за тях, наблюдавайки ги, осъзнавам, че тяхната цивилизация е по-добре устроена от човешката. Те са имали милиони години, за да еволюират и все пак, спесимените, намерени в кехлибар, досущ приличат на пчелите от наши дни. От това може да се извади извод, че докато физиологията им си е била съвършена още тогава (вероятно не е променена досега, защото не е имало нужда), то обществото им се е развило до най-висшата форма на демокрация (или пък са си я имали оттогава?). А къде са хората в този аспект? Човешката история е палитра от социални строеве и експерименти, които къде ни доведоха? Никак не съм убедена, че еволюционно нашето общество е пораснало до нивото на пчелите. Например, тяхното общество е усъвършенствало демокрацията и ефективното вземане на решения, използвайки колективен разум. За разлика от човешкия строй, тяхната майка не е монархическа царица, а просто пчела, избрана да служи повече.

Кошерите ти – колко и къде?
Започнах с три кошера, които ми откраднаха още първия месец. Сега имам други, които са 10 и са под 24-часово видео наблюдение и СОТ. Районът около пчелина ми е относително слаб като паша, но път е див и чист, поради което реших да се сертифицирам в био-пчеларство. И без това според моите убеждения на пчелите не бива да се дават химически лекарства и изкуствена храна. Дори в места със слаба паша, те все пак си живеят и се справят. Виждала съм пчели къде ли не – по острови и в полупустинни местности. Пчели има и в Кавказ – там те не разчитат на хората, за да оцеляват, нали?

Разкажи за меда – какво е той за теб, за всички нас и какво правиш с твоя мед?
Имах късмет, (пак уж случайно) че първият мед, който взех от моите пчели, беше чиста акация – абсолютен елексир. Никога преди това не бях вкусвала такова нещо. Сравнявайки го с общоприетия акациев мед, си дадох сметка, че нещото, което слагат в буркан, много често е „подобрено“ (в количествен смисъл, а съответно и в качеството си, но с обратен знак). Освен това, се оказва доста скъпо удоволствие да събереш монофлорен мед – често той е с преобладаващо съдържание, но е почти невъзможно да е чисто само от един растителен вид. От производствена гледна точка за пчеларите е нерентабилно да изваждат меда от конкретна паша, пък и критериите на потребителите не го налагат. Вследствие имаме „купажна“ работа, така да се каже „трапезен мед“. Това обаче на мен не ми харесва. Във време на изтънчено (до превзетост) разпознаване на вина, сирена, че и масла, мисля, че е престъпно небрежно отношението към един истински скъпоценен продукт като меда. Вземете например описанието на ястие от гурме ресторант – описва се биографията на месото, билките – на кой склон са гледани, зеленчуците дали са извадени в точния ден по календара на Мария Тун, солта дали е кашерна, а ако е използван мед, то той е просто мед. Ама как така? Че условията за добиването на меда имат повече характеристики, влияещи на качеството му, отколкото тези на кое да е прехвалено френско вино. Освен това по хранителна и лечебна себестойност неговата цена може да надмине в пъти много други храни.
Напоследък се интересувам от меда именно в тази посока. Много бих искала отношението към него да се измени, но това няма как да бъде инициирано от пчеларите, защото те са просто земеделски производители, желаещи да продадат стоката си на добра цена. Трябва да се появят познавачи като сомелиерите и се надявам, че в сегашната обстановка на силен интерес към кулинарията, е точното време за това.

Как се прескача от медийния бизнес към съвсем ново поприще? Кога човек е готов за това?
Ами то не е като маймунски скок – пускаш единия клон като хванеш следващия  Колкото и да е невидима, връзка има. Моята професионална специализация е в маркетирането на нови продукти, разкривайки и уплътнявайки нови ниши. Аз още се занимавам с медии и продължавам да експериментирам с нови формати. При мен готовността за отклоняване толкова встрани дойде, когато установих, че няма значение с какво се занимаваш, ако си верен на характера си. Въпросът е принципен, пък по-принципни същества от пчелите досега не съм срещала. За това също ги уважавам много.

Пчелите днес, пчелите утре?
Пчелите си живеят на земята от 100 милиона години. Те нямат нужда от нас. Даже, ако не им се бъркаме много в живота, дори май не ни забелязват. В смисъл, знаят, че ни има, но не сме им интересни. Те си имат мисия и си я изпълняват. Повечето хора също не се вълнуват много от пчели (освен като цитират клишето, че без тях ще загинем, и тогава леко се активират да ги запазят). Но дали ги уважаваме? Не мисля. Хората сме арогантни и егоцентрични, а и за съжаление май не сме пригодни за колективен разум (освен в случаите на колективно затъпяване и себеунищожение). В този смисъл, днес има пчели и хора, утре може и да няма хора, но вероятно ще има пчели.

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.