Макбет. Ю Несбьо

IMG_0126

След Жажда и Хлебарките очаквах много от следващия роман на Ю Несбьо, но няма да скрия, че към Макбет нямаше как да имам още по-високи очаквания. Защото Макбет е по-специален роман – част от проекта за модерен прочит на Шекспир Hogarth Shakespeare.

Scheksp

През 2018-та издателство Hogarth Press кани известни съвременни автори да направят свой прочит на Шекспирови текстове. Виждате на картинката и на сайта на проекта 8-те подбрани автора и заглавия. От тях на български Емас издават в поредицата си Крими Макбет.

Е, класика е това. Знаем, че Ю Несбьо е майстор на добрите истории, заплетени и облечени по великолепен начин. Да, и страшни. В Макбет го виждаме като автор в пълния му блясък. Историята е футуристична, но човекът е все така оплетен в собствените си страхове, а борбата, както винаги, е между доброто и злото. Един роман в стил ноар, с много поетичност на фона на мрачния сюжет. 500 страници, които се четат на един дъх.

А за който още не чел – после идват и Жажда и Хлебарките.

Имаго. Радостина Ангелова

Imago-dolphin-1

Имаго на Радостина Ангелова отдавна чакаше на виртуалния ми рафт с аудио книги. И – Уау! Защо съм я оставила да чака толкова дълго!

„Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят.“

Имаго, по определението в Уикипедия се нарича последната фаза от метаморфозата на насекомите. Обикновено в тази фаза те вече са способни да се размножават и са достигнали размерите и формата на възрастните индивиди. Това е първият етап, в който насекомото е полово зряло и, ако е от крилат вид, вече има функционални крила.

Имаго на Радостина Ангелова е разказ за обикновените хора, които се лутат, търсят, обичат, колебаят се, не знаят, не могат, искат, грешат, таят в себе си, смели са, тъжни са, хора са.

Романът е всъщност сбор от разказите на всички герои. Хора от цял свят, чиито съдби се преплитат, точно както е в истинския живот. Сцена на действието е Испания, но често сме умело отведени по родните места и в детството на героите. Промъкваме се и из мислите им, интимните им желания и страхове, мечти и въжделения.

Много ме плени Имаго. И силно препоръчвам. Ще се огледам да чета и друго на Радостина Ангелова.

Совата. Самюел Бьорк

IMG_0024

Втората книга на Самюел БьоркСовата (втори роман на автора като цяло, и бързо преведен и на български език), чета около година по-късно (след Пътувам сама) бе, както и очаквах, идеалното криминале. Напрегнато, разнообразно, с много пластове.

Отново в центъра на разследването е познатият екип – Холгер Мюнк и Миа Крюгер. Отново сме някъде из Норвегия.

Авторът е по-милостив към читателя (вероятно към това може да има и други гледни точки), но убийствата са по-малко, което никак не отнема от динамиката на сюжета.

Браво на ЕМАС за подбора. Преводът е много добър. Корицата – също, като вплюс е запазената стилистика от Пътувам сама.

За любителите на крими – препоръчвам.

Ура за Ирина и бар Барабар!

Irina-Barabar
Ирина е смело момиче, което решава да опита и сбъдне своя мечта и прави бар Барабар (ако не сте ходили може да наминете, усютно и леко място за с приятели, ул Триадица 4). Отделно има (заедно с Енея) свой подкаст – Сонар Каст (ако не сте го слушали – сега му е времето, от любимите ми подкасти на български е и май не съм изпускала епизод). И защото Ирина е яка, защото прави неща, рещих, че ще е симпатично да ви срещна с нея и да си поговорим за предприемачеството в този му вид, с бар.

От корпоративният свят скок в предприемачеството – как стана това?
„Корпоративният свят“ е много разтегливо понятие. Компанията, в която аз бях и прекарах последните 7 години там се развиваше много бързо и много динамично. Става дума за Александър груп и аз отговарях за хранителните бизнеси на компанията. Хората ми дадоха шанс. Аз бях трейнър. Те ми дадоха шанс да стана оперейшънс мениджър на един световен бранд. Което се случва само в България! Ти си на 25-6 години и някой ти казва „Искаш ли да станеш оперейшънс мениджър и да управляваш един Burger King“ и аз „Ами хайде да го правим!“. Беше страхотно! Отворихме страхотни ресторанти, наехме страхотни хора. Беше супер! Много ценен опит. В момента, в който започна да ми става скучно с този бизнес те казаха „Добре, сега ще имаме и други франчайзи“. Отворихме още 3 франчайзингови ресторанта, още няколко други. Запознах се с невероятни хора. Имах страхотния шанс на една от конференциите, на които бяхме с момчето, което отговаряше за други брандове (него го наехме като служител в Burger King, той започна с обръщане на кюфтета и за няколко години успя да стигне до оперейшънс мениджър) седяхме на една маса с хора, които имаха повече трудов стаж в компанията, от които той беше на години. Това е страхотно! Имах възможност да съм в това! Корпоративният свят на мен ми се отрази страхотно, наистина! Това са невероятни хора. Запознах се с невероятни хора, направих невероятни неща. Имах голям късмет. Това не се случва на всеки.
Истината, обаче е, че от определен момент нататък изпълняваш таргета на някой друг. Таргетът на някой друг и визията на някой друг – това е супер, защото хората, с които работих са страхотни. Но това не е задължително моята мисия. Беше ми интересно дали ако изпълнявам моята визия за нещата, така както аз искам да се случат, не те бъдат успешни. Затова напуснах работа и си направих бар. Той е успешен! Той работи! Всичко е супер! Моята визия е ОК.

Въпрос: Защо бар?
Защото така или иначе бях в хранителната индустрия и ако имаш доста по-лимитиран бюджет за инвестиция не е добре да предприемаш големи рискове. И това е съвет за всеки, който иска да стартира каквото и да е, да става солопреньор, предприемач – не разчитай, че ще стартираш бизнес, в който ще наемеш много хора, защото в момента, в който наемеш първия човек трябва да му плащаш всеки месец заплата. Отвъд наема за помещението, доставчици, партньори, трябва да плащаш и на служителите. И ако стартирам с ресторант, на мен ще ми трябват определен брой готвачи, определен брой сервитьори, което означава, че времето, за което мога да го развивам, ще бъде много по-малко. Това са финансите, делени на времето, което можеш да изкараш този бизнес да бъде захранван от теб, докато започне да се захранва от сам. Затова голяма част от колегите, които отварят подобен тип заведения се провалят. Просто защото не смятат правилно – голяма част от инвестицията, която правят е преди отварянето на заведението. А всъщност голяма част от инвестицията е за след отваряне на заведението. Въпрос на математика.
Така че Барът в този формат ми позволи да бъда по-гъвкава с времето. И времето, което трябваше да имам, за да започна възвръщаемост на инвестицията, е по-голямо, което дава доста по-голямо спокойствие и комфорт.

Въпрос: Защо именно такъв бар си направи – Барабар?
Познавам хора, които са си направили барове и казват „Ами на мен не ми харесва много интериорът и музиката, но го направих защото на клиентите им харесва. Пък аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Защото ако на мен не ми харесва интериора, музиката, това, което продаваме и сложа два големи телевизора, на които се гледат футболни мачове … аз нищо не разбирам от футбол и ако дойдат хора, които се интересуват от футбол, а барманът им няма никаква представа от футбол или художествена гимнастика, защото и от художествена гимнастика нищо не разбирам, това означава, че ти подвеждаш хората, те не са на правилното място, ти не си човекът за тях. Аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Това ми е любимият бар в София. Аз в свободното си време идвам тук. Не защото е мой. А защото е моето място, каквото ми харесва.
Хората тук са страхотни. Тук идват хора, които харесват нещата, които аз харесвам. Това е най-якото.
Никога няма да направя Кока Кола, Пепси или Дженерал Мотърс. Край. Вече се правят малки нишови бизнеси. И ако ще правиш малък нишов бизнес – таргетирай хората, с които ще ти е приятно да го правиш. Ще ги виждаш всеки ден, ще си говориш всеки ден с тях. Никой не заслужава да се вижда с хора, които не харесва.

Въпрос: Как се случи този бар? Кок го направи толкова приятен?
Хората са. В момента, в който отворих бара започнаха да идват хора и да си водят приятелите. Припознаха го като свое friendly място. Първата изложба, която направихме беше една девойка, която каза, че излага картини в бар, който затваря и попита дали може да ги преместим тук. После други хора предложиха да направим музикална вечер. Когато един човек направи музикална вечер в края й част от гостите решиха, че и те ще направят и взеха китара, започнаха да свирят … Нещата от една страна са планирани, но от друга страна хората, които идват, те сами измислят и помагат цялото това нещо да се случи. Не е някакъв мащабен план. Много искам да съм такъв човек, но не съм – да имам един огромен екселски файл и в следващите 10 години да знам какво ще се случи.
Истината е, че хората, които идват, променят мястото, и то за по-добро.

Въпрос: Кое те прави щастлива?
Първо това, че барът стана. Щях да съм нещастна, ако не се беше получило, щеше да ми е тъпо.
Другото е, че дълго си казвах, че искам да направя нещо и хилядите ми страхотни планове не се случиха, защото си имах работа. А сега вече знам, че когато можеш да направиш едно нещо знаеш, че можеш да направиш и друго. Например – бар, супер, стана! Хайде да си направя подкаст – и така стана Сонар Каст. Сега планирам да направя серия видеа за това как да си направиш бар.
Най-хубавото на това да си направиш нещо свое първо е да разбереш, че можеш да правиш каквото искаш. Така че свободата да правиш нещата, които искаш е абсолютно безценна и тя не може да се остойности с никакви знаци, каквито и да са. Не става. Свободата е най-хубавото нещо, което имаш и разбирането, че можеш да направиш всичко. Всеки има тази свобода. Въпросът е, че преди да направиш първата стъпка си мислиш, че е много страшно. Не е страшно! Ако стане! Ако не стане … може би изпадаш в тежка депресия. Истината е, че 99% от стартъпите просто не успяват. Хората трябва да се подготвят, че може и да не им се случат нещата. Но няма страшно, ще им се случи нещо друго.

Въпрос: Кое беше най-трудното? Кой помогна?
Никой никога не прави нищо сам. Този бар просъществува, защото моите приятели идваха в него, водеха своите приятели, изпразнуваха се кой каквото можа първите месеци, преко сили, за да може да има посещаемост. Никога не правиш нищо сам. То винаги с подкрепата на хората около теб.
Въпреки, че не правиш нищо сам, в крайна сметка трябва да приемеш, че отговорността, че това са моите решения и я носиш. Когато работиш в корпоративния свят, в някоя друга компания, винаги можеш да се измъкнеш от отговорността при взимането на решения. Но тук, това е твоето нещо, няма зад кого да се скриеш. Затова и ти трябва кураж.
От една страна приемаш, че много хора ще ти помогнат, но от друга страна да си наясно, че отговорността си е твоя.

Въпрос: Ако трябва да дадеш съвет на хора, които сега си мислят дали да започнат нещо свое какво би им казала?
Да правят каквото искат (смее се)! Говорим си колко е добре да напуснеш корпоративния своят, но всъщност не е така. Не всички хора трябва да напуснат големите фирми, не всички хора трябва да имат свой бизнес. Това, че аз правя нещо, което за мен е ок не означава, че това важи и за другите. Ако някой харесва да е счетоводител, нека е счетоводител! Бъди каквото искаш. И това е ОК. ОК е да направиш избора си да имаш работа, която всички хора смятат, че е скучна, но теб те кефи и ще си я работиш и ще се издигаш в кариерата си или дори са си някъде и не искаш да те повишават – това също е ОК.
Живеем в 21-ви век, живеем в държава, която ни го позволява, абсолютно престъпно е да правиш неща, които те карат да си нещастен!

Благодаря на Ирина за това мило интервю! Междувременно съвсем отскоро тя продаде бара и ще се захваща със следващи свои идеи, мечти и проекти. Но Барабар си е там, наминете!

Ура за Светла и Забавна Математика

DSC_5342

Светла, както я познавам аз, е фея от най-чист вид – омайна, лека, усмихната, действена, променяща, правеща. От хората, които ми дават вяра в човешкото.

Светлана Горанова е собственик и съосновател на образователен център  „Център по забавна математика„с авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст. Това е официалната й визитка. Зад нея се „крие“ смело момиче-предприемач, учила далеч, завърнала се, обичаща математиката, искаща да работи с математика и с деца, иноватор и създател, вече 7 години действаща.

Защото е вдъхновение, защото е пример, защото е наистина човек, поканих я да си поговорим 🙂

Разкажи как дойде идеята за Забавна Математика?
Докато бях в Германия за магистратура по математика всичките ми работни ангажименти успоредно с ученето бяха свързани с преподаване на математика– на деца, кандидат-студенти, студенти на английски и немски. Имах възможността да работя като математик към изложба по хазартни игри в двореца на Карлсруе, а моята цел бе да обяснявам на деца и възрастни вероятностите да загубят и спечелят на покер, бридж и други игри. Това беше първия ми досег до забавната страна на математиката, заобиколена от големи шарени зарове, дъската на Брет, логически задачи и много любопитни деца и родители.
Година по-късно след като се отказах от на пръв път амбициозната задача да работя в бизнес консултанството, реших, че това, с което ми се занимава е математика, но не каква да е, а „Забавна“. Така се зароди пламъка, а след това и всичко останало последва.

Кои бяха първите крачки?
След това „случайно“ се наложи да напиша и бизнес план, след като влиятелен човек на едно събиране на завърнали се от чужбина млади българи ме попита дали имам такъв. След това именно този бизнес план ми помогна да замина по програма Еразъм за млади предприемачи в Триесте, Италия. Прекарах 6 месеца в невероятния научен музей Immaginario Scientifico, където видях отвътре как се управлява образователна институция, повярвах си и след завръщането в България открих своя бизнес партньор и стартирахме с курсовете по забавна математика. А първата ни локация е Център за естествено раждане – така се получи и разжането на Забавна математика.

Вече 7 години по-късно къде се намира проекта?
Имаме силен вдъхновен екип, който е обхванал 5 района в София и предлага целогодишни курсове по забавна математика. За тези години създадохме уникална авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст в 4 модула: Забавна аритметика, Забавна геометрия, Логига, Математика в природата и изкуствата. Успяхме да регистрираме марка Забавна математика и да завършим методиката, така че тя да може да пътува по други места и дори държави. От миналата година по нея се преподава в образователен център Проспера в Кишинев, Молдова на руски и румънски. От същата година работим и по два мащабни европейски проекта, единият от които – “Maths in Motion” е свързан с разработване на материали по танцувална математика в партньорство с 6 Европейски държави – Дания, Холандия, Финландия, Гърция, Италия, Румъния. А другият проект е свързан с Европейската нощ на учените – проект REFRESH.

Какво научи по пътя? Какво ти носи ежедневно работата по Забавна математика?
Повечето уроци са свързани с интеракцията с хората, с които работя. Научих се да управлявам живота си по-добре, така че това да влияе по-добре и на отношенията в компанията. Научих се да ставам рано, да планирам, да съм по-организирана, да гласувам доверие, да виждам кое е важното, да търся професионални съвети навън, както и това да виждам какво още имам да развия в компанията и да се стремя към по-доброто.
Ежедневно изпитвам благодарност за това, което вече е изградено и устрем към това, което искам да постигнем като екип. Вдъхновяват ме хората, с които работя. И хората, които като мен създават и взаимно можем да се подкрепяме и да си партнираме в толкова много вълшебни неща.

Къде и как човек може да научи повече и кой е поканен?
На сайта zabavnamatematika.com можете да видите какво предлагаме.
Родители на деца от 4 до 8 годишна възраст са поканени. Обичаме да казваме, че ние влюбваме децата в математиката. Откриваме техните таланти, за които родители не са и подозирали. Оттам се отваря един голям и шарен свят за децата.

Какво ти предстои?
Започнахме да работим по система за обучение за учители за да предадем своя опит.
Това ще се случва както по други населени места, така и в чужбина.
Отделно предстоят и занимания по Танци и математика съвсем скоро.
Отворени сме за партньорства с домове за сираци.

Ако някой, който иска да стартира свой собствен проект (бизнес) , чете сега, как би го насърчила? Какъв съвет би му дала?
Най-напред браво! Имате своя идея, малко хора могат да се похвалят с това! (потупване по рамото).
Мечтайте, но бъдете конкретни. И правете крачки всеки ден, не мислете твърде много.
Желая ви голям успех!

Възпламеняване. Крис Клийв

IMG-8947

Възпламеняване на Крис Клийв ме хвана за гърлото и присви корема ми още от първите си страници и не ми позволи да оставя книгата, докато не стигнах края й. Много неща изчетох през 2018-та, но в предпосления ден на годината романът на Крис Клийв се подреди като абсолютен фаворит за мен. Рядко използвам хиперлативи, но в случая са напълно заслужени. За хората, които следят публикациите в този блог знаят, че често си рева докато чета. Но тук сълзите напираха от очите ми от началото до края.

Възпламеняване е със сюжет от днешния ден. Актуален за всеки от нас. Лондон, който може да е всеки друг град по света. „Продажни, лицемерни времена.“

„Аз съм Лондон, аз съм целият свят …“

Каквото и да се напише за един хубав текст ще е малко, лимитиращо и подвеждащо. Затова предпочитам да не съм многословна тук.

„Зная, че можеш да обичаш детето ми Осама. Вестник Сън те нарича ИЗЧАДИЕ НА ЗЛОТО но аз не вярвам в злото знам че монетата има две страни. Знам че си бесен на лидерите на западния империализъм. Аз и на тях ще им напиша писмо.“

„Любовта не означава капитулация Осама любовта е яростна и смела и гръмка можеш да я доловиш в звуците които издава момченцето ми в момента докато си играе. РРРР! РРРР! повтаря то ще ми се да можеш да чуеш Осама този звук е най-яростният и най-гръмкият на Земята ше отеква чак до края на времето по-оглушителен е от бомбите. Вслушай се в този звук Осама време е да спреш да взривяваш света. Ела при мен и заедно ще поправим света с НЕВЪОБРАЗИМ ГРОХОТ И НАСТЪРВЕНИЕ.“

Няма как да не допълня, че издателство ICU има освен рядко срещан великолепен подбор на заглавия и автори, но и силно отношение към детайла – прекрасни корици, задължително обмислени и свързани с текста, повече от чудесни преводи, което позволява на читателя напълно да потъне в текста и да го изживее с мощна сила. Благодарна съм за това!

Конкретно за Възпламеняване като протегната ръка за поздрав „към читателя на българското издание“ – топла и канеща:

„хора като теб, изпълнени с любопитство към литературата, посветена на други времена и култури, поддържат жив света, за който си струва да се пише.“

За да ги подкрепяме да издават още – единственото нужно е да си купим тяхна книга. А всяка тяхна книга си заслужава.

Уки уки, Япония. Юлияна Антонова-Мурата

IMG-8893

Уки уки, Япония е едно очарователно пътешествие към далечна и сякаш за нас все така непозната и всяваща респект страна – Япония. Юлияна Антонова-Мурата с лекота ни разхожда из места, среща ни с хора и ни кара да почувстваме близост и топлота към тази далечна страна.

Радост от споделянето и наситено усещане за заедност блика от всяка страница на тази изпълнена с истории и снимки книга.

Книгата е прекрасно пътуване и е идеално четиво за мечтатели, откриватели, любопитни към чужди култури и места хора. Чудесна за уикенд-четиво, подарък или просто хубаво споделено време.

 

На плажа Чезъл. Иън Макюън

IMG-8883

Да, признавам си, едва сега я изчетох. Вероятно най-много книги от един автор за тази година ми се пада именно да е Иън Макюън. и „На плажа Чезъл“ завършва поредицата и май всичко, издадено на български език от този голям съвременен британски писател вече изчетох.

„На плажа Чезъл“ ни отвежда в Англия през 60-те. Авторът, струва ми се, с типичното си чувство за хумор и тънка критика към времето и обществените нрави, ни повежда към първата брачна нощ на младо семейство – това е рамката. С много детайли, някак типично за Макюън и доста детайлни описания на сексуалната сцена, но и с лъкатушене напред-назад из дебрите на страха от провала, страстта, липсата на смелост да признаеш кой си, извоюването на собственото пространство, свободата да откриваш „аз“-а си, очакванията на обществото към теб, на теб самия към себе си …

Забавлявах се, докато я четох. А в края дори леко се ядосах. Но се радвам, че имах ден на плажа Чезъл.

Няма да скрия, че „Изкупление“ си остава фаворит за мен.

„Междувременно откри, че дори легендарните успехи не носят много щастие, а само увеличават неудовлетвореността и изострят амбициите“

Егон и тишината. Емануил А. Видински

IMG-8846

Егон и тишината на Емануил А. Видински сама ме намери и съм благодарна, че ми се случи тази книга.

Една великолепна колекция от разкази, от тъжни по-тъжни, от докосващи по-докосващи, от наши по-наши. Дълбоко навътре ме отведоха. Разтърсиха. Припомниха, спомниха, опомниха. Разплакаха. И ме оставиха в тишина.

Едната част са разкази, писани по-преди във времето. Казват, че се са по-тъжните. Видях го това позабравено време. И се зарадвах мислено, че вече не сме в него. Втората част са по-скоро писани. Казват, че те са по-ведри. Видях ги човешки. И искрени.

Тази книга ме накара да осъзная, че имам нужда, като човек, понякога да спирам. И да си прощавам.

Благодаря на Емануил Видински. И на Жанет 45. Плюс – прекрасна корица.

 

Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени

IMG-8841

Идеалният подарък за дами – Истории за лека нощ за момичета бунтарки – 100 приказки за невероятни жени от Елена Фавили и Франческа Кавало. Великолепна! Красива и зареждаща книга!

За всяка от 100-те момичета-бунтарки, описани в книгата има страница с историята й и великолепна илюстрация. Дори по-слабо четящи 12 годишни млади дами залепват и четат!

Препоръчвам. Не само за бунтарки. И не само за жени.

p.s. имам си списък с дами, чиито биографии чакат да бъдат допълнени на български език в Уикипедия за следващите ми wikidays поредица 🙂