Ура за Експериментът на Енигмания и покана за забавление в много измерения

25289267_1652129484846989_3701461456224164826_n

София изобилства от коя от коя по-хубави стаи на загадките – escape room и като същински фен с нашата бойна група („никъф шанс“) обикаляме най-добрите! Наскоро бяхме в Експериментът на Енигмания и бяхме очаровани от интересните загадки и симпатичния развой на стаята. Затова и поканих за това интервю Иво, един от създателите й.

Как създадохте Експериментът? Колко време отне от идеята до първите експериментатори?
Ние самите сме големи почитатели на ескейп забавленията. Изиграли сме всички стаи в София – първо за удоволствие, второ, за да отстраним възможни съвпадения. Искахме нова, оригинална идея, различна от предлаганото на пазара и решихме да отправим предизвикателство към публиката. Така се оформи концепцията – отборите да бъдат доброволци в изследването на иновативната субстанция CinQ-5. Важен момент беше да ни повярват. Затова направихме всичко истинско – с около година ежедневна работа… Така на старта Експериментът разполагаше с оригинален формат от загадки, плюс предизвикателен сценарий „Игра още от входната врата“.
Първият ни отбор беше Фюри – едни легендарни „експериментатори”. Не знаехме какво да очакваме. Играха, харесаха я, и написаха страхотно ревю… Много скоро Експериментът на Енигмания се оказа сред топ стаите на София, където е и до днес, благодарение на нашата публика.

Каква е тайната на една добра стая? Къде е балансът?
Стаята е добра, когато предлага предизвикателства за ума плюс богати емоции – само едното или само другото вече не е достатъчно. Има добри стаи с много електроника или чисто механични. Балансът е там, където няма крайности – ето защо в Експериментът има и висока технология, и разнообразни загадки, и съвсем обикновени неща, които да направиш с ръцете си. Добрата стая е едно винаги ново забавление. Според нас тайната е в рецептата, която трябва да променяш всеки ден…

Как се държи нивото високо на една добра стая при тази доста голяма конкуренция от хубави стаи в София?
Трудно и лесно. Трудно е да персонализираш всяка игра, да вложиш лично отношение и да играеш заедно с отбора. Трудно е да поддържаш безкомпромисно високо ниво на обслужване и хигиена. Лесно  е, когато обичаш тази работа и тя те среща с позитивни и интелигентни хора. Лесно е и когато имаш подкрепата на екип, приятели и колеги.
В този жанр да стоиш на място означава да изоставаш. Така че, Енигмания – Експериментът постоянно се развива. Стаята в момента е много по-добра от стартовия си вид. Технически новости, промени в сценария и загадките – непрекъснато работим по това. И се вслушваме в нашите клиенти.

Кой е поканен да играе? Кои са отборите, които се забавляват най-много?
Всички над 10 години са поканени при нас. Имаме игри на 3 езика и допълнителни опции – за ескейп маниаци, за претенциозни клиенти, за специални поводи като предложения за брак, годишнини и други.
Експериментът е бавна стая, с много детайли, с немалко заблуждаващи елементи и не може да се „изконсумира” набързо. Ние много се радваме, че въпреки това повечето отбори успяват да излязат. Това всъщност са отборите, които по-малко са гледали таймера и много повече са се забавлявали.

Споделете, разкажете някоя забавна и необичайна случка?
От началото и досега – всеки ден и всяка игра в Експериментът носи по някоя изненада. Това започна още с преговорите за локацията. Вече имахме сценарий и името на веществото CinQ-5 (от френски: 5-5). Aдресът се оказа бул. България 5. Помещението се оказа ателие 5. Наемодателите отложиха подписването на договора с няколко дни и датата се оказа 5 октомври. Познайте как се казва собственичката…? 🙂

Ще стане ли София наистина escape столица на Европа през 2018-та?
Това зависи до голяма степен от комплексното развитие на София като туристическа дестинация. Нивото на ескейп игрите тук е високо и много гости на столицата вече го знаят. Създадохме Асоциация „My escape“, която обединява много от най-добрите стаи в София и работи върху това. Ние от Енигмания – Експериментът сме готови за подобна стъпка.


Бонус 

За който ще се запъти към Експериментът на Енигмания да дам три (не спойлващи) подсказки:

  1. Няма страшно. Изпийте течността без страх. (намигване)
  2. Някои неща не са това, което са.
  3. Отпуснете се за забавление на макс.

Забележка: стаята е ОК и за посещение с деца (не само деца). Иделна за семейно посещение или с приятели.

Успех на Енигмания! А за който не е опитвал стая на загадките – много силно изживяване и силно препоръчвам!

Писах също за това колко обичам ескейп стаите – тук, и за любимите ми стаи на 3 Key rooms – тук.

Семейството е най-ценното – споделянето, разговорите, подкрепата

IMG_3310

Това на снимката са Рози, Габи, Албена, Емил и Силвия. Рози е на 8, а
сестра й Габи е на 14. Рози е втори клас. Габи е първа година в
техникума по фотография. Албена е асистент-учител, а Емил боядисва коли
в голяма автомонтьорска фирма. Живеят в София и ежедневието им е като на
всички нас – динамично. Момичетата ходят на уроци по български език, а в
събота и на плуване. Уикендите се срещат с приятели, понякога ходят на
Витоша. А Рози най-много обича ваканциите на морето с цялото семейство.

Питам ги – кое им е най-трудно в ежедневието, а те ми отговарят, че
живеят нормално, свикнали са сами да се борят с трудностите.

Албена и Емил се запознали в Пловдив. Тя е родом от там. Поканил я на
бал, харесали се и се взели преди 15 години.

Ще кажете – за какво е този пост? Чудесно и мило семейство, да. Но
такива има много – и е така, но и не е. Защото рядко виждаме семейство,
което толкова да се подкрепя, да е усмихнато, но и в същото време да е
толкова специално.

Какво е специалното ли? В това семейство единствена Рози може да чува.
Албена, Габи и Емил са напълно лишени от слух. Знаят и общуват основно
на жестомимичния език. И тук идва мястото на Силвия от снимката – тя е
наш преводач по време на срещата ни.

Рози, макар и най-малка, помага на всички. И на кака си, например
обяснява й какво казва инструкторът по плуване. И на майка си – ако
някой й звъни по телефона или когато гледат новини и няма жестов превод
или субтитри.

Габи е учила в масово училище. И продължава и в гимназията така. И
двамата родители са убедени, че това е много по-добре за детето им,
отколкото да е изолирано в специализирано училище за глухи. Тя се
чувства изцяло интегрирана и добре приета от съученици и учители.
Усмихва се свенливо, когато заговаряме за мечтите й. Рисува добре, обича
да чете, спортува, снима. Още не е избрала с какво ще се занимава като
порасне.

Животът на Емил и Албена е не лек, но заедно го изпълват със смисъл. В
ежедневието с децата помага много и майката на Емил. Например на
родителски срещи ходи само тя.

Технологиите са променили много живота на глухите. Защото са им дали нов
начин за активно общуване. Макар общността да не е сплотена, тези хора
намират начин да се интегрират и успяват да живеят достойно.

В края на срещата ни Габи ми казва, че за нея семейството е най-ценното
– споделянето, разговорите, подкрепата. Замислих се колко мъдрост има у
това дете и колко сила. И колко е хубаво да се случва това, въпреки
трудностите.

Ще продължа разказите си за тези прекрасни хора. Благодаря на Силвия за
превода.
Тази публикация е част от доброволческата ми подкрепа на кампанията на
Верея За повече здрави семейства – https://semeistvo.vereia.bg/

Магда Сабо. Вратата

IMG_3341

Магда Сабо. Вратата. Хвана ме и за миг не ме остави. Болезнена и лекуваща. Сурова и красива едновременно. Човешка и нечовешка едновременно. Ювелирна и дълбока.

Емеренц, вечно работещата и невярваща жена, носеща тайни и раздаваща, е в центъра на романа. Пазителка на  ключовете към човешкото, отвеждащи към дълбоките ни, мразовити , митични съществувания. Плътен текст, детайлен и жилав. 

Благодаря за вероятно не лекия превод на Нели Димова и за великолепната корица на Дамян Дамянов, както и на Колибри, която правят романа достъпен и за българския читател.

Препоръчвам.

 

 

Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Самюел Бьорк. Пътувам сама

IMG_3061

Скандинавците направиха цяла нова категория съвременни криминални четива и със сигурност Самюел Бьорк е сред силните имена в списъка с автори в тази категория. Пътувам сама е дебютният му роман (Самюел Бьорк е артистичен псевдоним на норвежкия музикант Фроде Сандер Айин) и със сигурност ще се хареса на силните почитатели на криминалния жанр.

Романът е доста динамичен, на места напрежението е голямо, а и няма как да не е така при сериен убиец, избрал за жертва деца, който мъсти и е в партньорство с решил да забогатее през секта и ограбване на възрастни хора измамник. Няма да издавам повече от сюжета, но ще кажа, че романът се чете бързо, силно интригуващ е и поднесен приятно през гледната точка и историите на различните персонажи.

Ювал Харари. Sapiens. Кратка история на човечеството

80fb007e2e78133b418074969d087179

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е книга, която ми се ще всеки да прочете. Ще кажете вероятно – като Библията и няма да сте далеч от истината – тази книга е като Библия на науката и човека като такъв. Знам, че доста от религиозните ми познати са силно възмутени от тази книга. Скандална – да, такава е. И откровена. И пряма. Но това само увеличава стойността й.

Сапиенс е написана с невероятна лекота за четене, прекрасно чувство за хумор и самоирония, без това да се отразява на задълбоченото изседване на историята на човека и човечеството, задълбаване в наистина невероятни детайли, откриване на изумителни, а в същото време толкова прости и очевидни истини за нас хората.

Забавление, мъдрост, откритие следват на всяка страница от Сапиенс. Аналогиите с днешния ден, с пътя ни като човечество – лъкатушещ, много често жесток, приличащ на невероятна игра, с много посоки, различни възможности, спъвания, връщания, прескачания, заигравки. Кое ни прави човеци? Защо сме такива, каквито сме? Можем ли да сме други? И да имаме повече човешко в себе си?

Защо имаме нужда от богове? Какво кара човека да дефинира семейството като основна единица на обществото? Наистина ли е правилно да сме моногамни и хетеросексуални?

„Sex is child’s play, but gender is serious business.“

„Most of the laws, norms, rights and obligations that define manhood and womanhood reflect human imagination more than biological reality.“

„Biology enables, culture forbids. Biology is willing to tolerate a very wide spectrum of possibilities.

There is no way out of the imagined order. When we break down our prison walls and run towards freedom, we are in fact running into the more spacious exercise yard of a bigger prison.“

„Like the elite of ancient Egypt, most people in most cultures dedicate their lives to building pyramids. Only the names, shapes and sizes of these pyramids change from one culture to the other.“

„… order cannot be sustained by violence alone. It requires some true believers as well. … Of all human collective activities, the one most difficult to organise is violence.“

Цялата книга ми е в подчертавки (виртуални). Четох я електронно, на киндъл, на английски, но знам, че и българското издание е чудно – браво на Изток-Запад, че доставят на българския читател толкова стойностни и значими за времето ни книги в адекватен вид и навреме.

Истина е, че цяла година надувам главите на хората около мен с цитати или случки, описани в Сапиенс. И още дълго ще го правя вероятно.

webyuval-

Знам, че има не четящи хора, та за вас, мили, силно препоръчвам да изгледате видеа с Ювал Харари, в които сбито разказва основните открития и идеи от книгата си Sapiens. Brief history of human kind. Дори да сте чели вече книгата – видеата също си заслужават!

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е моята книга на 2017-та. Затова и оставих да пиша за нея в последния ден на годината. Без наговаряне това мнение за тази книга споделя и Димитър Цонев и други приятели четящи, чието мнение ценя. Благодарна съм много на Томи Петков, който я прочете преди мен и пръв ми я препоръча разпалено.

Продължавам с Homo Deus – A brief history of tomorrow – следващата книга на Ювал Харари и скоро ще пиша и за нея. Защото и тя е wow!

 


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Закупена е лично и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Ромен Гари. Виното на мъртвите

IMG_3014

За всеки, който обича Ромен Гари (а не познавам някой, който го е чел и не се е влюбил завинаги в творчеството му), Виното на мъртвите е чуден комплимент и неочаквана изненада.

Виното на мъртвите е последно издадената книга на Гари и то едва през 2014-та, в чест на 100 години от раждането на писателя. Макар да я пише като млад той не успява да я публикува. И носи всички атрибути на младостта – бунтът, абсудрът, гротеската, ненаситността, сарказмът в рязкост до болка, обществото ни – разнищено по всичките си пороци, нетърпението, помъдряването, търсенето, дълбаенето, пласт по пласт.

Този текст носи цялата тежест на времето си – между двете Световни войни, разрухата, низостта, дебнещата отвсякъде мизерия и смърт, отчаянието и способността на човека да погледне към всичко това с насмешка. Самоиронията е висшата форма на човечност във Виното на мъртвите.

Тюлип се оказва в света на мъртвите, в лабиринт от скелети, разлагащи се трупове, смърдящи и разпадащи се тела. И случка след случка се лута из долния свят на тъмнина, въшки, лицемерие, сласти, кал, гибел, омраза, присмех, брутална какафония от човешки крайности.

„Не бива никога да се мисли … никога да се разсъждава … От това много боли … от това много бързо се умира … като едното нищо“

„И не бива да се страхуваш: на човек, който е бил жив, адът не изглежда чак толкова лош.“

„Смъртта сполетява най-вече невинните.“

Поздравления за прекрасния превод на този не лек за превеждане текст на Красимир Кавалджиев. И за идеалната корица и оформление на Лъчезар Владимиров.

Благодаря на Вася, за чудесния, точен избор.


Забележка: книгата не е включена в този блог заради спонсорство. Подарък е от приятел и оценката ми е на база прочетеното, а не на други фактори.

Ю Несбьо. Хлебарките

book
Ю Несбьо – любим автор на криминалета и с Хлебарките остава на високо ниво. Инспектор Хари Хуле е в Бангкок този път, извикан да разследва убийството на норвежкия посланик. Няма как нещата да са прости в един толкова комплексен град и свят, пък и при толкова странни и оплетени обстоятелства.

Освен хлебарки, в романа има още няколко убийства, опиум и детска порнография, отдадени полицаи и корумпирани политици – всичко, както си му е редът. Обичам покрай всяка книга да научавам различни неща и да пътувам далеч и в случая ми бе наистина приятно това пътешествие.

Истинско приключение си е Хлебарките. За любителите на криминалета – великолепен избор.

Браво за корицата на Живко Петров. И на Емас, че правят добър избор за книгите, които да превеждат за българския читател.

Как спестявам време и за какво давам спестеното

IMG_3077

В последните години преосмислих понятието си за време и осъзнах, че то е най-важното, с което разполагаме всъщност. Всичко друго е достижимо по един или друг начин. Времето, което да имам за най-близките си, за приятелите и семейството, за себе си!

Опитвам се да отсея важните от маловажните неща – никак не е лесно, да! И да откажа повечето неща, които ми крадат от времето и не ми позволяват да правя това, което предпочитам да правя.

Интернет. Едно от най-времеемките неща, дори без да се усетим, е времето онлайн. Уж само да погледнеш това, само да си видиш мейла, само да качиш една снимка … уаууу какъв крадец е Интернет! Затова прилагам редовно диетите, за които вече съм споменавала. (Тук разказах за дигиталната ми диета)

Домашните задължения. Това също яде доста време, но ако се опитаме да разпределим между всички у дома задачите е една идея по-лесно. (За това още не съм писала, но може скоро)

Пазаруването. Ухааа … колко време отива в уж набързо купуването на хляб, на кафе или на нещо друго, необходимо. Опашките, чакането на касата, пък после и за самото плащане. Досадно. Затова и потърсих решение в по-бързо справяне и картово плащане, безконтактно, за да намаля времето и за себе си и за останалите ненужни формалности. (Тук разказах за коледното пазаруване без напрежение)

IMG_2568

Много хора и сега ме питат – как се справяш?! Бизнес, семейство и деца, пък и два блога, и НБУ, и книги, и градина … Всичко е само в моите 24 часа. Толкова, колкото са и вашите. И всеки сам решава как да ги уплътни, как да ги подреди, как да ги приоретизира за себе си.

За 2018-та си пожелавам повече време и по-успешно справяне с всички маловажни неща, за да имам повече време за нещата, които обичам да правя:

  • за спорт и движение,
  • за ченете, книги и рисуване,
  • за градината, семената и цветята,
  • за децата и игрите,
  • за срещите с приятели, семейството.

Обещавам на себе си:

  • по-малко време онлайн,
  • почти никакво време за хора и неща, които са „черни дупки“ и само теглят време и сили, нямам нужда от това,
  • по-малко време в чакане и досадно  нищоправене.

Така ще съм и по-усмихната и по-доволна.

Да бъде!

А вие как си намирате време?

 

Публика, сцена и аплодисменти. Наблюдения от театралните зали.

IMG_2566

Много обичам театъра. Чест зрител съм. Обичам модерните решения, а и традиционните, новите пиеси, а и класическите, добрата игра, добрата сценография, добрите костюми, добрите грим, прически, музика, хореография, осветление, всичко, което прави магията на театъра истинска.

Но този пост е не за театъра, а за неговата публика. Преди година пак съм мрънкала по темата (Театърът. Начин на употреба). Та тук си продължавам с мрънкането, защото понякога много ме е срам да съм в публиката …

Ползване на гардероб. По-класическите постановки са редовно пълни с ученици. Което само по себе си е чудесно! Нооо да, учениците са шумни, понякога и доста невъзпитани. Допълнителен смут в системата всяват учителите, които често опитват да им правят забележка и става още по-драматично. А повечето учители, които явно също не ходят редовно на театър, както и учениците не са научени да ползват гардероб и това зимно време създава доста дискомфорт за околните.

Шумене в залата. Представленията в София започват с около 10-15 минути закъснение. (Изрично пиша София, в страната започват доста по-стриктно в обявения час). Ясно е – голям град и хората пътуват. Не пречи да се почака в залата. За мен това е чудно време да се отърси човек от света навън и да се подготви за прекрасно театрално преживяване. Но не мисля, че е нужно в това време да се вика, да се тропа или да се чака до последно навън.

Ръкопляскане по всяко време. Да, има чудни сцени, които ни разсмиват или прекрасни монолози. Но ръкопляскане спонтанно по всяко време извежда представлението от ритъм и прави трудно концентрирането на актьорите. В края е повече от желателно, но не и когато ни хрумне.

Мобилните телефони звънене. Наскоро в Армията в Много шум за нищо, актьорите великолепно отиграха едно звънене от първите редове с репликата – „Ооо, Мистър Нокия се обажда!“ … но не винаги това им е възможно, а и е крайно нелепо, ненужно и невъзпитано от страна на хората в публиката да не си изключваме звъненето …

Мобилните телефони цъкане. Лелееее … хората не могат да издържат и два часа без да си гледат какво става из социалките … Не, в този случай не говоря за ученици, а за съвсем зрели хора, пък и не рядко вече и пенсионерите го правят … Това може да не пречи толкова на актьорите на сцената отпред, но е повече от смущаващо за хората около блесналото в тъмното устройство …

Та не случайно съм сложила тази снимка от началната сцена на Тартюф, отново в Армията – публиката ни все още има нужда от водене, от помощ, от указания как се използва театъра. Нищо, че салоните ни са доста пълни.

И за да не е само мрънкащо да споделя, че
Франкенщайн в Театър София е в задължителните за сезона постановки за гледане
за Калигула в Народния и до края на януари всичко е продадено
за деца препоръчвам Пипи, Роня, Мери Попинз в Театър София, Хензел и Гретел в Младежкия, а вече и Снежната кралица на Дефисто студио на Камерна сцена на Народния.

Приятно гледане! Дано уцелваме и на добра публика! За добрите представления – гарантирано е!