Как премина за мен изолацията от 13 март до 13 май 2020

10603244_10152678227563982_7855355803724594421_n

Нека да споделя някои лични моменти от месеците след 13 март, датата от която се промени живота на всички ни.

Кое ме връхновяваше по време на стоенето у дома два месеца по време на Covid19?

Семейството. Еха! време заедно! С пълнота и всичко в него.

Приятелите, които звънваха и си говорихме. От всички места по света и у нас. Не бяха много, но бяха задълбочени, смислени, дълги разговори. Няма да изброявам, те си знаят. Обичам ги. Дадоха ми баланс и успокоение. Признателна съм за това.

Забавата с музеите и снимките. Реших да участвам с нова картина / снимка всяка събота и неделя и подбрах темата за жените с книги. Ровенето из картини беше чудно. Мисленето за реализацията също. Подбрах основно любими автори и това също ми хареса. Тук има снимките – всички. Наистина много се забавлявах да го правя.

Онлайн концертите и събитията. Много бяха. От цял свят. Големи и малки групи, изпълнители. Беше Еха! Най-много енергия ми дадоха Дубиоза колектив с Карантина шоуто си всеки понеделник. И музикана на Иво Димчев.

Филмите, книгите, подкастите. Имаха друга интензивност, дълбочина и значение. Освен редовното слушане на епизодите на Днес (всяка сутрин), тези на ГИ и Рацио, много ми хареса епизода на Сонар Каст с Веселин Дафов. Снимките от пътувания на Емил Данаилов. Това, което сътвори Banksy. И много други творци.

Забавата с градското земеделие. Продължи и тази година, с разликата че имахме повече време за него. Тук освен на Джамбо за всичко и по принцип, благодаря на Камен (Цветята на Камен), за чудните цветя. Освен зеленчуците, където някак вече е отиграно, експериментирам с градинка с цветя на улицата – извън оградата и двора. За първи път ми е. Улицата ни бе по-посетена от обикновено и я кръстихме „Крайбрежна“ – хората от квартала излизаха на разходка по нея. Спираха често и се радваха на цветята. Имаше (малко) жертви, но това е ОК.

Работата. Активната работа с екипа по клиентски проекти, преподаването – преимущество е, че можех да продължа да работя дистанционно. Това ми даваше ежедневно усещане за смисъл, радост от търсенето и намирането на решения, споделеност. Правенето на Създателите – лаиф фб епизоди в този период с Хели също бе радост. Многото уебинари, безплатни, повечето от които с Марина, обучения със Спаска, един с Мира – беше зареждащо!

Плановете за бъдещето. Тук няма да влизам в подробности. Но планиране на неща за утрешния ден бе окуражаващо. Тук съм благодарна на Деси, проф Бошнакова, тя си знае, на Марина, на Галин, на Ирина и Маги. Работни, но и лично развиващи неща, за които бе хубаво да мисля и работя в този период и със сигурност ще продължа и след това.

Благодарна съм за всичко това.

Вероятно пропускам неща, които ми помагаха в тези дни и седмици. Май описах най-важното.

а да, и един туит от Събина от последните дни ме хвърли много в размисъл: „а помните ли как в началото мислехме, че ще излезем от всичко това по-добри“

Какво ми беше много досадно през този период?
Това определено много ми досади и заемаше голяма част от фийда ми – вариациите бяха със снимки от пътувания и с корици … не ми бе весело или стимулиращо след 3-тия ми приятел включил се в подобно … „Приех предизвикателството да публикувам седем дни по една книга, която обичам – без обяснения и рецензии, само кориците. Целта е популяризиране на литературата и книгите. Днес предизвиквам …“

Какво ще се постарая да оставя в деня си и в бъдеще?
Бягането всеки ден.
Многото и спокойно време заедно семейството, с всичките му привкуси, дейности и емоции.
Ритъма работа-почивка в домашна обстановка и умението за баланс между двете с добра концентрация.


Благодарна съм на лекари, медицински персонал и доброволци, които бяха на първа линия. Поклон!

Сред моите приятели и роднини, за щастие, нямах и нямам болни от коронавирус. В това време загубих приятели от рак, зверска катастрофа (Милене! …), други …

 

Хайде, време е за новото.

Как го виждам бъдещето ли? Споделих тук.

2 thoughts on “Как премина за мен изолацията от 13 март до 13 май 2020

  1. Карантината беше добър момент, всеки да преосмисли пътя си в живота. Видяхме, че няма нищо по-хубаво от това да прекарваме повече време с хората, които обичаме. Надям се искрено излизайки от кризата да станем по-добри…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *