очевидно съм в много неромантичен период, след като така прехвалената „Музей на невинността“ на Памук я прехвърлих доста трудно, а да не говорим за още по-меката и също толкова любовно-мелодраматична „Музиката край леглото ми“ на Кюршат Башар преди нея
очевидно се поддадох на модата и добрите референции, но не уцелих правилния момент за тези книги
спасението и балансът дойдоха с втората книга на Захари Карабашлиев, излязла наскоро – „Кратка история на самолета“. Зак отново е невероятен, макар тук да го открих много по-земен, много по-близък и български
Кратка история на самолета включва разкази, някои по-кратки, други по-дълги, случки в щатите и България или на път между тези две кътчета на авторовото битие, в повечето от които реалността напира от всеки ред, смесва се с мечтателство и обилна носталгия и завършва с примирение и мъдрост
по един-два на ден действат като приятна доза за поддържане на тонуса и противодействие на лянтана жега
любопитна съм дали и за по-младите, които нямат толкова спомени от онова време, книгите на Теодора Димова Майките и на Зак самолетните ще са така магнетично-ужасно-нескончаемо въздействащи