в началото на 70-те майка ми и баща ми били на вечеринка със своята компания
и компанията и на вечеринката били все такива репресирани, некомунисти
сред приятели, в сладки приказки някой се отпуснал и разказал виц, политически
на другия ден го арестували
след тази случка компанията никога повече не се събрала
после, когато дойде 10-ти ноември ми се струваше, че това е най-ценното – че ще можем да говорим спокойно и всичко, което мислим; радваше ме, че не се налагаше вече баба ми да се крие и тайно да слуша БиБиСи; радваше ме, че писмата от чужбина не пристигаха разкъсани и четени

днес не искам да отстъпя това, което считам за изконно право на всеки човек – свободата / на словото
и не смятам, че някой може да ми я вземе, честно

а, Виктор, „В Русия съм!“ 🙂