цък тук за да чуеш Red Hot Chili Peppers – Californication, за успокоение след предните постове

lyd повдига въпроса за това какво точно да се направи, за да се стигне до по-малко деца в домове

ето с тези конкретни препоръки излязохме към Парламента и касаещите ги министерства още на 1 юни миналата година, придружени с над 7000 подписа тогава:
Препоръки за намаляване броя на децата в домове и осигуряване възможности за тяхната по-добра интеграция в обществото

1. Увеличаване финансовия и човешки капацитет на системата за закрила на детето което да включва: 1) Увеличаване на броя на социалните работници работещи по случаи в Отделите за закрила на детето; 2) Изграждане на обучителна квалификационна и преквалификационна програма за социалните работници, работещи с деца и семейства; 3) Осигуряване на ежемесечна супервизия за социалните работници по случаи с деца и семейства в риск.
2. Развитие на алтернативни социални услуги за деца и семейства в подкрепа на бременността, доброто родителстване и подкрепа на семейството. Разработване специализирани програми за увеличаване на капацитета на неправителствените организации и други юридически лица, които да се развият като доставчици на социални услуги. Разработване на подобни програми и за местните власти, които да делегират и наблюдават и контролират качеството на предлаганите услуги за деца и семейства.
3. Учредяване на специализирани детски съдилища, които да разглеждат незабавно случаите, в които има деца при разводи, осиновяване, отнемане/ограничаване на родителски и други мерки по закрилата на децата, както и разглеждане на дела на малолетни и непълнолетни с противообществени прояви.
4. Национална информационна кампания на ДАЗД за превенция на нежеланите бременности – ангажиране на медиите, институциите и бизнеса в социално отговорна дейност в дългосрочен план.
5. Облекчаване процедурите за осиновяване.
6. Граждански контрол върху специализираните институции и социалните услуги за деца и семейства. Налагане на по-строги санкции при неизпълнение от различни инстанции на програми и държавна политика, по-голяма прозрачност на дейността и отчетност на различните институции. Насърчаване доброволчески инициативи и дейности.
7. Подпомагане на родителството – достатъчно финансово обезпечаване на младите и най-вече на самотните родители, нормативно уреждане за трудово обезпечаване на самотните родители. Образоване на родителите, облекчения за тях и в същото време търсене на отговорност и санкции при системно нарушаване правата на детето.
8. Преструктуриране и реформиране на съществуващата мрежа от домове трябва да продължи – включването на домовете за деца от 0 до 3 години в реформата, позиционирането им в големите градове, интеграция в обществото, възпитаване на толерантност и отговорност, да се смесват децата от училище с тези от домовете.
9. Създаване на Министерство на децата и семейството – една институция, която да се грижи за децата и да координира всички аспекти на отглеждането, възпитанието и здравето на децата.

повечето софианци от живеещите в София знаят Дипломатическия клуб в Горна Баня – малко след разклона от околовръстното към Горна Баня, срещу Ортопедията; вече се казва „Глория Палас“ – приятно място, с тенис кортове, голяма градина, басейн, детска площадка; леко соц като архитектура, но с относително добро обслужване и храна – приятно място

малцина софианци от живеещите в София знаят, че Дипломатическият клуб Горна Баня граничи пряко с Дом за деца с физически и умствени увреждания, от години

да приемем пряката близост на двете „заведения“ като цинична случайност, ирония на съдбата

мисля си, колко ли освен работещите в дома знаят за него? е, не е в „пъпа“, но все пак е в София този дом; много от децата там са в състоянието на тези от Могилино; имам малки основания да мисля или да се надявам, че грижата за тези деца е по-добра, но все пак имам основания и да се съмнявам; поради близостта на дома до моя често съм носила неща, говорила съм с част от персонала, с директорката – осъзнавам трудността на тяхната работа … особено в недоимъка, липсата на елементарни условия; една година занесох мартенички, правени от деца и след разговорите с хората там ми стана неловко, че само мартеници носех, защото много от децата там не биха и разбрали, че имат мартеничка на леглото си, а имат нужда от много по-материални неща … памперси, лекарства, витамини … да не говорим за дрехи, играчки …

децата не съм виждала, освен тези, които могат и излизат да играят на двора; има и други, които не излизат и не биват извеждани; тях само съм чувала … и крясъците им и стенанията оттекват в ушите ми и сега.

за справка в София има поне 15 подобни „заведения“

хората в Русе не искат децата от Могилино – нямали как да обяснят на децата си защо тези деца са различни … (коментарът ми към това ще си позволя да добавя в отделен пост, темата е прекалено дълга)

„Масларова каза, че българското общество все още не иска да приеме хората с увреждания и че това е проблем на възпитанието на цялата нация“ цитират я блога на Капитал

а Вие, г-жо Масларова, приемате ли ги? и ако „да“, какво направихте за тях?

до сега смятах, че Масларова трябва да си подаде оставката и публично да си направи харакири
сега вече твърдо смятам, че цялото правителство трябва да си ходи, барабар и начело с министър-председателя, щом търпи подобен човек в кабинета си и не успява да се справи със ситуацията поне частично вече толкова месеци.

знам че рискувам да стана банална
знам, че темата за децата в домовете наду ушите на всички, а хората, които четат блогове в основния си обем са може би една идея встрани от темата, защото са млади, още в етапа, в който децата не са им на дневен ред
но тези две споменати неща не могат да ме спрат да пиша, и пак и пак, защото решение няма, а има хиляди, десетки хиляди пропиляни човешки души / съдби

December boys – идеалистична картина за един декември извън дома за четири момчета-сираци

Juno – идеалистична картина за една твърде ранна и непланирана бременност, завършила с даряване на бебето на майка, която не може да има свое

Могилино ще бъде затворено
80 организации искат затварянето на домовете
институциите мълчат, ако ли не – закриват, това е начина да решават проблема
хората от Русе, където е планирано да преселят децата от Могилино роптаят, все едно децата от Могилино са боклука на София и никой не го ще
8500 деца по официалните данни на ДАЗД има в домовете у нас
лесният начин догодина да са 5000 и да се отчете прогрес е да се прехвърлят механично в други институции, без да се мисли какво става с тези деца след това или да се оставят в друг дом, сходен на Могилино, ама по-добре скрит и този път с изричната забрана чуждестванни и не само журналисти да не се допускат, и там, по естествен начин да …
думата за това е геноцид, нали?
да закрием домовете. има деца – има проблем. няма деца – няма проблем. и нужда от домове няма. и нужда от грижи няма. и разходи няма. държавата ще процъфти. а политиците й – алелуля!