темата за носталгията неминуемо ме отведе към Тарковски, бърза справка показва, че съм писала малко за него тук в блога си, отдавна и по някаква причина постът се е затрил, няма значение

припомних си Носталгия, Жертвоприношение, Огледалото, Сталкер, Соларис
дядото и внучето, които поливаха сухото дърво; водата, във всички негови филми неминуемо осезаема и чуваща се; калта; огънят; черно-бялото, потъващов сивото; филмите, като фотография, филмите, като животът, какъвто е и отвъд

малко филмче за великия Тарковски има тук

и се питам, дали днес хората са чували, гледали, харесват, плачат на филмите на Тарковски?