в квартала има изоставена къщурка, каквито има почти във всеки квартал; днес там имаше едно циганско момиче, красиво, около 20 годишно, с оранжева жилетка и буйни черни коси, хванати леко на опашка; имаше чанта, подпряна на изкорубения прозорец; беше се сдобила току що с плик и лепило и смъркаше, дишаше, което я правеше щастлива, радваше си се сама на себе си и си говореше; после, след малко, започна да пее, да вика нещо; хората, които минаваха по улицата се озъртаха плахо и ускоряваха крачка, а тя продължаваше да вика; беше привечер

в непосредствено съседство до порутената къщичка има двуетажна къща, беше поликлиника преди, после я реституираха, а от около две години я населяват някакви хора, изповядващи някаква религия, секта, стегнаха, оправиха къщата, дори наскоро са сложили масивна и красива ограда; все млади хора има там, влизат, излизат; но сега не реагираха на песните и виковете на момичето в съседство;

отминавам горните две сцени и влизам в трета – срещам един от кварталните как да го нарека пианици, присъствия; разхожда кучето си; пийнал е прилично, а слънцето едва сега залязва; има обилна черна сплъстена коса и също толкова красноречива брада; обикновено от сутринта е в кафенето, където не пие кафе, а градусни напитки и … чете, все носи по някакви книги, различни, романи, разкази и чете; иначе е бояджия, когато е в състояние да го прави; радва се на срещата ни на уницата днес, а аз се радвам да си пообщувам с него; той иска да има с кого да си говори, самотен е;

за да внеса нотка оптимизъм в тази кратка трагедия в три части (нещо все на негативни постове избивам напоследък, къде ми се загуби smiling-а?!) ще кажа, че из улицата, по-надолу, се носеше детска глъч, ритаха топка, гонеха се и се забавляваха децата от квартала, за радост на всички останали

а времето бе прекрасно, не като за 21 февруари, а като за 5-ти май, едно такова леко и ефирно, отнасящо всякакви черни мисли към розовите облаци на залеза (много патетично прозвуча, толкова за днес, че се увлякох!)

Follow