в квартала има изоставена къщурка, каквито има почти във всеки квартал; днес там имаше едно циганско момиче, красиво, около 20 годишно, с оранжева жилетка и буйни черни коси, хванати леко на опашка; имаше чанта, подпряна на изкорубения прозорец; беше се сдобила току що с плик и лепило и смъркаше, дишаше, което я правеше щастлива, радваше си се сама на себе си и си говореше; после, след малко, започна да пее, да вика нещо; хората, които минаваха по улицата се озъртаха плахо и ускоряваха крачка, а тя продължаваше да вика; беше привечер

в непосредствено съседство до порутената къщичка има двуетажна къща, беше поликлиника преди, после я реституираха, а от около две години я населяват някакви хора, изповядващи някаква религия, секта, стегнаха, оправиха къщата, дори наскоро са сложили масивна и красива ограда; все млади хора има там, влизат, излизат; но сега не реагираха на песните и виковете на момичето в съседство;

отминавам горните две сцени и влизам в трета – срещам един от кварталните как да го нарека пианици, присъствия; разхожда кучето си; пийнал е прилично, а слънцето едва сега залязва; има обилна черна сплъстена коса и също толкова красноречива брада; обикновено от сутринта е в кафенето, където не пие кафе, а градусни напитки и … чете, все носи по някакви книги, различни, романи, разкази и чете; иначе е бояджия, когато е в състояние да го прави; радва се на срещата ни на уницата днес, а аз се радвам да си пообщувам с него; той иска да има с кого да си говори, самотен е;

за да внеса нотка оптимизъм в тази кратка трагедия в три части (нещо все на негативни постове избивам напоследък, къде ми се загуби smiling-а?!) ще кажа, че из улицата, по-надолу, се носеше детска глъч, ритаха топка, гонеха се и се забавляваха децата от квартала, за радост на всички останали

а времето бе прекрасно, не като за 21 февруари, а като за 5-ти май, едно такова леко и ефирно, отнасящо всякакви черни мисли към розовите облаци на залеза (много патетично прозвуча, толкова за днес, че се увлякох!)

имах вчера пребиваване в болница – именно Майчин дом

леле каква мизерия – потрес

сцена 1: най-отдолу, в мазето е гардеробната, в дъното – за да се стигне се минава през целия дълъг коридор, от двете му страни – зелени метални шкафчета, с катинари, различни, с надписи някои, от време на време разпечатани стрелки на лист А4 „Гардероб“; там стои една жена, типична, възпълничка, сигурно млада, в стаичката има черно-бяло телевизорче (отдавна не бях виждала такова), легло, зад завеса – закачални за дрехите, и най-важното – бюро, да, тя стои зад бюро, пепелник, семки; през отдавна немития малък прозорец дневната светлина едвам се промъква; тя пише бележка отегчено, взима и връща дрехи; доволно открива, че някой й е пъхнал в джоба на престилката мандарина и това я кара да възкликне на глас и да се усмихне; работи тя тук, в това мизерно мазе на болницата, т.е. стои 8 часа на ден

сцена 2: стая, болнична стая, стая, в която лежат бременни жени, за трима души, с голям прозорец и мивка; дограмата е стара, направо си нахлува студ; подът, макар да се предполага че е мит поне два пъти на ден – не изглежда именно така; има кошче за боклук; чаршафите са сравнително нови – на едри цветя; жената, която чисти се нарича санитарка; има ръкавици за еднократна употреба; едра е, сигурно е млада, с червило и грим, червена дълга коса – напомня за красавица от сериал; мие пода вяло, прехвърля боклука от кошчето в плик, после затваря вратата

сцена 3: тоалетната на етажа – отблъскваща от пръв поглед, оказва се че вратата не се затваря и добре че е така – няма крушка; в банята кранчето не може да се затегне до край и непрестанно капе обилно (долу в мазето има стая, на която пише ВиК и човекът вътре си има също черно бял телевизор и легълце, от което го гледа); всички тоалетни тук са в подобно окаяно състояние

и все пак: на фона на тази мизерия хората, да кажем голяма част от тях, хората, които работят на това място, са си професионалисти, разбират си от професията и надявам се и да не им се плаща (извън тезгяха) си я вършат както трябва, и слава богу!

и все пак – да не му се налага на човек