Ура за Деси от Дамата с шестте шапки

МИКС резерва

Преди няколко месеца се запознах с Деси и днес с радост ви я представям – тя е отдадена майка, професионалист и човек, който иска да се развива, променя и да помага в това и на други жени около себе си. Така Деси с усмивка смело стартира Дамата с 6-те шапки – личен проект, за който ще ви разкажем в интервюто по-долу.

Разкажи ни за себе си и как стигна до „Дамата с 6-те шапки“?
Казвам се Десислава Цветанова – майка съм на две прекрасни деца (на 6 и 1 години). Обичам предизвикателствата и през целия си живот ме е движил стремежът да уча нови неща, да трупам различен опит. Това доведе до там, да имам много роли и да се стремя да бъда перфектна във всяка от тях.
През 2019 г. компанията, в която работя ме изпрати в Германия, да се обучавам в сферата на Коучинга. До този момент имах бегла представа от тази наука за себепознание и себеразвитие. Оказа се, че обучението постави основите на нов път пред мен. След осъзнаване и равносметка, разкрих какво, как и защо може да ми помогне, да изляза от омагьосания кръг на ежедневието си. Очертах представата си за моя живот и моите роли, така че те да бъдат в хармония с ценностите ми и да се допълват. Разбрах, че всичко зависи от мен! Че имам потенциал да променя към по-добро живота си и той да е по-близко до мечтите ми.
Най-силното ми осъзнаване бе, че стремежът да съм перфектна във всяка роля, всъщност ме отдалечава от перфектността. Защото ме караше често да се чувствам неудовлетворена, изнервена, а така вкарвах тази енергия в семейството и работата си. Този стремеж ме отдалечаваше от баланса и удовлетвореността от ролите ми. Дори от ценностите ми. Започнах да виждам себе си от страни. Да осъзнавам, че загърбвам важните за мен неща като любов, споделеност, хармония и разбирателство. Вместо тях, постигах… резултати. А имах нужда да бъда и призната, и обичана, и благодарна на себе си. Това че се стремях да разбирам нуждите и болките на другите, вече не ми беше достатъчно. Започнах да трансформирам мислите, чувствата и емоциите си в по-полезна за мен насока. С една дума започнах да се обичам и ценя. А само, когато човек обича и уважава себе си, може да бъде истински полезен и на другите.
Преминах през много обучения, коучинг сесии, и сега мога да кажа, че се чувствам по-щастлива. Стремя се да живея живота, който осъзнато съм избрала и всички роли и отговорности ги има в него, защото са част от моята представа. Продължих развитието си в коучинг сферата като завърших и се сертифицирах към едно от най-добрите училища за коучинг обучения в света – Erickson Coaching International. Проведох коуч сесии с много жени – българки, малтийки, сръбкини, германки и други. Оказа се, че стремежът към перфекционизъм е заложен в повечето жени. Така по време на второто си майчинство реших да развия проекта „Дамата с Шестте Шапки“. Целта му е всяка жена да има възможност да работи върху себе си така, че да намери баланса, удовлетвореността и щастието.

Колко шапки имаш ти самата? Коя от тях е най-предизвикателна за теб?
На жена, майка, съпруга, дъщеря, домакиня, авиоинженер, експерт бизнес развитие, коуч. Наскоро сложих и шапката на предприемач – в желанието си да предам наученото и да помогна на други жени да балансират ролите си. Признавам, това е сфера, която е нова за мен. И като най-нова роля, тя е и най-предизвикателната. За първи път разкривам до такава степен себе си и личния си живот. За мен важното е да дам подкрепа и опит на тези, които искат да постигнат щастие в живота си.
В своя път осъзнах, че много от публичните личности, демонстрирайки съвършен живот, всъщност съзнателно и подсъзнателно ни влияят да се стремим към това фалшиво „съвършенство“. А всъщност най-важното е да се харесваме – да сме наясно с възможностите си и да се приемаме каквито сме. Че не е нужно да постигаме прекомерно много неща, за да „заслужим“ щастието си. Повече за тази тема може да намерите тук: https://theladywithsixhats.com/az-sam-pravya-imam/)

Деси 39_DSC_5781-1

Кой е поканен да се включи в Дамата с 6-те шапки?
Жените, които са уморени от борбата да се справят с всички роли в ежедневието си и се чувстват като в центрофуга. Жените, които се чувстват неудовлетворени и изпитват вина. Които имат прекалено високи очаквания от себе си или живеят с усещането, че са им поставени от семейството или обществото.
Тази програма е за тези, които се чувстват жертва на стремежа за перфекционизъм. За жените, които усещат, че нещо не е наред в живота им и заслужават повече. За тези, които искат да направят промяна в себе си, за да бъдат удовлетворени и в личен, и в професионален план. В програмата е застъпена не само теория, но и преживяване, което ги подкрепя да приложат новите си умения и знания, за да сбъднат мечтите си.
Създадох това пространство, в което всяка дама ще намери подкрепа, вдъхновение и мотивация: от мен и от жени, които са с подобни стремежи. Харесвам жените, които творят настоящето и бъдещето си и не се чувстват като жертви на собствения си живот. Отличаващото на Дамата с Шестте шапки е, че всяка жена ще намери в програмата рецептата „за себе си“ – за баланса между това, което я прави щастлива и стремежа й да се развива. Програмите и уебинарите на Дамата с Шестте Шапки не дават конкретни еднопосочни съвети – а съобразени с уникалността, опита и знанията на всяка участничка.

Какви са формите и възможностите за включване?

Възможностите да се включат са няколко:

Ако може да дадеш един съвет на читателите на това интервю какъв би бил?
Бъдете смели! Вървете осъзнато по своя път и сбъдвайте мечтите си. Жените притежаваме невероятен потенциал, който ако използваме в правилната посока, можем да правим чудеса. Аз вярвам, че нашето влияние върху децата и семействата ни, а от там и върху цялото ни общество, е ключово. От там идва и високата ни отговорност като жени да бъдем съзнателни във всеки свой избор.
И да не забравяме, че ние сме творци, а не жертви на живота си!


От все сърце желая успех на Деси! Знам, че ще е от полза на много жени, защото всички ние сме все с много шапки.

Ура за Дари и Спокойна мама!

Много харесвам женски проекти, проекти в които жени подкрепят жени. Дари се е заела с тази задача – да подкрепя младите майки и това ме усмихна широко! Тук си говорим за Спокойна мама и майчинство, а на Дари от все сърце желая успех!

Как се „роди“ проектът Спокойна мама?
„Спокойна мама“ се „роди“, както се ражда всяко решение. При наличието на проблем:
Липсата на следродилна грижа за новите майки днес.

Когато преди 4 години станах майка за първи път, осъзнах по трудния начин, че раждането е само първата крачка.

Имах щастието да имам лека бременност и почти до финала да правя нещата, които обичам. Бях сигурна, че първите месеци с бебето ще са най-щастливият и споделен период от живота ми.
Реалността обаче се оказа съвсем различна.

снимка 1

Още от първите дни трудностите започнаха да ни връхлитат една след друга. Умората, недоспиването и честите спорове се настаниха неканени в семейството ни.

Сякаш най-щастливият и бленуван период в живота ни се превръщаше в един неочакван кошмар.

Мислех си, че тотално се провалям като майка. Не спирах да се питам дали само на нас ни е толкова трудно. Дали само аз не се справям и къде греша.

Но когато започнах да общувам с повече майки около мен, разбрах, че не съм само аз. Повечето съвременни майки изпитват затруднения. Чувстват се неразбрани, много объркани и най-тъжното, самотни. Самотни в най-хубавия период от живота им.

Тогава именно си дадох сметка, че с раждането на бебето, се ражда и майката. Тя също има нужда от подкрепа и грижа.
Не можех да се примиря с това. Започнах да задавам все повече въпроси и да търся решения. Знаех, че трябва да има и по-лесен начин.

Тогава срещнах термина „дула за слеродилния период“ или както обичам да казвам „помощник на мама“. Сертифицирах се като постпартум дула по една от най-добрите програми в света Newborn Mothers Collective.

По време на втория ми следродилен период, когато създадох и програма “Спокойна мама”, всичко протичаше много по-гладко, защото вече имахме план за действие.

В “Спокойна мама” включих всичко онова, от което се нуждаех аз, когато станах майка. Практична информация, решаваща проблеми от реалния живот и подкрепа от „майка за майка“.

„Спокойна мама“ за мен е повече от призвания. Това е моят начин да помагам на повече бъдещи и настоящи майки да се чувстват по-спокойни и уверени в първите месеци от живота с бебе.

Какво е „помощник на мама“ – Newborn Mothers postpartum doula?
Оригиналният термин е постпартум дула (дула за следродилния период), като аз предпочитам да използвам „помощник на мама“, за да е по-разбираемо на нашия език.

Терминът дула в съвременния му смисъл, е въведен от медицинския антрополог Дана Рафаел в средата на 70-те години на миналия век. С него се описва жена, която подкрепя млада майка при кърмене и грижи за новороденото й бебе. Дулата осигурява емоционална и информационна подкрепа на майката. Помага й да се чувства спокойна в новата роля и да взима уверено решения как да се грижи за бебето си.

В условия на пандемия адаптирах много работата си и през последната година работя повече онлайн с бъдещи и настоящи майки. Това ми даде възможност да разширя обхвата си и да мога да помагам на майки от цялата страна, дори и от чужбина.

Кои са най-честите предизвикателства, пред които се изправят майките на малки деца днес? Особено в контекста на пандемията?
В моята работа помагам основно на бременни жени и майки с малки бебета. Най-честите предизвикателства, с които се сблъскват, са чувството на изолация, липсата на емоционална подкрепа, стереотипът да бъдат „супер мама“ и да се справят с всичко сами.

Трудности в първите седмици след раждането са свързани с липсата на подкрепа в кърменето, недоспиването, умората заради отсъствието на физическа помощ от близки и приятели. Не мога да не спомена и информационният хаус, който буквално „парализира“ майката от несигурност, че може да обърка нещо.

Тези трудности са още по-големи в контекста на пандемия, заради страха от заразяване и липсата на „селото“, което да помага в отглеждането на децата.

Какво е решението?
Една дума различава изнервената и изтощена от спокойната и щастлива майка:
Подкрепа.

Очакванията на мнозина са, че днешната майка трябва да е способна да се справя с всичко сама. Уви, не е така.
Чрез „Спокойна мама“ бъдещите майки получават план за действие, чрез който да си осигурят помощ в периода след раждането и да имат възможност спокойно да се грижат за бебето и собственото си възстановяване.

Малко подготовка и много подкрепа в първите седмици след раждането. Това е ключът към един по-спокоен и споделен следродилен период.

В блога има няколко статии с конкретни идеи как новата майка може да избегне някои от най-честите трудностите в периода след раждането.

Самата ти как се справяш с баланса – семейство – работа – лично време?
снимка 2
Не балансирам.
Това желание за равновесие носи много излишен стрес и разочарования на младите родители. За да имаш баланс в живота си, е нужна предсказуемост. Да знаеш точно с какво време разполагаш и да го разпределиш на равни части.

За живота с малки деца обичам да използвам израза „като на увеселително влакче“. Всеки ден е различен.
Има дни, в които децата са здрави и спокойни, и тогава насочвам усилията си към работа или лично време. Има дни, в които малките не се чувстват добре и имат нужда от мен, тогава съм отдадена на тях. Има дни, в които със съпруга ми имаме нужда от малко споделено време заедно и излизаме на кратка разходка в парка до нас.

Имам план и приоритизирам. Това е моят начин да се возя на „увеселителното влакче“ на майчинството, без излишен стрес.

Как и къде могат да те намерят момичетата, които скоро ще стават майки?
На сайта www.spokoinamama.bg има подробна информация за мен и нещата, които постигаме заедно със страхотните майки, с които животът ме среща.

В блога споделям всяка седмица полезна информация и практични съвети, които могат да улеснят живота на майката, независимо дали очаква или вече се гушка със своето бебе. Съвсем скоро предстои да анонсирам и курса си „Уверено начало с бебе“, който е изцяло онлайн и е подходящ за бъдещи и настоящи майки.

Всеки месец организирам онлайн среща от типа „Запознай се с мен“. В рамките на 30-40 минути разказвам за моята работа и отговарям на въпроси на жените, които търсят подобен тип подкрепа след раждането. Следващото събитие е на 28.04.2021 от 18:15 ч. и повече информация има във Facebook страницата.

Да бъдеш майка може да бъде преживяване, изпълнено с повече любов и по-малко страх. С проекта „Спокойна мама“ постигаме точно това.

Злати Михайлова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…“Мисия Мама“?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Марина Стефанова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и чудната Марина Стефанова – социален предприемач, майка и неспирен борец за промяна.

Най-добрият съвет, който помниш от твоите родители?
Всъщност, няма най-добър съвет. Дори не са ме съветвали в класическия смисъл на думата (Чакай да ти кажа, дъще, как стоят нещата в живота“). Онова, което съм получила от моите родители, не може да се опише като единичен жест. Но ако трябва да изреждам, бих започнала така: усещането за дом и уют се постига трудно и трябва да се грижиш за него, защото е дар; корените ти са стабилни, разтвори крилете си и полети; ние сме тук, ВИНАГИ и за ВСИЧКО можеш да разчиташ на нас; твоите нужди/желания/мечти са и наши, не защото изпълняваш нашите, а защото сме ЕДНО; обичаме те, защото си ти и ТИ си достатъчна; единствено чрез труда си ще получиш удовлетворение от това, което постигаш; няма невъзможни неща, всичко е възможно, ако това е, за което мечтаеш … Благодаря ви, мамо и татко!

Как се справяш с нещата в обществото и другите родители, които те смущават и са различни от вашите семейни ценности?
Аз никога не сравнявам децата си с другите деца; родителите им с нас като родители. Нашето семейство е уникално, каквито са и всички останали семейства. Всеки има право на свои приоритети и ценности, стига те да не са в конфликт и вреда за останалите.
Но някои неща не мога да понеса и ясно се разграничавам от: нарушаване на физическата и емоционалната цялост на децата, уронване на авторитета на учителите; умишлено разрушаване на достойнството на други хора/същества в риск; безсмислено унищожаване на резултатите на нечий труд; замърсяване на градската и околната среда. За тях говорим надълго и широко, опитвайки се да обясня необясними неща като жестокост, алчност, завист.

Какво пожелаваш на бъдещите майки, четящи тази книга?
Да не се притесняват дали ще се справят. Ще се справят.
Да не питат кое е първо – кариерата или децата. Децата.
Да не спират да търсят любовта, въпреки някои разочарования. Любовта на живота Ви съществува.
Да участват в Кръговрата, защото това винаги ще си остане най-голямото постижение на жените – да създават Живот.
Цялото интервю с Марина и още много – в книгата Мисия Мама 🙂
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

Processed with Moldiv

Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.

Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.

Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.

Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.

Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.

Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.

Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.

Заедно.  Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.

Картинката нарисува Али специално за този пост.

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900

каква майка си, като толкова много работиш!

IMG_3291

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

ру на Ким Тхуи

ru

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от „онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи“. идването на „новата власт“, жестокостите, нереалностите, които тя води със себе си, бягството, оцеляването, проговарянето наново, в новия свят. тих разказ, въпреки виковете, нежно разказан, въпреки бруталните сцени, пълен с любов, със семейство, с топлота и живот.

„войната и мирът вероятно са приятели, които си играят с нас, както им е угодно“

„родителите ми често ни казват, че няма да могат да ни оставят пари в наследство, но какво от това, след като вече са ни завещали богатствата на паметта си, които ни позволяват да доловим красотата на грозд глициния, деликатността на някоя дума, силата на очарованието. И още по-важно – подарили са ни крара, които да ни носят към безкрая на мечтите ни“

от всички книги, които изчетох за соц-а и прехода, за пътя от онова време в това, сякаш тази най-силно, най-дълбоко ме достигна. искрено я препоръчвам.

в подкрепа на кърменето

p6130256

дълго си мислех коя история от моите изживявания да разкажа тази година в подкрепа на Мреждународната седмица на кърменето

е, реших да не разкажа моя история, а тази на нашето куче Карта, което позира мило на снимката

Карта е на 11 години и няколко пъти беше майка. при едно от ражданията й и котката Бянка беше родила наскоро и двете майки гордо отглеждака малките си. един ден едно от малките котета се беше заблудило и изгубило далеч от майка си, плачеше и се вайкаше както само бебетата умеят. Карта, със силния си майчин инстинкт не можа да остави котето страдащо, взе го и го отведе при своите малки. започна да го ближе и дори опита да го кърми, наред със своите кутрета. котето вече беше спряло да плаче и се чувстваше комфортно, когато малко по-късно и Бянка се появи, неспокойна, тъсеща. Карта се надигна. двете майки се изгледаха първо под око, после някак благородно, като съмишленички. с нежни движения котката взе малкото си, облиза го и го отведе

мисля си, че ако повече се вслушваме в инстинктите си, отколкото в рекламите или приказките на съседите, ще живеем по-добре

писах още: кърменето – предразсъдъци и заблуди (2010), кърмене и извънредни ситуации (2009), кърменето е повече от 3D (2011)