харесвам доста от нещата, които пишат и казват в българската редакция на DW, но днес никак не съм съгласна с написаното от Георги Папакочев и най-вече от изводите, т.е. твърде тенденциозните изводи на психологът Харалан Александров

„Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някое мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва психологът Харалан Александров

ужасът от завръщането ще е голям, естествено, за хора, заминали преди години, изгубили каквито и да е връзки и приятелства тук. но, хей, я се замислете само за България ли се отнася това?! нима няма да се случи същото където и да си другаде по света? много от емигрантите ни са готови да зарежат тук апартаменти, работа, семейство, за да живеят в мизерия с години другаде, но от гордост не се връщат. от гордост, да не бъдат осмени. и да, отчуждението е явление на нашето време, но не мисля, че важи само за България, дори при нас е в много по-малка степен от другаде, както е известно

обидно. още по-тъжно е, че тези дни и Дневник надуха подобна гайда … но Еленко достатъчно говори по темата „Българи, изчезвайте“

хей, ясно е че идват избори, но твърде рано започна грубата сопа