достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.
влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.
не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.
Follow
Горките хорица, рядко се замисляме защо са нещастни… Та те все едно живеят в музей :)))
Ами да, ама системата се прави и се променя от хората. Не само от работещите в администрацията, но и от нас останалите, които ползваме услугите и. Ако вместо да се джавкаме, проявяваме повече разбиране един към друг, нещата ще са други.
Хубав пост!
Жус, съгласна съм, че трябва да се усмихваме повече, но не съм съгласна, че хората в администрацията са нещатсни защото са затрупани от стари мебели и боклуци – от тях самите зависи да си разтребят мястото, в което работят – на теб не ти идват клиентите да ти разтребят бюрото нали ;)))
Да, В-ка, точно това мисля и аз, просто затрупването и обстановката издава нещата вътре …. а не ги предизвиква … 🙂
Има много скрита духовност в този пост. Поздравления, Жюстин! Аз винаги се опитвам да бъда максимално деликатен и приветлив, когато имам работа с администрацията, дори да е само роля. Защото знам, че пред мен стоят преди всичко хора. А когато успея да го направя не като роля, когато съм искрен, тогава забелязвам, че и качеството на услугите, които получавам от администрацията, драстично се увеличава. Само мен не ме разкарват по сто пъти, дори ми дават ценни съвети, които спестяват допълнителни разходи на пари и време. И, за да обобщя накрая, ще цитирам дявола: „от малко любезност никой не е умрял“ 🙂