Много харесвам женски проекти, проекти в които жени подкрепят жени. Дари се е заела с тази задача – да подкрепя младите майки и това ме усмихна широко! Тук си говорим за Спокойна мама и майчинство, а на Дари от все сърце желая успех!

Как се „роди“ проектът Спокойна мама?
„Спокойна мама“ се „роди“, както се ражда всяко решение. При наличието на проблем:
Липсата на следродилна грижа за новите майки днес.

Когато преди 4 години станах майка за първи път, осъзнах по трудния начин, че раждането е само първата крачка.

Имах щастието да имам лека бременност и почти до финала да правя нещата, които обичам. Бях сигурна, че първите месеци с бебето ще са най-щастливият и споделен период от живота ми.
Реалността обаче се оказа съвсем различна.

Още от първите дни трудностите започнаха да ни връхлитат една след друга. Умората, недоспиването и честите спорове се настаниха неканени в семейството ни.

Сякаш най-щастливият и бленуван период в живота ни се превръщаше в един неочакван кошмар.

Мислех си, че тотално се провалям като майка. Не спирах да се питам дали само на нас ни е толкова трудно. Дали само аз не се справям и къде греша.

Но когато започнах да общувам с повече майки около мен, разбрах, че не съм само аз. Повечето съвременни майки изпитват затруднения. Чувстват се неразбрани, много объркани и най-тъжното, самотни. Самотни в най-хубавия период от живота им.

Тогава именно си дадох сметка, че с раждането на бебето, се ражда и майката. Тя също има нужда от подкрепа и грижа.
Не можех да се примиря с това. Започнах да задавам все повече въпроси и да търся решения. Знаех, че трябва да има и по-лесен начин.

Тогава срещнах термина „дула за слеродилния период“ или както обичам да казвам „помощник на мама“. Сертифицирах се като постпартум дула по една от най-добрите програми в света Newborn Mothers Collective.

По време на втория ми следродилен период, когато създадох и програма “Спокойна мама”, всичко протичаше много по-гладко, защото вече имахме план за действие.

В “Спокойна мама” включих всичко онова, от което се нуждаех аз, когато станах майка. Практична информация, решаваща проблеми от реалния живот и подкрепа от „майка за майка“.

„Спокойна мама“ за мен е повече от призвания. Това е моят начин да помагам на повече бъдещи и настоящи майки да се чувстват по-спокойни и уверени в първите месеци от живота с бебе.

Какво е „помощник на мама“ – Newborn Mothers postpartum doula?
Оригиналният термин е постпартум дула (дула за следродилния период), като аз предпочитам да използвам „помощник на мама“, за да е по-разбираемо на нашия език.

Терминът дула в съвременния му смисъл, е въведен от медицинския антрополог Дана Рафаел в средата на 70-те години на миналия век. С него се описва жена, която подкрепя млада майка при кърмене и грижи за новороденото й бебе. Дулата осигурява емоционална и информационна подкрепа на майката. Помага й да се чувства спокойна в новата роля и да взима уверено решения как да се грижи за бебето си.

В условия на пандемия адаптирах много работата си и през последната година работя повече онлайн с бъдещи и настоящи майки. Това ми даде възможност да разширя обхвата си и да мога да помагам на майки от цялата страна, дори и от чужбина.

Кои са най-честите предизвикателства, пред които се изправят майките на малки деца днес? Особено в контекста на пандемията?
В моята работа помагам основно на бременни жени и майки с малки бебета. Най-честите предизвикателства, с които се сблъскват, са чувството на изолация, липсата на емоционална подкрепа, стереотипът да бъдат „супер мама“ и да се справят с всичко сами.

Трудности в първите седмици след раждането са свързани с липсата на подкрепа в кърменето, недоспиването, умората заради отсъствието на физическа помощ от близки и приятели. Не мога да не спомена и информационният хаус, който буквално „парализира“ майката от несигурност, че може да обърка нещо.

Тези трудности са още по-големи в контекста на пандемия, заради страха от заразяване и липсата на „селото“, което да помага в отглеждането на децата.

Какво е решението?
Една дума различава изнервената и изтощена от спокойната и щастлива майка:
Подкрепа.

Очакванията на мнозина са, че днешната майка трябва да е способна да се справя с всичко сама. Уви, не е така.
Чрез „Спокойна мама“ бъдещите майки получават план за действие, чрез който да си осигурят помощ в периода след раждането и да имат възможност спокойно да се грижат за бебето и собственото си възстановяване.

Малко подготовка и много подкрепа в първите седмици след раждането. Това е ключът към един по-спокоен и споделен следродилен период.

В блога има няколко статии с конкретни идеи как новата майка може да избегне някои от най-честите трудностите в периода след раждането.

Самата ти как се справяш с баланса – семейство – работа – лично време?

Не балансирам.
Това желание за равновесие носи много излишен стрес и разочарования на младите родители. За да имаш баланс в живота си, е нужна предсказуемост. Да знаеш точно с какво време разполагаш и да го разпределиш на равни части.

За живота с малки деца обичам да използвам израза „като на увеселително влакче“. Всеки ден е различен.
Има дни, в които децата са здрави и спокойни, и тогава насочвам усилията си към работа или лично време. Има дни, в които малките не се чувстват добре и имат нужда от мен, тогава съм отдадена на тях. Има дни, в които със съпруга ми имаме нужда от малко споделено време заедно и излизаме на кратка разходка в парка до нас.

Имам план и приоритизирам. Това е моят начин да се возя на „увеселителното влакче“ на майчинството, без излишен стрес.

Как и къде могат да те намерят момичетата, които скоро ще стават майки?
На сайта www.spokoinamama.bg има подробна информация за мен и нещата, които постигаме заедно със страхотните майки, с които животът ме среща.

В блога споделям всяка седмица полезна информация и практични съвети, които могат да улеснят живота на майката, независимо дали очаква или вече се гушка със своето бебе. Съвсем скоро предстои да анонсирам и курса си „Уверено начало с бебе“, който е изцяло онлайн и е подходящ за бъдещи и настоящи майки.

Всеки месец организирам онлайн среща от типа „Запознай се с мен“. В рамките на 30-40 минути разказвам за моята работа и отговарям на въпроси на жените, които търсят подобен тип подкрепа след раждането. Следващото събитие е на 28.04.2021 от 18:15 ч. и повече информация има във Facebook страницата.

Да бъдеш майка може да бъде преживяване, изпълнено с повече любов и по-малко страх. С проекта „Спокойна мама“ постигаме точно това.

Срещнах Цвети-Слава на награждаването на жени-предприемачи на B4B Hub. Тя е шармантна, прекрасна, усмихната и предприемчива. Стартира свое социално начинание, за което ми се искаше и ето – споделям и с вас чудната й история 🙂

Как започна всичко с твоето социално предприятие?

Всичко започна след няколко вдъхновяващи проекта „Еразъм“, благодарение на които успях да се запозная със социални предприемачи от чужбина, които споделиха опита си. Видях отражението на социалните предприятия върху обществото и икономиката, дадох си сметка, че това е нещо в пъти по-ползотворно от еднократни действия, насочени към подкрепа на уязвимите групи, това е наистина приобщаващо и има полза за всички от доставчикът на суровини до крайния потребител. При прибирането си в България след няколко месеца черпене на опит знаех, че искам да развия нещо свое, което да ме подтиква да израствам всеки ден и се зачудих какъв може да е моят продукт, трябваше ми нещо полезно, красиво и ново, но и изпълнимо в България. Така се стигна до ръчноплетени изделия от рециклиран памук. Когато идеята се оформи като Бизнес план, което стана първо доста набързо, колкото да добия представа в каква посока да мисля, имах възможност да започна дейност в чужбина, но виждайки нуждата от нещо такова тук, предпочетох да остана. Именно социалната отговорност на бизнеса беше водеща при създаването на „Бримки“ и ще остане такава.

Какво плетете и кои са за теб любимите ти неща, които произвеждате?

Плетем предимно детски играчки и панери, но и подложки за чаши, чанти и ключодържатели. Стараем се да отговаряме на търсенето и експериментираме, за което страшно ми помагат дамите, които се занимават със самата изработка- опита им в занаята им дава друг поглед, имат страхотен усет и всеки продукт е изпипан. Често се случва да преправяме нещо докато не стигнем момента, в който ни харесва и сме уверени да го предложим на клиентите си. Плетем и доста неща по поръчка, в цвят избран от клиентите, а при желание- персонализираме с бродерия. Всичките ни продукти са хипоалергични, перат се в пералня и са страхотни за гушкане и мачкане, без опасност нещо да бъде погълнато или опасно по друг начин, затова много се радвам и се старая да оправдая доверието на родителите, които избират „Бримки“ да изработи първата играчка на детето им. Може би любими са ми различните пингвинчета, които плетем в бонбонени цветове, някои от тях имат малки шапчици и шалове и са наистина очарователни. Много мила ми е и една кукла-Зайка в сиво с розова рокличка и обувки, които се свалят, защото съм виждала супер въодушевени реакции на момиченца, когато я видят.

През декември започнахме да правим и сапуни, които също са без алергени и са на глицеринова основа, като идеята им е, че позволяват включването на повече дами в работата, тъй като не изисква толкова време и търпение за направа, колкото плетенето. При сапуните е много креативен процес, имаме сапунени бонбони и мъфини, сапунени звездички. Последния ни експеримент със глицеринова основа, аромат на карамел и мляно кафе за ексфолиант, се превърна в мъфинче, украсено с парченца сушен банан и кокос и е същински сладкиш, който почиства нежно кожата без да я изсушава, а кафето е доказан ексфолиант. Имаме и сапунени пеперуди с овесени ядки, джинджифилови сапуни с парченца сушен джинджифил и био джинджифил на прах.

Многократните тампони за почистване на лице са алтернатива на еднократните такива, от които имаме ежедневна потребност. Много лесни са за употреба, перат се в пералня, хипоалергични са и много нежно почистват кожата, като плетката създава едно приятно усещане за лека ексфолиация и масаж. Предимствата им са в това, че за цената от два лева на тампон потребителя получава неограничен брой употреби и вместо почиствайки козметиката си да създаваме още боклук, използваме преработени текстилни отпадъци, вместо специално отгледан и обработен памук на голяма фирма, подкрепа получават дами, които ги правят чрез един традиционен занаят и социалното им включване.

Основните предизвикателства в ежедневието ти на предприемач?

Основно предизвикателство за мен е времето, защото освен „Бримки“ имам постоянна работа с 12-часови дневни смени, за която ставам в три сутринта и се прибирам в десет вечерта и завършвам гимназия в самостоятелна форма, като ми предстоят матури и финално обмисляне на опциите за университет. С „Бримки“ съм доста в движение, защото плетенето е надомна работа и вземам материалите, доставям ги и се уточняваме с плетачките, след това вземам готовите продукти, връщам обратна връзка, ходя по базари и събития. Старая се да има постоянно онлайн присъствие, да държа клиентите в течение за поръчките им, да съм насреща при въпроси и ситуации при производствения процес и да търся нови възможности. Опитвам се да съчетавам работата, бизнеса и ученето и с хобито ми да чета и да се занимавам с езици, да пътувам и всички нормални битовизми, достатъчно движение и разходки на чист въздух и слънце. За щастие все по-рядко ми се налага да се справям и с негативното отношение и недоверието, което понякога се поражда от възрастта ми, но това също се появява от време на време.

Как може да помогне някой, който иска, вдъхновен от това интервю? И къде да ви открием?

Единственото по-добро от едно мече, е едно мече с кауза, така че всеки, които иска да ни помогне може да ни подкрепи като закупи продукт на „Бримки“. Това може да стане през Фейсбук страницата ни Brimkie, уеб сайта ни или на място в гр. София ул. Юрий Венелин 20 или в салон „Хера“ гр.Враца (срещу Здравната Каса). Последването в социалните мрежи и препоръките на приятели също много ни помагат да намерим топъл дом на любимите ми пингвинчета и дадем работа на дами в неравностойно положение.

–-

Дайте по един лайк тук https://www.facebook.com/brimkie/ 🙂

А от мен – Успех, момичета!

 

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.

Запознахме се с Ася Райкова на едно обучение в Гарбово за предприемачи. Разбрах, че е борбена, енергична, всеотдайна и усмихната, минала е път за себе си, който иска да сподели и с други жени. И ето, затова я поканих на този разговор в блога ми.

Как стартира Здрави заедно и каква е посоката ти днес и за 2020?
„Здрави заедно“ стартира през 2012 година на остров Тенерифе. Започнахме като дистанционна програма за по-добра физическа форма чрез изграждане на здравословни навици в храненето и движението. През 2013 продължих на живо в град Несебър, а от 2017 година комбинирам дистанционната работа със събития на живо.
Съвременната жена се нуждае от повече увереност и енергия, отколкото от постигане на отлична форма. Затова и посоката на „Здрави заедно“ днес е подкрепа за българските жени да изграждат начин на живот, който ги зарежда с енергия. Помагам им да се чувстват добре в тялото си и да се харесват.

Вече си майка – какво промени у теб майчинството и какво се промени по отношение на работата ти по Здрави заедно?
Станах по-търпелива, разбираща и присъстваща в настоящето. Научих се да ценя енергията си и да се грижа за себе си, така че да се грижа по-добре за другите. Започнах да си поставям приоритети и да не действам на всяка цена.
По отношение на „Здрави заедно“, майчинството ми помогна да разбирам по-добре жените, с които работя, както и да подхождам още по-индивидуално. Старая се да слушам повече, отколкото да говоря, и да посрещам нуждите на всяка една със съпричастност и загриженост.

Грижим ли се за телата си достатъчно и кои са трите най-често срещани грешки, които допускаме в тази си грижа?
Рядко срещам жени, които истински се грижат за себе си. Често си мислим, че го правим, но отдолу стои желание за бърза промяна и за манипулация на тялото.

Трите грешки:
1. Сляпо следваме масовото и популярното, без значение дали е добре за нас в дългосрочен план. Така прескачаме от едно нещо на друго, храним се и се движим по начини, които не ни харесват. Грижата за себе си не е нещо, което трябва да се принуждаваме да правим, а нещо, на което да се наслаждаваме.

2. Опитваме се да променим прекалено много, прекалено скоро. Промяната изглежда като война, за която нямаме сили в и без това пренапрегнатото ежедневие. Предпочитам да ползвам мирни, естествени подходи – с уважение към това, което сме сега и с удоволоствие и наслада от новите навици, които градим.

3. Разчитаме на някой отвън да ни каже какво да правим. Това е нежелание да поемем отговорност за своята промяна. Най-често го правим, защото сме изтощени и не искаме да мислим, или защото се страхуваме да грешим. Проблемът е, че няма как друг да знае кое е най-грижовното нещо за мен в този момент. Разбира се напътствията, подкрепата и споделянето с учители, специалисти и треньори е важно – но единственият начин да се променим устойчиво е когато това се случва отвътре навън.

Спорт, фитнес, диети – има ли формула, която препоръчваш?
Да : )

Уверено – да опознаем тялото и да разпознаваме нуждите му от хранене, движение и почивка. Това дава свобода и увереност, че във всеки момент правим най-доброто за себе си.

Умерено – да се научим да отговаряме на нуждите си (храна, движение, почивка) адекватно, без да изпадаме в изтощаващи крайности. Това помага да се освободим от самокритиката и да сме добре там, където сме.

Енергично – да се грижим преди всичко за добра енергия през целия ден. Енергията е показател за физическо и психическо здраве. Помага ни да останем в добър емоционален баланс, с висока работоспособност и да се чувстваме по-удовлетворени от живoта.

Ако сме породили любопитство у някои дами – как могат да те намерят и какво им предлагаш?

Страницата ми е zdravizaedno.com. Във Фейсбук ще ме намерите като Asia Raykova, а в Инстаграм като asiaraykova.
Можете да се запишете за бюлетина „Здрави заедно“, в който – освен полезна информация – публикувам подробности за предстоящите курсове и събития на живо с мен. Също така съм на разположение за безплатна 30-минутна консултация с всяка жена, която желае да обсъдим нейния индивидуален случай.

Пожеланието ти за всички читатели на моя блог?
Бъдете смели и поемете отговорност за своята промяна – отвътре навън. Живейте умерено и се грижете за себе си, за да имате енергия за хората и нещата, които обичате.

Има такива хора – млади, красиви, борбени, които променят, макар и с малки стъпки, но с голямо упорство и постоянство средата ни, местата ни, живота ни. Такава е Сребрина от Фондация Генерация, която прави чудеса в Лом, за да насърчи момичетата там в предприемачество. И успява!

Моля разкажи ни за това как с фондацията ти работите в последните години за насърчаване на жените-предприемачи?

Женското предприемачество влезе като тема в работата на фондация „Генерация“ през 2018 г., когато за първи път работихме по програмата wENTPower в Лом. В пилотното издание, подкрепено от Българския фонд за жените, помогнахме на 10 млади жени и момичета с разработване на бизнес плана им, с осъзнаването на предприемачеството като възможност за подобряване на живота им, за постигане на финансова независимост и в крайна сметка – за така модерното „овластяване“. Две от момичетата получиха стипендии, с които ще се включат в Предприемаческата борса на фондация „Каузи“ в София на 19 ноември, където ще могат да търсят финансиране за реализиране на идеите си. Между другото, до 6 октомври всеки, който има предприемаческа идея, може да кандидатства за участие в Борсата на „Каузи“. Нашите момичета прескочиха етапа на предварително кандидатстване и получиха правото да се срещнат с потенциални инвеститори, като ние покриваме разходите им за път и престой в София.

Благодарение на дарителска кампания успяхме да подкрепим с малка сума за закупуване на материали Мони – професионална гримьорка, която трупа все повече доволни клиентки.

От началото на годината работим по нова инициатива за материално подпомагане на женското предприемачество като този път сме разшири в още няколко града в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана. За Фонда, който в момента организираме, се надявам да имаме възможност да разкажем, когато сме в по-напреднал етап.

Защо Лом и как се случват нещата в Лом?

Лом, както може би се досещате, е моя лична страст. Аз и семейството сме свързани с града. Разстоянието между Лом и София е 160 км. Пътува се 2 часа и смятам, че е възможно и достъпно добрите инициативи от столицата да се пренасят и на Северозапад дори не само в Лом.

На място има глад за интересни инициативи, хората, особено младите, не са по-различни от тези в Хасково или Русе. А предприемачество е решение, което е приложимо в условията на града и региона и затова не мога да кажа, че нещата се случват лесно или трудно. Може би ни е по-лесно от гледна точка на това, че там всички се познаваме и информацията безпроблемно стига до тези, за които е предназначена.

Кои са основните предизвикателства при работата по подобни инициативи?

С фондация „Каузи“ отдавна работим по темата предприемачество в София, но все повече и в много градове извън столицата. Бяхме готови за всичко, с което ще ни се случи в началото на wENTPower в Лом. Знаехме, че ще е трудно да започнем да говорим по тема, която досега не е влизала в полезрението на общността там, че ще трябва тепърва да си пробиваме път, за да стигнем до тези, на които ще бъдем полезни. Наложи да се да влезем и в ритъма на града, за да организираме обученията в периоди от годината и от деня, които да са удобни за повече хора. В началото „женско предприемачество“ звучеше странно и ново, но активните дами в града веднага грабнаха идеята и я превърнаха в чудесна инициатива. Сега нещата са по-лесни, защото вече имаме резултати, с които да се похвалим.

В какви посоки тръгват проектите / идеите на момичетата – предприемачи от Лом?

Бизнес идеите на момичетата са свързани с техни хобита, умения или с ресурси, с които разполагат. Например една от тях, която ще участва на Предприемаческата борса, разполага със сграда в едно от селата, през които минава пътят за София. Преди сградата е била ресторант, след това е претърпяла пожар, а сега тя иска да я превърне в място, в което да се провеждат младежки лагери. Екологичната тематика също е интересна за жените-предприемачи. В града има силно еко-общество и има проекти за рециклиране на материали, които дори са в доста напреднал етап.

Опитваме се да накараме момичетата да мисля все повече за онлайн базиран бизнес, за да могат да излязат извън Лом, където пазарът е малък.

Има ли митове, свързани със Северозападна България и развенчават ли се вече част от тях?

Има митове и особено силно това си пролича в началото на проекта wENTPower. Беше ми забавно да виждам погледите на хората, които за пръв път чуваха в едно изречение „женско предприемачество“ и „Лом“. Особено на тези от тях, които никога не са стъпвали в града.

Всъщност Лом наистина е част от най-бедния регион в Европа, наистина селата се обезлюдяват, младите хора отиват в чужбина или в по-големи градове. Но все пак в града избират да живеят и млади хора, да отглеждат децата си, те са неизползван потенциал и заслужават същата подкрепа, със същото качество като всеки един човек, живеещ в центъра на София.

За който чете това интервю и се заинтригува да помогне – как може?

Момичетата се срещат със същите предизвикателства, с които всеки начинаещ предприемач и затова имат нужда от подкрепа. Голямата част от идеите изискват малка инвестиция, за да се реализират. Всеки, който може да помогне безплатни стоки или услуги, може да се свърже с нас на office@generation-bg.org. Като всеки бизнес те се нуждаят от създаване на онлайн идентичност, оборудване на офис или търговски обект, софтуер и хардуер, финансови, юридически, маркетингови услуги.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на хората от Лом?

На себе си пожелавам ентусиазирани жени и момичета-предприемачи, които валидират усилията на всички, които работим по тази кауза. А хората от Лом искам да не забравят, че в града е създадено първото читалище. Там е създадено и първото женско дружество. Основателките му още преди повече 160 години са осъзнали, че благотворителността не е най-ефективният начин за решаване на проблемите. Затова те са работили за насърчаване на образованието сред момичетата. Имаме нужда от същия системен подход и смятам, че нещата ще тръгнат нагоре.

---

Можете да научите повече за тези супер хора и какво правят, както и да помогнете с доброволство или финансово – повече на сайтовете на Генерация Generation-bg.org и Каузи Kauzi.org

Мая Цанева е от тези лъчезарни, скромни и действени хора, които много харесвам. Тя е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачиство, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.

Кога и как се получи в твоя живот, че започна да се занимаваш с копирайтинг за онлайн?

Здравей Жюстин. Вероятно професионалното ми влизане в онлайн средата се получи естествено. Започнах работа, когато „интернетът“ беше млад. След флирт с печатните медии и телевизията, участвах в създаването на онлайн медия, а после пишех за различни онлайн издания, започнах да поемам и копирайтинг задачи. Работих за кратко за международна организация и уменията ми да създавам съдържание онлайн ме отличаваха.

Нямам конкретен спомен кога се сраснах с лаптопа си, но се случи. С времето „еволюирах“ към нещо повече – чувствам се уверена да организирам комуникационни кампании в онлайн и офлайн среда, да пиша блог статии След като родих сина си, реших, че свободната практика като автор на съдържание в интернет е най-добрият за мен избор, за да балансирам с живота си на родител.

Кои са основните предизвикателства в тази професия?

Бих споменала три основни предизвикателства. Първото е да се разделим с copy paste сглобените текстове. За тях не бих употребила думата „съдържание“. Вярвам, че авторското съдържание е такова, защото е обмислено, ползва отговорно източници на информация, не преписва. За съжаление, също както и в традиционните медии практиката да се копират готови текстове, например прессъобщения, или мнения , история, се разпростира и онлайн. От една страна, това е кражба, а от друга показва авторско безсилие.

Второто предизвикателство е свързано с владеенето на езика, на който се пише. Не говоря само за познаване на граматиката и владеенето на правописа, но и това да запазим и да се възползваме и разгръщаме красотата, великолепието на езика. Клишетата убиват който и да е текст, независимо от това дали е онлайн или офлайн.

Все още се смята, че социалните мрежи, уебсайтовете и блоговете са свободна територия, в която можем да пишем, без да се съобразяваме с правилата, които езиковата норма налага, но това е по-скоро заблуда. След като открито говорим за пристрастеността си към социалните мрежи и към интернет средата, е време да осъзнаем, че поведението ни там, включително езиковата ни и визуална „визитка“ са също толкова важни, колкото и усмивката наживо. Като автори на съдържание, нашата мисия е да поддържаме висока хигиена на езика и да го почитаме.

Третото предизвикателство е свързано със самата професия на създателите на съдържание онлайн – блогъри, копирайтъри, автори. Както и да се наричаме, ставаме все повече и тъй като в по-голямата си част, професионалистите в този бранш са на свободна практика.

Това е хубаво, защото имаме свободата да работим по различни проекти, да се развиваме динамично. Но силната, а понякога и нелоялна конкуренция води до обезценяване на труда ни. Както и да го кажем – понякога клиентите смятат, че нашият труд е „игра с думи“ и изображения, която не изисква образование, опит, въображение. Често пишем и за нишови продукти или услуги, които, за да достигнат до потребителите, е нужен сериозен „превод“. Дори и тази професия да остане нерегулирана като часови ставки или цена на дума, е важно ние да уважаваме труда си и да не падаме под цената си при преговори с клиенти.

Има ли достатъчно разбиране, според теб, у бизнеса за нуждата от качествено съдържание онлайн (в частност текстово такова)?

Надявам се, или поне виждам признаци, че съдържанието все повече се превръща в „ценна стока“. Но както и в борбата за легално използване на авторски изображения, така и при текстовете трябва да се преборим за ценността на авторското съдържание. Това, разбира се, означава, да създаваме и зад грешките, или провалите си, и да носим отговорност за това.

Повечето възложители знаят и използват също като нас инструментите за откриване на преписани елементи от текстове или цели такива. Затова смятам, че това е въпрос на дисциплина да пазим авторството си, и да не злоупотребяваме с чуждото.

Качествената стока или услуга се продава със смислено съдържание с допълнителна стойност за потребителя. Нашата задача е да открием в какво се състои тази стойност и да създадем контекст за него.

Как преминава един твой работен ден?

Като повечето хора, не само създатели на съдържание онлайн, съм в мрежата и пред лаптопа твърде дълго време, много над препоръчителното. През деня работя по 2, най-много три проекта едновременно – проучвам материали, самообучавам се, поддържам ФБ страници, пиша блог статии или журналистически материали, отговарям на имейли и т.н.

От няколко години си наложих работно време пред компютъра – откъм 9 часа докъм 17-18 часа, не само заради детето ми, а за да мога да отделям време за себе си, да мисля свободно, без да се взирам в конкретна задача. Тогава обикновено се „раждат“ идеите дори и по тривиални теми, които изискват усилия да ги извадиш от калъпа. Също така през почивните дни не отварям лаптопа, освен по спешни задачи. Тогава наваксвам с общуването офлайн. Вече съм убедена, че успешният автор на съдържание онлайн трябва да има активен и смислен живот в реалния свят, да може да решава истински проблеми, да говори и реагира на света без посредника екран.

Старая се и да чета не само статии, книги по професионални теми, да слушам подкасти, за да мога да разгърна хоризонтите на мисълта си.

Кое е най-уморителното и най-удовлетворителното в работата ти?

Най-уморителна ми е бизнес частта от работата ми – преговори по оферти, фактури и т.н. Най-много обичам да пиша, да играя с езика. Работата ми с клиенти от сфери като енергетика, строителни материали, фин тек сектора до търговия с детски играчки и коучинг, ме хвърля в дълбоки води без предупреждение. Това е приключение, от което адреналинът ми се покачва.

Какво пожелаваш на хората, които ще прочетат това интервю?

Наскоро гледах последния епизод на сериал за готвачи. Там главният герой каза нещо от рода, че неговата мисия, също като тази на художниците и писателите, е да създава преживяване.

Понякога създаването на съдържание онлайн на пръв поглед няма нищо общо с това, но ако погледнем отстрани, ние създаваме част от реалност или дори цял нов свят. Затова ви желая живо вдъхновение, което да впрегнете в юздите на своя език и да препускате отговорно сред необятните полета на интернета. Той вече не е Дивият Запад отпреди две десетилетия и е време всеки да защити правото си да пише онлайн с мисъл и в перспектива.

Повече за Мая – в блога й 🙂
mayatsaneva.com

Ирина е смело момиче, което решава да опита и сбъдне своя мечта и прави бар Барабар (ако не сте ходили може да наминете, усютно и леко място за с приятели, ул Триадица 4). Отделно има (заедно с Енея) свой подкаст – Сонар Каст (ако не сте го слушали – сега му е времето, от любимите ми подкасти на български е и май не съм изпускала епизод). И защото Ирина е яка, защото прави неща, рещих, че ще е симпатично да ви срещна с нея и да си поговорим за предприемачеството в този му вид, с бар.

От корпоративният свят скок в предприемачеството – как стана това?
„Корпоративният свят“ е много разтегливо понятие. Компанията, в която аз бях и прекарах последните 7 години там се развиваше много бързо и много динамично. Става дума за Александър груп и аз отговарях за хранителните бизнеси на компанията. Хората ми дадоха шанс. Аз бях трейнър. Те ми дадоха шанс да стана оперейшънс мениджър на един световен бранд. Което се случва само в България! Ти си на 25-6 години и някой ти казва „Искаш ли да станеш оперейшънс мениджър и да управляваш един Burger King“ и аз „Ами хайде да го правим!“. Беше страхотно! Отворихме страхотни ресторанти, наехме страхотни хора. Беше супер! Много ценен опит. В момента, в който започна да ми става скучно с този бизнес те казаха „Добре, сега ще имаме и други франчайзи“. Отворихме още 3 франчайзингови ресторанта, още няколко други. Запознах се с невероятни хора. Имах страхотния шанс на една от конференциите, на които бяхме с момчето, което отговаряше за други брандове (него го наехме като служител в Burger King, той започна с обръщане на кюфтета и за няколко години успя да стигне до оперейшънс мениджър) седяхме на една маса с хора, които имаха повече трудов стаж в компанията, от които той беше на години. Това е страхотно! Имах възможност да съм в това! Корпоративният свят на мен ми се отрази страхотно, наистина! Това са невероятни хора. Запознах се с невероятни хора, направих невероятни неща. Имах голям късмет. Това не се случва на всеки.
Истината, обаче е, че от определен момент нататък изпълняваш таргета на някой друг. Таргетът на някой друг и визията на някой друг – това е супер, защото хората, с които работих са страхотни. Но това не е задължително моята мисия. Беше ми интересно дали ако изпълнявам моята визия за нещата, така както аз искам да се случат, не те бъдат успешни. Затова напуснах работа и си направих бар. Той е успешен! Той работи! Всичко е супер! Моята визия е ОК.

Въпрос: Защо бар?
Защото така или иначе бях в хранителната индустрия и ако имаш доста по-лимитиран бюджет за инвестиция не е добре да предприемаш големи рискове. И това е съвет за всеки, който иска да стартира каквото и да е, да става солопреньор, предприемач – не разчитай, че ще стартираш бизнес, в който ще наемеш много хора, защото в момента, в който наемеш първия човек трябва да му плащаш всеки месец заплата. Отвъд наема за помещението, доставчици, партньори, трябва да плащаш и на служителите. И ако стартирам с ресторант, на мен ще ми трябват определен брой готвачи, определен брой сервитьори, което означава, че времето, за което мога да го развивам, ще бъде много по-малко. Това са финансите, делени на времето, което можеш да изкараш този бизнес да бъде захранван от теб, докато започне да се захранва от сам. Затова голяма част от колегите, които отварят подобен тип заведения се провалят. Просто защото не смятат правилно – голяма част от инвестицията, която правят е преди отварянето на заведението. А всъщност голяма част от инвестицията е за след отваряне на заведението. Въпрос на математика.
Така че Барът в този формат ми позволи да бъда по-гъвкава с времето. И времето, което трябваше да имам, за да започна възвръщаемост на инвестицията, е по-голямо, което дава доста по-голямо спокойствие и комфорт.

Въпрос: Защо именно такъв бар си направи – Барабар?
Познавам хора, които са си направили барове и казват „Ами на мен не ми харесва много интериорът и музиката, но го направих защото на клиентите им харесва. Пък аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Защото ако на мен не ми харесва интериора, музиката, това, което продаваме и сложа два големи телевизора, на които се гледат футболни мачове … аз нищо не разбирам от футбол и ако дойдат хора, които се интересуват от футбол, а барманът им няма никаква представа от футбол или художествена гимнастика, защото и от художествена гимнастика нищо не разбирам, това означава, че ти подвеждаш хората, те не са на правилното място, ти не си човекът за тях. Аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Това ми е любимият бар в София. Аз в свободното си време идвам тук. Не защото е мой. А защото е моето място, каквото ми харесва.
Хората тук са страхотни. Тук идват хора, които харесват нещата, които аз харесвам. Това е най-якото.
Никога няма да направя Кока Кола, Пепси или Дженерал Мотърс. Край. Вече се правят малки нишови бизнеси. И ако ще правиш малък нишов бизнес – таргетирай хората, с които ще ти е приятно да го правиш. Ще ги виждаш всеки ден, ще си говориш всеки ден с тях. Никой не заслужава да се вижда с хора, които не харесва.

Въпрос: Как се случи този бар? Кок го направи толкова приятен?
Хората са. В момента, в който отворих бара започнаха да идват хора и да си водят приятелите. Припознаха го като свое friendly място. Първата изложба, която направихме беше една девойка, която каза, че излага картини в бар, който затваря и попита дали може да ги преместим тук. После други хора предложиха да направим музикална вечер. Когато един човек направи музикална вечер в края й част от гостите решиха, че и те ще направят и взеха китара, започнаха да свирят … Нещата от една страна са планирани, но от друга страна хората, които идват, те сами измислят и помагат цялото това нещо да се случи. Не е някакъв мащабен план. Много искам да съм такъв човек, но не съм – да имам един огромен екселски файл и в следващите 10 години да знам какво ще се случи.
Истината е, че хората, които идват, променят мястото, и то за по-добро.

Въпрос: Кое те прави щастлива?
Първо това, че барът стана. Щях да съм нещастна, ако не се беше получило, щеше да ми е тъпо.
Другото е, че дълго си казвах, че искам да направя нещо и хилядите ми страхотни планове не се случиха, защото си имах работа. А сега вече знам, че когато можеш да направиш едно нещо знаеш, че можеш да направиш и друго. Например – бар, супер, стана! Хайде да си направя подкаст – и така стана Сонар Каст. Сега планирам да направя серия видеа за това как да си направиш бар.
Най-хубавото на това да си направиш нещо свое първо е да разбереш, че можеш да правиш каквото искаш. Така че свободата да правиш нещата, които искаш е абсолютно безценна и тя не може да се остойности с никакви знаци, каквито и да са. Не става. Свободата е най-хубавото нещо, което имаш и разбирането, че можеш да направиш всичко. Всеки има тази свобода. Въпросът е, че преди да направиш първата стъпка си мислиш, че е много страшно. Не е страшно! Ако стане! Ако не стане … може би изпадаш в тежка депресия. Истината е, че 99% от стартъпите просто не успяват. Хората трябва да се подготвят, че може и да не им се случат нещата. Но няма страшно, ще им се случи нещо друго.

Въпрос: Кое беше най-трудното? Кой помогна?
Никой никога не прави нищо сам. Този бар просъществува, защото моите приятели идваха в него, водеха своите приятели, изпразнуваха се кой каквото можа първите месеци, преко сили, за да може да има посещаемост. Никога не правиш нищо сам. То винаги с подкрепата на хората около теб.
Въпреки, че не правиш нищо сам, в крайна сметка трябва да приемеш, че отговорността, че това са моите решения и я носиш. Когато работиш в корпоративния свят, в някоя друга компания, винаги можеш да се измъкнеш от отговорността при взимането на решения. Но тук, това е твоето нещо, няма зад кого да се скриеш. Затова и ти трябва кураж.
От една страна приемаш, че много хора ще ти помогнат, но от друга страна да си наясно, че отговорността си е твоя.

Въпрос: Ако трябва да дадеш съвет на хора, които сега си мислят дали да започнат нещо свое какво би им казала?
Да правят каквото искат (смее се)! Говорим си колко е добре да напуснеш корпоративния своят, но всъщност не е така. Не всички хора трябва да напуснат големите фирми, не всички хора трябва да имат свой бизнес. Това, че аз правя нещо, което за мен е ок не означава, че това важи и за другите. Ако някой харесва да е счетоводител, нека е счетоводител! Бъди каквото искаш. И това е ОК. ОК е да направиш избора си да имаш работа, която всички хора смятат, че е скучна, но теб те кефи и ще си я работиш и ще се издигаш в кариерата си или дори са си някъде и не искаш да те повишават – това също е ОК.
Живеем в 21-ви век, живеем в държава, която ни го позволява, абсолютно престъпно е да правиш неща, които те карат да си нещастен!

–

Благодаря на Ирина за това мило интервю! Междувременно съвсем отскоро тя продаде бара и ще се захваща със следващи свои идеи, мечти и проекти. Но Барабар си е там, наминете!