„Който не е познал дъното, няма да познае и върха. Винаги можеш да започнеш отначало. Няма срамна работа. Стига да не ти пука.“
Бях фен и на първата версия на „Черната кутия“, но признавам си, Алек Попов чудничко е направил нов прочит и „Ниско прелитащи кучета“ е наистина много добър роман. Действието е динамично, като на кино, героите се развиват много по-задълбочено. Преплитания, обрати, неочаквани случки и в Щатите и в България. И картини от родния тежък преход, без да натежават, и красиви и никак некрасиви сцени от живота в Америка. Идеалното четиво за уикенда или ваканцията.
Алек е смел и заслужава аплодисменти. А книгата заслужава много читатели.
Follow