черната кутия и валсът на раздяла

напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“

7 thoughts on “черната кутия и валсът на раздяла

  1. Жюстине,
    не мога да повярвам, че така хубаво си научил български, почти перфектно. Браво! Обаче с книгите си се олял – и двете просто не стават. Сега прочети Барбара Картланд, повече от Кундера ще ти хареса даже, пък и кви мисли сентенции има само … А ако помниш само някои мисли, по-добре прочети О. Уайлд.

    И сори, но как от цялата книга си успяла да подбереш най-противоречивите изказвания на Кундера, не зная. Аз съм мъж, но това за мъжката любов и критериите за селекция ми се струва особено примитивно. Представям си как ще реагира една Петя има, ти Томс, пък тя Грейди, ако случайно го види.

  2. Пацо, благодаря за коментара и гледната точка, все пак … „Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“

  3. Черната кутия е страхотна за четене… до половината. Оттам нататък темпото, чувството за хумор, идеята изчезват. Не бих я препоръчала.
    Но както пишеш ти – всеки има право на мнение.

  4. Пацо… освен, че Жюстин знае отлично български и то не от скоро е отлична майка и домакиня, както и професионалист в работата си! Може би затова се различава леко мнението й от твоето мъжко 🙂

  5. Благодаря Андрей! 🙂

    Деси, за мен пък като че беше обратното, втората половина ми мина по-бързо. Но наистина, за всеки е различно 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *