Обикновено в този блог споделям само за книги, които наистина са ме грабнали, разплакали, оставили дълга следа у мен. Затова и се колебаех, дали да пиша за тази. Но е факт, че ме впечатли, по свой си начин.

Празникът на незначителността е същински празник на … незначителността. И само Кундера може да забърка такъв интелектуален коктейл, в който уж непретенциозно, но всъщност с доста висш пилотаж да разположи на една сцена Сталин и Хрушчов и Калинин и Жданов и Брежнев, а барабар с тях Кант и Хегел, а за капак и Шопенхауер и Сократ. Искрено се смях с глас на тези смели завръзки.

Няколко пласта послания и заигравки. През шепа герои. В Париж.

Истини за това до къде го докарахме, ние европейците, след цял век войни и властелини, кой от кой по-луди, по-самовлюбени и по-амбициозни в желанието си да управляват света. И много, много тънко-великолепно обяснение от устата на Сталин за света като представа, като неговата сбствена представа: „И ви уверявам, че под влиянието на една голяма воля хората са способни да повярват в каво да е! Да, другари, в какво да е!“

Като че Милан Кундера се забавлява докато го разказва и вероятно е любопитен да види как читателя се чуди, усмихва, не разбира, мръщи се. Сарказмът на един жив класик, който експериментира смело и без никакви граници.

Изданието е чудно – идеално за подарък за ценители. Стилна корица от Стефан Касъров.

 

„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…

Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …

Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …

О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“

Кундера, Завети и предателства.

Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти.

говорихме си преди дни с Марин Бодаков, един от големите родни съвременни автори, някак без връзка с Кундера, по много от темите в Завети и Предателства. за това, че днес студентите са чели Калин Терзийски, но не и Кафка, за романа и мястото му в литературата днес, за преводите и колосалната роля на преводачите в развитието на езика и литературата. за лайфстайл културата, която избутва в ъгъла другата, истинската, говорихме и за емигрантството. всичко това кратко и притегателно Милан Кундера го е описал в книгата си. ако си на вълна размишления ще ти хареса.

ето още за книгата на Кундера, скоро и интервюто с Марин Бодаков ще е в Kafene.bg

–

писах още за Валс на раздяла

напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

–

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

–

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“