Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

Иван Иванов, който прави „люто кафе“ във Варна, за да насърчава предприемаческия дух

IMG_0403

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

Дони: В Аспарухово има работа за месеци напред.

10409445_10152558155674853_2841283441112416764_n

Дони и Денис са от Варна. Научават за случващото се там и тръгват веднага. Помагат вече няколко дни на хората в Аспарухово. Освен с лопатите Дони информира в социалните мрежи от какво имат нужда хората на място, дава сигнали, споделя къде се съборат помощите.

Как решихте да тръгнете и какво заварихте в Аспарухово? Още в петък ли бяхте там?
Нямаше как да не тръгнем при първа възможност, просто не можехме да седим и да гледаме безучастно какво се случва в родния ни град. Пристигнахме във Варна в петък през нощта и в събота сутринта се включихме да помагаме с каквото можем

Кой помагаше?
Помагаха младите. В автобусът с доброволци, който тръгна от Катедралата в събота всички бяха до 30 – 35 г.

Какъв беше духът на хората на място?
Хората бяха преодолели първоначалния ужас и вече имаха само една цел пред себе си – да оправят нещата.

Сипят ли хората обвинения, или се бяха мобилизирали да помагат?
Не чух оплаквания, всеки гледаше да си върши работата без да се разсейва с приказки за това кой е виновен. Все пак всички знаеха чия е вината и че едва ли ще има последствия за виновниците, така че нямаше смисъл от обсъждане, а само от работа.

Какво още може да се направи в идните дни, за да сме от помощ?
Който може да отиде на място и да помага, да го направи – там има работа за месеци наред. Който няма как да се включи с кофа и лопата, да изпрати пари. Струва ми се, че има достатъчно бутилирана вода и дрехи, но като че ли тепърва ще трябва да се правят ремонти на къщите и да се купуват мебели от първа необходимост – матраци, столове.

Вярваш ли, че събраните средства ще се използват целесъобразно? Какво е най-важното, което да се направи сега?
Не вярвам 100%, че всички събрани пари ще отидат, където трябва, но пък се надявам …
Най-важното е да се работи на място и да се работи по превенцията на подобни трагедии не само в засегнатите населени места, а във всеки град и село в България, иначе тепърва ще има такива „природни бедствия”.

Какво пожелаваш на хората от Аспарухово?
Пожелавам им да заживеят в по-добра държава.

А в блога си е споделила: „Впечатлена съм от хората, които тръгнаха от София още същата нощ. Не Ви познавам, но Ви се възхищавам! Хората от Червения кръст бяха загрижение за доброволците, настояваха да си вземем храна и вода. Имаше и такива, които обикаляха по улиците с щайги със закуски и айряни и ни предлагаха да си вземем. Не чух нито една дума за оплакване, за трагедия – всички работеха в калта без да мрънкат.

Дони, на теб и всички, които помагате във Варна, в Добрич – Респект! И благодарност!

и Варна срещу шистовия газ

„На 20 ноември (неделя), от 11:30 до 14:00 часа ще се проведе ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ от Кoзирката /срещу Катедрален храм” Св. Успение Богородично” /до входа на Морската градина /до Фестивален и конгресен център/ в град Варна срещу проучванията и добива на шистов газ в България. Протестът се организира от Инициативен комитет „За чиста България“, гр. Варна. Той е съгласуван с Община Варна . Протестът е граждански и надпартиен и на него не могат да бъдат издигани знамена на политически партии.

През юли 2011г. , след обществено достояние за решението на Министерски съвет за подписване на договора с „Шеврон” за 4398 кв.км в североизточна България, се сформират граждански инциативи против проучванията и добива на шистов газ с основна цел мораториум върху технологията „хидравличен удар’ /или още позната като’’хидрофракинг “или “ фракинг”/и отмяна решението на МС.  След проучване от граждани и природозащитници се оказва, че към момента терени с площ около 1/3 от сушата на България и над 90% от територията на Североизточна България са предоставени или предстои да бъдат предоставени на различни компании с цел проучване или добив нефт и газ. Нито една от компаниите не е заявила: „Ние няма да проучваме за шистов газ”. „Шеврон” твърдо заявяват ,че ще проучват за шистов газ.

В средата на септември Премиерът обеща че при 1% екологичен риск, проучвания за шистов газ няма да има. След местните избори, без да се съобразява с общественото мнение, Министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви на 11.11.2011г., че договорът с „Шеврон” ще се подпише до дни. Така без допитване до народа се решава в дългосрочен план ЗДРАВЕТО НА
БЪЛГАРИТЕ, БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА И ТРАДИЦИОННИТЕ ОТРАСЛИ НА ИКОНОМИКАТА – СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ТУРИЗЪМ, ползите от които са за всички българи, да се ЗАМЕНЯТ с развитие на ДОБИВНА И ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ, полза от които ще имат основно големите (най-често задгранични) компании.

Химерната „енергийна независимост” , прокламирана от правителството при промишлен добив на шистов газ , ще означава ПЪЛНА ХРАНИТЕЛНА И ПИТЕЙНА ЗАВИСИМОСТ за всички българи и бъдещи български деца.! Правителството избра да се следва пътя на Полша, вместо опита на Франция и Англия. Дори не бе проучено защо в тези държави, както и в някои области на САЩ и Канада, е преустановено проучването и добива на шистов газ чрез метода ‘фракинг’ .“

нови находки от любимите графити във Варна

последният улов от любимите ми ел кутии във Варна се ограничи до три, но пък какви!

IMG_1488

симо-секирата с малкото борче

IMG_1431

ето кой подхранвал angry birds

IMG_1335

а ние двамата с Пепи пием бира

човекът-рисувач, както знаем брат’чед на Амели Пулен, предната седмица за подвизаваше и в София, скоро снимка и от новото му творение тук.

фен съм му. предлагам да стане Кмет на Варна и Почетен гост на София, със задължението всеки път като идва насам да рисува поне по една кутия 🙂

виж също първата порция снимки, от преди време – цък

братовчедът-художник на Амели Пулен върлува из Варна

img_1656

последните пъти във Варна, вместо да гледам другите неща из улиците на града, като хора, витрини и дупки по тротоара се оглеждам да мерна някое ново творение на една незнайна но мега креативна ръка, която претворява трафопостове, всякакви кутии за жици, разположени на публични места и много други иначе незабележими и некрасиви елементи от градската среда в свежи типове, човеци, мини сюжети. с мисъл. и стил. и внимание към детайла.

img_1641

ето така из Варна напоследък (по мои сметки в последните година-две) се е развихрил на Амели Пулен братовчед й. не знам как се казва, но знам, че създава нещо изящно. и превръща града в сцена на модерното изкуство, колкото и гръмко да звучи това.

искам да го поздравя този човек. да му кажа, че е невероятен. да предложа на Кмета на Варна да го издири и да го награди и да му дава безплатно бои, за да продължи човекът да рисува. и човекът да продължи да ни изненадва – зад този ъгъл, и зад онзи, на онова електро-табло, на вълнолома, на фара, из кварталите и в центъра – навсякъде.

img_1643

а междувременно ще си колекционирам снимки с произведенията му. ето четири. в колекцията си имам още няколко, но да не досаждам. ако забележиш и други – изпращай ми ги, моля, но не казвай къде са, искам сама да ги открия другия път като минавам натам 🙂

img_1654

котките на Варна

p6050090

престъпна безотговорност накара този усмихнат блог да стои повече от седмица с намусена тема и да не промърква дори. всички оправдания са недостатъчни и напълно излишни. хората писаха и защо да участвате в БГ Сайт и за Стъклен дом и БГ Сайт и за какво ли още не. а тук усмихващите се зачезнаха. време е да вдигнем оптимизма на обичайните му нива. ето – Варна е град, пълен с котки. много котки. всякакви. и те са на почит. почти като в Истанбул. или като кучетата в София. но котките са по-аристократични същества. малко по-мързеливи, но държат на своето, с характер.  ето я една котка, уникално украсила страната-стена на една книжарничка, някъде в периферията на центъра на Варна.