бързо завръщане от северните части на Обединеното кралство – леко дочути реплики и един адрес набран наизуст ме отвежда в поредното безумие на Националната ни телевизия, наречено „Голямото Четене“, което, представете си, се намира на адрес 4etene.bnt.bg (моля, отбележете великоленото изписване на кирилица на този адрес на акция за популяризиране на четенето у нас!)

ако продължа беглия поглед из сайта и прескоча темата за неговия дизайн не бих искала да не спомена, че под FireFox сайтът се чупи, като че стилове липсват, не е ясно кои полета в ужасната форма са задължителни, регламентът е повече от суховат, но проблем е, че не намирам и мотивацията за хората, които биха участвали

хк, гласуването е с SMS-и, но може и по Интернет(!), телефон или стандартно пощенско писмо (!)

една иначе похвална и като че дълго чакана, необходима на обществото ни инициатива, проведена или поне подведена като типична кампания в малко по-твърдия стил на националната институция и все пак в стилистиката на кампании като тази за Могилино например – хляб и зрелища, sms-и, ефирно време и нищо в крайна сметка. жалко.

за разлика от Глазгоу Единбург (на местен език звучи нещо като „Единбъръа“) е град пълен със забележителности и в центъра на всичко е Edinburgh castle – издига се на едни скали точно по средата на града и му придава неповторим дух

ето гледката към града от горе

портите към замъка се търсят дълго, но ако човек не се заблуди по градините, а поеме директно след гарата из уличките нагоре ще се открият бързо

входът е 11 паунда, а с аудио-гид – 14
най-внушителни са старата църква, будоарите на Кралица Мери, която е имала наистина лош късмет с мъжете в живота си, както и кралските корона, меч и скиптър – величествени

има още много за разглеждане, градът е наистина с уникален дух, изпълнен с малки улички с пъбове и ресторантчета, красиво поддържани градини, много замъци, паметници, красиви стари сгради, много млади хора и доста туристи

пътуване с влак Глазгоу – Единбург в двете посоки е 10 паунда, а с автобус – 8, и в двата случая отнема около час

ако трябва да направя списък с a must see градовете по света бих го включила в топ 10

колко е хубаво да се завърнеш у дома!!!

за Глазгоу това, което не споменах в предния пост е, че вечер след 8 до 3, 4, 5 по улиците в центъра има доста откровено пияни хора – основно млади, но не само, в равни количества мъже и жени; момичетата, които са не много високи, но с приличен обем (казано благовъзпитано) всяка вечер се обличат като за абитуриентска – модата е на черни основно къси рокли с тънки презрамки, високи обувки, а после като се напият тръгват боси дори и в тези студени октомврийски вечери; броя на пияните по улиците ме изуми, учуди и натъжи

в днешния местен вестник водещото заглавие бе за това, че затворът е препълнен, има над 1700 души, въпреки че е с капацитет 2000 не може да приема повече, защото 25% от затворниците са наркомани на метадон и лекарския персонал в затвора не смогва да ги обслужва … като цяло в шотландските затвори около 18% от затворниците са по дела, свързани с наркотици

като оставим настрана горните две не много лицеприятни на Шотландия – там, както е известно е изключително красиво, с тези зелени поля и леки хулмове със странни форми, освен това е много чисто, има пространство и ако не вали си е направо прекрасно

пият основно бира, местната е лека и приятна, няколко вида, но произвеждат и прекрасно шотландско уиски, малцово, имат малко под 100 дестиларни, в които по стари рецепти се приготвя уискито, а после в специални бъчви отлежава с години

Храната им, както вече споменах е много добра. Както в доста други северни храни сьомгата е доста популярна и се среща във всякакъв вид. В хубав ресторант вечеря салата, основно и десерт на човек излиза между 10 и 40 паунда, с вкл цена за алкохола и бакшиша.

тези снимки специално са от университетския ресторант, частта в която се хранят преподавателите

Каледонския университет е един от двата в Глазгоу, град с около 700 000 жители; образованието се заплаща от държавата, университетът има стари, но реновирани и нови сгради, като цяло е модерен и приветлив; чуждестранните студенти са относително малко

това е част от новата част на Университета, място, с което се гордеят – модерно решение и архитектурно и организационно – това, което се вижда е администрацията, изнесена в подобно общо помещение, от другата срана са удобни кресла и места за кафе и разговори на студентите, а по средата е една колона, в която на горните нива е разположена библиотеката, автоматизирана – избираш книга от електронния каталог и като в Хари Потър тя ти се доставя сама 🙂

p.s. във FB съм качила още снимки