за да започнеш бизнес ти трябва страст

за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да действаш.

ако я нямаш, точно толкова изпепеляваща, но и трайна, по-добре не се захващай.

отделно друга изключителна важна съставка към страстта, за да започнеш добре бизнеса си е вярната доза реализъм. реализмът е да си стъпил с два крака на земята, да си си начертал всичко в главата, да си изписал тефтер-два-три с идеи, със сметки, с варианти, възможности, слабости, задачи, хора, спънки, вратички, стрелкички, задрасквания, закръгляния, подчертавки и големи ОК.

ако я нямаш тази здравословна доза реализъм, по-добре не се захващай.

хайде, бягай ги търси страстта и реализма, виж колко са ти налични и действай, че не чака. давай.

соц културата живее и днес

невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!

искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!

съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други

ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има

и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания