невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!
искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!
съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други
ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има
и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания
Follow
Жустин, статията е страхотна с един недостатък, за съжаление голям. Лили Иванова не е символ на соц културата. Лили Иванова затова е най-голямата и неугасваща звезда, защото изгря въпреки соц. културата. Тя винаги ще си остане класика.
Опитай се да си спомниш времето на социализма. Имаше певци, изпълнители които днес дори името никой не им помни, камо ли някоя песен. Да речем някой от участниците в соц-чарта „Мелодия на годината“.
Ето ти бригадирския бард Бисер Киров например, който не знам колко щеше да оцелее ако не беше така обвързан с „интернационализма“ и турнетата в СССР. Лили Иванова в последните години на социализма се беше оттеглила от активна кариера, живееше в ГДР и така и щеше да се пенсионира, ако не се беше появила демокрацията.
Любовта на сегашната публика към тогавашните звезди, в сегашната пазарна обстановка, не е нито следствие от зомбиране, нито политическа поръчка.
Имаше тогава други „звезди“, които създаваха впечатление за култура и бяха щедро финансирани от властта. Днес никой не ги помни – нито тях, нито песните им.
Както казваше баба ми – Откакто измислиха „Ален Мак“, започнаха да пеят фалшиво.
Като го мернах си казах, ахаааа. Тоя чете СПАС.
Оказа се че е на 26.
Животът му е минал в преход: от култура в чалга.
Има проблеми с ценностите.
Всичко чуждо и вносно е ок. Всичко местно: произведено в безпътица, без знамена, песни и китари около огъня.
Съжалявам ги горко.
Следващите седем години са без работа.
Това първо отцепва възможността им да пътуват .. по рок фестивали, примерно.
Ако си израсъл с плочите на баща си, който е бил страстен колекционер на Лили, по такива рок фестивали имаш възможност да чуеш какво е ставало от другата страна..и в музикално отношение.
Пешко, горкия
има за модел само полусъблечени силиконови мутреси и Азис за цвят.
Рок фестивали навън му предизвикват културен шок. Както, оказва се, и музиката от преди неговото време. Тъжно е. Но за четене – забавно.
Дето казва един мой много близък маркетолог, може да се изпишат дебели книги за поколението, чието познание се помества върху пощенска марка.
с десетилетията очаквам да почнат да се появяват и блог-страшилища, по подобие на соц-страшилищата, „компетентни“ по всеки въпрос и бълващи клише след клише в „новата (си) медиа“ ..
страхотна статия наистина. отговаря на въпроса, който си задавам от години – защо изобщо някой продължава да обръща внимание на това плашило.
Мислех да се въздържа да пиша по темата, защото съм престрастен – харесвам Лили Иванова като явление в българската музика и също така в Уеб Гравити скоро направихме официалния й сайт. Не знам как решихте, че Лили пълни концертните зали с помощта на управляващата партия. Може би защото плакатът на последния й концерт е в червено? Всъщност, най-вероятно за това Лили добави и втора дата, понеже се оказа че всички билети за първата дата са продадени за по-малко от седмица – този път заради червените седалки в зала 1 на НДК, вероятно. Червената връзка вероятно е причината да прави концерт в Париж, в една от най-престижните ЗАПАДНИ сцени.
Пожелавам всички ние, които пишем тук и творим кой каквото може да продължаваме да го правим толкова дълго и толкова добре, колкото го прави Лили. А, да, и искам за час два консултация по някой проект (времето за един концерт или участие) да получавам толкова, колкото Лили…., хайде, ще си избера друг цвят – заради сините ми очи….
Жюстин и Longanlon, един простичък въпрос ме терзае:
Вие слушали ли сте някога Лили Иванова на живо?
да, не един път.
Мисля че правим нещо грешно тук. Вкус не се дискутира. Щото е индивидуален, примерно.
Всичко показано в far north крещи срещу разбирането ми за човещина – аз съм индивид дълбоко зает с хуманизъм. Въпреки това филмът е велик. Страхотен. Ужасяващ. Дълъг. Драматичен. Трябва да се гледа.
Но не мога да натоваря публиката с очаквания да види същото което аз видях. Най малкото, аз гледам три филма на вечер, ей така – щото интернета ми е 6 МВ/сек и щото мога. Това прави киносетивата ми различни от средностатистичното.
Дори липсата на „култура“ е вид култура, културата не се изчерпва със музика, филми и театър. Прсото култура е добило много различен смисъл от това, което е попринцип според мен 🙂 С това си твърдение не целя да защитавам соц-а. 🙂