Явно напоследък е тенденция заглавията да звучат подвеждащо лековати. Но зад тази симпатична корица с това лековато заглавие седи един наистина приятен текст на Франческо Пиколо, който пасна идеално с лятното ми настроение през уикенда.
Съществуват ли мигове на малки радости? Можем ли да сме радостни? Мимолетни ли са? А след тях?
Мигове на малки радости е изпълнена наистина с мигове на малки радости, които имаме всички всеки ден, но някак незнайно защо подминаваме. Малките неща, които изпълват живота ни, един след друг, като в наниз.
„Всички хора, които не са красиви или са грозни, после, като ги опознаеш, винаги стават по-хубави.“
В кратки изречения, много детайли, с усмивка, но и с поводи за размисъл – една чудна книга, която препоръчвам.