Веско и децата от дома в Долна баня

Веско

Това е Веско. Веско е на 9 години. Веско живее в Дом за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня „Костанца Ляпчева“. В същия дом живее и баткото на Веско – Иво, на 11 г. В този дом живеят общо 25 деца на възраст 9 – 17 години. Веско е добро дете. Обича да играе. В училище има много 4-ки и 5-ци, няма шестица, има една двойка, която се надява да оправи скоро. Иска да стане шофьор.

3

Това са тризнаците, които живеят в същия дом – Исус, Мария и Цецка. Те са на 15. Исус помага по строежи и си е изкарал пари, с които си е купил втора ръка компютър, поставен в неговата стая в дома (която споделя с още 3 момчета). Исус има skype и мейл. Обича рап и никът му е Исус Рапара. Исус, Мария и Цецка имат двама живи родители, които не се интересуват от тях. Е, майка им се интересува доколкото работейки в Гърция веднъж годишно им изпраща по 50 лв.

От всички 25 деца в дома само едно е кръгъл сирак, 16 са с по двама живи родители.

Домът изглежда много прилично. Украсен е празнично с рисунки и неща, изработени от самите деца. Хората, които работат там наистина са съвестни и обичат децата. Стаите са спретнати, подредени. Децата са много възпитани. Интегрирани са – ходят на училище в едно от двете училища в Долна Баня. Домът получава помощи от различни места – един швейцарец дошъл преди време и им инсталирал парно, французи им купили маса за тенис, сърби завели част от децата на екскурзия във Велинград, друга част от децата ходили на море и в Италия пак с помощта на различни чужди спонсори.

децата

Точно до дома има новопостроено вилно селище, изсипани милиони. Казват, че е на Калчев, министър. По празници от там се чуват веселие и песни. Но никой не донася дори нещо дребно за децата в дома.

неподправено приятелство

От девет години домът се посещава от Веско Дафов, преподавател по философия в СУ и Цецилия Рангелова, психолог и учител в Техникума по текстил в София. Учениците от техникума имат доброволен отряд и редовно събират и изпращат на децата от дома дрехи, лакомства, други необходими неща. Днес им занесоха много чували с дрехи, обувки, а също и четки за зъби, пантофи, мандарини. Важното тук е не само да се занесат нещата, а да се видят с децата, да си поговорят с тях. Те са приятели. Не формално, а наистина. И децата от дома са щастливи, наистина, доколкото могат да бъдат такива, захвърлени от родителите си, но намерили подкрепа и обич от много други хора. Да, това не е коледна приказка. Блазе и на едните и на другите за това, което имат, а казват, най-ценното е невидимо за очите.

20 thoughts on “Веско и децата от дома в Долна баня

  1. Иска ми се да ти стисна рамото.
    Що да не е коледна приказка ? Коледата започва когато сме заедно. Коледата не е пуйка, гъска или маса плюскане три дни с начало понеделник.
    Респект !

  2. Приказка е, и съвсем си е коледна. Благодаря за този пост, по-смислен от много други в други блогове.

    Мисля си…че за някои родители, изоставили децата си, трябва да има много тежко наказание. Дори не зная колко душевно сакат трябва да си, за да не те мъчи нищо и да не ти трепва под лъжичката, че някъде има твое дете, което няма на кого да каже „мамо“ или „тате“…

  3. Честита Нова година!! Здрава и спорна!!

    …Този пост е радост за душата, благодаря! Особено на фона на „домовете“ като Могилинския; където цялата работа май умря, олелията явно не беше достатъчна. Никога не е.

  4. Какво ще стане , ако при наличието на двама родители детето е в дом за деца лишени от родителска грижа, то по тази логика по вечето от семейства с деца имат нужда от финансова помощ, но все пак и дори на ръба на оцеляването, си отглеждат сами децата.Нека се потърси отговорност от безотгонворните родители, които мислят, че след като са създали дете, България е длъжна да го отгледа. Нима тези хора не се хранят, дори не пият кафе, алкохол, да пушат цигари. Защото си знаят само правата, че нямат възможност да си го гледат, а незнаят или забравят за задълженията на отговорният родител. Отиват да печелят в чужбина, но явно не за децата си , а за самите себе си. На кого е построен дом, а домове да такива деца няма в цял свят,толкова колкото в България.Децата нямат вина, но те страдат, защото им липсва майчина и бащина топлина.Нека се раждат толкова деца, колкото би могъл да отледаш, а не да чакаме някой чужденец да дайде и осинови някое българско дете, което все пак се е появило на бял свят, и без капка милост оставено в Дом.

  5. da naistina sa dobri deca i az bqx tam 2 godini i polovina no direktorkata ne e pekana dryga e ve4e

  6. zdraveite iskam da zapo4na s tova 4e mnogo mi lipsvate!az sum triznackata na Cecka i Isus v momenta az i sestra mi nese namirame v domut a sme v Gurciq i sega razbirame na vun kolko e truden jivota lipsvat ni decata i vaspitatelite a su6to taka i vsicki gosti koito ni pose6tavaha malko ili mnogo.doidoh tazi godina proletta i vidqh noviqt dom s novi promeni novi deca s novi istorii vsi4ko be6e novo i tui razli4no nemoga da opi6a kato vidqh tezi deca kak me gledaha s tova lubopitstvo s takiva nadejdi be6e malko kofti sitoaciq i se se6tam az kak bqk i vsi4ki drugi kato men sajelqvam 4e ima takiva deca po domovete vmesto da se namirat pri semeistvata si i za tova kato vidq dete go savetvam da obi4a i uvajava maika si 4e drugi deca nqmat i e ujasno da si bez maika vajno e da sme blagodarni na tova 4e ni darqvat s obi4 za6toto ima deca koito i te iskat da q polu4at no neq vzimat malko ili mnogo polu4avat ot vaspitatelite v domut celuvam vi i ako mojete pi6ete !!!

  7. С сестра ми бяхме в дома преди 16 години. Спомням си топлото отношение на възпитателите и директорката(г-жа Е. Колева). Като гледам снимки оставам с впечатление че всичко вече е различно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *