много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.
измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.
„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“
„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“
„не гений липсва на света, а граници пред гения“
„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“
“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“
„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“
„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“
явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.
„има ли все още нещо човешко в нас …“
още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена
Follow
превеждах книгата със затаен дъх-толкова силна ми се стори, макар че някои хора като я прочетоха, казаха, че е трудна за разбиране. И Кант е бил неразбираем. Това е хубавото на интелектуалното четиво – кара те да мислиш…А Гари е вселена – нито една негова книга не е еднаква с останалите. Прочетете „Европа“ и я сравнете със „Зарядът на душата“ – огромно различие,но идеите са смели и мащабни, и никога неповтарящи се.