има хора-Колоси. те оставят дълбока следа, правят разлика, живеят винаги.
Борис Карадимчев, Борето, Папа … от хората, направили много, много за музиката и за хората около себе си
земен, човечен, обичащ, раздаващ се безспирно и до край, творящ, вдъхновяващ, разбиращ, приемащ, насърчаващ, любящ, с грижа. Пим Пам, Бяла тишина, Хора и улици, Нашият град … и още и още
и колкото и да напиша ще е малко
почивай в мир, Боре!
–
снимка: личен архив Анна Симова
пиша това с ясното съзнание, че да кажеш нещо, че е „най“ е много глупаво, защото така отричаш много други неща, които също могат да са „най“
предната вечер на 10-тия рожден ден на ПРОФОН прозвучаха 10 от най-добрите български песни
с голямо любопитство си припомних, че композитор на може би най-добрата родна песен „Бяла тишина“ е великия Борето Карадимчев, а текстът е на безсмъртния Георги Минчев
всъщност това са известни факти, но позабравено е, че това е Песен на годината 1967-ма (!!!) и невероятно милия клип на песента, в стил Beatles, започващ с купола на Александър Невски, с невероятните столове, черно-белите кадри тихо свирят носталгични ноти и ми навяват тъга, в допълнение на тази от самата песен. толкова са млади и петимата! а песента е истински невероятна, истински. и днес.
Follow