наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

• онлайн каталог с книгите в библиотеката;
• издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
• имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
• виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
• имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“

Милчо Левиев
цялото интервю – в Дарик

в последните месеци силно вярвам, че най-добрият подарък, който можем да направим на тялото си е движението. това, разбира се, съчетано с обмислено и балансирано хранене

липсата на движение и тоталния хаос при храненето са истински пагубни за всеки

една книга затвърди за пореден път тези ми убеждения – родени на тичат на Кристофър МакДугъл. препоръча ми я Ники, който участва в маратони. любопитно, отново в последните месеци хората сред познатите ми, които тичат в маратони се увеличава все повече

е, родени да тичат е епохална книга, която разказва за загадъчно племе, живеещо в каньоните на Мексико – най-здравите и най-бързи хора на нашата планета. в допълнение авторът счита, че тичащите хора освен здрави и бързи са и много добри. накратко той разказва за тези феномени и на TED – клипчето е тук (с превод на бг)

увлекателна и убедителна книга. за скептиците – с много мъдрост и отвъд бягането.

„всяка сутрин в Африка се събужда една газела, която знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела ако не иска да бъде убита. всяка сутрин в Африка се събужда един лъв, който знае, че трябва да бяга по-бързо от най-бавната газела, ако не иска да умре от глад. няма значение дали си лъв или газела; когато слънцето изгрява, започни да бягаш“

„ако нещо веднъж излезе от ръцете ти, то сякаш никога не е било твое“

„първата стъпка към живот без рак по метода на тараумара е съвсем проста: яжте по-малко. втората стъпка е също толкова проста на хартия, но по-трудноизпълнима на практика: яжте по-добре„

най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

–

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

темата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество

както е ясно – екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес

да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия

защо трудна? защото екипът е съставен от хора, обединени от идея, общи цели, единен дух. а хората извън шаблона са по дефиниция по-различни и по-трудно се сработват в екип.

трудна, но възможна мисия – екип с преобладаващо количество мислещи и извън шаблонни хора би генерирал прогрес по-голям от конкурентен екип, в който един централизирано взима всички решения и не се допитва до никого.

в този смисъл – колко често се радвате на хората извън шаблона, с които работите?

с теб съм.

а ти с мен ли си?

ела на София Прайд

„Хубаво е, навсякъде по света е хубаво, и пустинята е красива, но аз предпочитам да си работя тук, в България.“

Горичка продължават устойчиво да работят под различни форми за устойчивото мислене и развитие на българите. проектът им Тезгях е вече факт и можете да намерите книжката с 11 истински истории за хора, които обичат и пазят различен майсторлък, от всички кътчета на България, правещи всеки ден стойност, скромни и земни.

благодаря, Горичка! с вас съм!

в поредицата постове за щастието и оптимизма продължавам с една много свежа лекция от TED – Tali Sharot: The optimism bias

научни доказателства в полза на това, че е по-добре за теб и за света като цяло да си щастлив, отколкто да си нещастен

писах също още за щастието и dont’worry, be happy човече