наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата
на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях
но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели
Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:
- онлайн каталог с книгите в библиотеката;
- издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
- имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
- виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
- имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й
децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи
учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината
отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!
учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.
имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“
не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“
Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“
аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.
Във всяка една професия в България има чудесни хора, които заразяват с ентусиазъм и личен пример… Просто ние сме свикнали да се фокусираме върху лошите и стращните неща в живота. А имаме нужда от светлина и доброта, за да вървим напред – и като хора, и като държава.
Ех, вдъхновяващо… Моят опит с библиотеки е като цяло негативен, най-вече поради лошото отношение на разни служители, както и често лошите условия, които не са ме предразполагали с нищо. Изключение беше библиотеката на Френския център, в която прекарах голяма част от гимназиалните си години и от която изобщо не ми се излизаше. Права си, много зависи и от отношението, и от добрите идеи. Повечето библиотекари в училищата просто казват „няма книги“, докато Соня Янчева успява да вдъхнови хората така, че хем да има книги, хем те да се четат.
Като казах „няма книги“, се сетих за един институт на БАН, част от чиято библиотека с Крис осиновихме, защото решиха да изхвърлят ценни издания – нямало място. В резултат съвсем престана да има място за книги у дома, та преди няколко дена, след години мъка, купихме нова библиотечка. Но и през ум няма да ни мине да изхвърляме книги…