а ти гласува ли за любимата си детска книга?

IMG_7247

за всички, които се влюбиха в този голям бял стол от Малкото голямо четене – той ще е целия ден на 24 май пред Народния театър „Иван Вазов“, за готина снимка с теб 🙂

в десятката са любимите на всички ни Емил, Алиса, Карлсон, Малкият принц, Мечо Пух, Пипи, наред със Здрач, Хари Потър и родните най-известни Патиланци и Ян Бибиян – голяма конкуренция! искрено съм любопитна кой ще поведе класацията

та, ти гласува ли за любимата си детска книга? гласуването продължава само още малко тук

хубавото на Малкото голямо четене е, че ни върна в детството и в нашите любими първи храбри истории, приказни герои, вълшебства неземни, приключения откровени, корабокрушения и спасения, първите романтични погледи, тийн влюбвания и бегли, но помнени за цял живот целувки. надявам се пък да е провокирало и децата да четат повече, но за това не знам.

детските недетски книги

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

а аз кога чета?

говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.

не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.

кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.

кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.

какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук

а ти?

Орхан Памук идва в България

8291

през май Орхан Памук ще идва в България

подробностите са тук

Името ми е Червен (a must)

Сняг (много добра, ако не си я чел сега й е времето)

Музей на невинността (не ми допадна много, затова и не писах за него)

призраци в библиотеката или истина е – децата обичат да четат

img_0757

децата обичат да четат. ние сме тези, които не им го даваме. не може да искаме детето ни да чете книги ако у дома не е влизала нова книга в последната година. не може да искаме детето ни да чете книги ако не ни е видяло нито веднъж с книга в ръка у дома, зачетени. оправданията – животът е толкова скъп, няма пари за книги не минават. има библиотеки. а там има мнооого книги.

днес в детския отдел на столична библиотека видях много деца, обичащи книгите. запалени от книгите. четящи не само тънки и с много картинки книги. беше нощта на призраците в библиотеката! децата четяха откъси от любими свои книги от британски автори. Г.Д.В., Матилда, Мечо Пух, Хари Потър са любими на всички! ние с Томи научихме и за други книги, които ще ни харесат, за които не бяхме чували. запалихме се по нови автори. май това беше целта. от децата да стигне до децата.

искрени комплименти за хората от библиотеката – отдадени, вдъхновени, силно решени да докарат още и още нови почитатели на книгата в библиотеките. един добър ход. очакваме и още!

месец на Британската култура в Столична библиотека

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека

освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи „Призраци в библиотеката“

пълната програма има публикувана тук

img_0022

по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги – Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс – Одисей. и именно за него си говорихме онзи ден с Жоро колко ли (малко) хора в днешния ден биха прочели подобна тухла този труд.

с благодарност към Роал Дал

днес е денят на Роал Дал. до скоро не знаех за него, но от пролетта насам знам, че е най-готиният детски автор от последните десетилетия и дори изчетох книгите му на български. по-важното тук е, че ги изчете и моят син, който е на 9. и именно Г.Д.В., Матилда и Чарли бяха май повратната точка в отношението му към книгите.

„В чест на писателя се организират различни забавления за малките читатели – партита, на които гостите задължително са преоблечени като любимия си герой от историите на Роалд Дал, рисуват се покани и плакати, украсяват класните стаи с пъстри балони и знамена. Надпреварват се в състезания за най-красива пощенска картичка с героите от забавните истории, организират четения и играят постановки. Помагат им родителите и учителите, а понякога се включват и спонсори. Раздават награди за най-хубав костюм или най-добре свършена работа.“

у нас ИК Ентусиаст, които издават последните неща на Роал Дал у нас, издават ги с мерак и хубави корици, което е доста важно също правят малка промоция и мисля, че ако нямате в библиотеката си книга от този автор, без значение от възрастта ви – сега е моментът да се възползвате. а кампанията им се казва „Не ме безпокойте, чета“, което също ми се струва яко.

писах вече за Чарли, Матилда и други тук

чудесни години – кучета ги яли

„… сигурно можеш поне да си представиш каква невъобразима скука са близо двеста и седемдесетте абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. 270 дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложби трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиада! … последните три месеца направо се молех мама най-сетне да наруши някое от  безсмислените табута и да ме повози на мотор по разбит селски път или да ме зарадва с две-три силни дръпвания от цигара, ако не и направо с чаша бял вермут …“

Михал Вивег, чудесни години – кучета ги яли

поредицата съвременна европейска проза на Колибри е наистина много добра, макар авторите да не са познати у нас (и въобще темата „европейска проза“ да е много непопулярна на фона на еднодневки от всякакъв тип), подборката на произведения е силна, преводите – много добри, кориците – също. заслужава си. друг заглавие от поредицата, за което писах е срам на Салман Рушди

любопитно, подготвях този пост, когато за същата книга вчера писаха и в Библиотеката.

за книгите и българите

преди да затварят онлайн библиотеките добре е и издаващите и властите да помислят книгоиздаването бизнес ли е или кауза, книгите бизнес ли са или кауза

на фона на затворената читанка 20% от българите не са купили и една книга в живота си

„Според националното представително проучване‭ „‬Читателски практики в България днес‭“ ‬на‭ „‬Алфа Рисърч‭“‬,‭ ‬27.4%‭ ‬от българите не са прочели нито‭ ‬ред от книга през‭ ‬2009‭ ‬година,‭ ‬20%‭ ‬никога не са си купували книга,‭ ‬а‭ ‬14%‭ ‬смятат,‭ ‬че изобщо не е нужно да купуват‭ ‬книги.‭“

още по темата за книгите и процентите у нас тук

и ние с Виктор за читанките и книгите

Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.

по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:

„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.

Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“

ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.

както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.

тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.

мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.

а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.