Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.
по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:
„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.
Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“
–
ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.
както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.
тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.
мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.
–
а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.
Follow
Много, много сложен въпрос е този с книгите – елекронни или не. И накрая отговорът опира, както с музиката – в многопластовата дистрибуция. Там се изгубват парите. И точно там са ощетени и потребителят и авторът. Електронните книги са това, което ще четем, но преди това трябва да се случат много неща: уеднаквяване на стандарти, евтини електронни четци (не разни iPadi и разни други тежки джаджи), може би нови форми на дизайн и начин на поднасяне на съдържанието и още, и още… А въпроаът с авторките права е ясен: чиста спекулация особено, когато става дума за измислените „бестселъри“…
Мислех че Амазон е единственото място, дето има свободни книги (30 000)
После се оказа че проект Гутенберг има Киндл каталог, гугльовците имат още половин милион, а ако напиша гратис пидиефки в търсачка, трябва да прекарам уикенда си пред монитора, за да сортирам какво да влезе в Kindle.
Оттук, драга,
нещата изглеждат като издателствата да са полуживи.
Както кината преди време станаха полуживи. После и музикалните къщи.
Всичко с времето си.
Образованието отново е две планети назад и не мисли как да предефинира училищната библиотека.
През ръцете ми до днес, 12 месеца по-късно, били минали 34 000 материали. Така се отглежда ново поколение писатели.
Харесва ми идеята на Сет Годин киндъл4ето да падне по петдесетака. Без да мигна ще поръчам по един на всеки внук. Мисля че е важно да ни виждат че четем. Вярвам че е възпитателно да им осигурим първата пътека към толерантността – през книгите и мислите на другите.
Всичко друго е ала бали right to copy и тъмно средновековие.
Жалко че формата на гаражна разпродажба не намери бг почва, но се надявам книгите ти скоро да си намерят нов дом. С повече деца !
Да уточня някои подробности:
Организирал съм, но не така, както може евентуално да помисли някой. Сам си сканирах, сам си коригирах, и когато някои хора видяха, че тия книги са за слепите, понякога сканираха нещо и ми го пращаха. Нито ги знам, нито ги познавам, само и-мейл-ите им зная и даже имената не на всички. Помня, че имаше един българин от Австралия, една българка от Гърция, но не бяха много, да речем десетина човека. Особено съвестно сканираше и коригираше един човек от Варна, или може би от Бургас. Имаше хубава, рядко срещана българска фамилия, навяваща асоциация с нещо здраво, нещо с което човек може да се защити. 🙂
Колкото до хартиените библиотеки, да ви кажа, и сайтовете им на повечето нещо не ги бива. Аз си представям сайт на хартиена библиотека така:
Всеки, включително и слепите, да могат да отворят сайта на хартиената библиотека, бързо и лесно да разберат къде е, кога работи, още по-бързо и лесно да разберат има ли я определена книга, и дори дали я има в момента, да не би примерно всички копия да са заети в тоя момент от читатели. Преди две-три години се мъчих със сайта на градската библиотека на „Славейков“, не намерих такива неща на него, сега ще ходя пак да пробвам. Не й помня URL на тая библиотека, ама ще търся.
Иначе, Emo Markov пише:
„… Електронните книги са това, което ще четем,…“
За мен и за някои хора, не само слепи, електронните книги са това, което четем. Няма да чакаме никого, ще си четем сега. Още преди 3-4 години моята жена, която е с нормално зрение, прочете за един ден 6 мегабайтов файл с Конан на руски. От старовремски тингпад със старовремски малък LCD дисплей. Още се чудя как може да се чете толкова бързо, или съм забравил вече, защото колкото и да вдигна скоростта на синтезатора, с очи на ум се чете явно много по-бързо.
Като зная сега, че съвременните екрани са много по-добри от тоя, който поменавам по-горе, значи, спокойно могат да се четат книги от екрана, не е като да ти трепка телевизор със телетекст например. Ама да не говоря много де, че като го не виждам а го обсъждам е малко смешно.
Вчера някой помена, че „Шестото клеймо“ било изтеглено от някъде си, май от читанката, еди колко си хиляди пъти. Аз също го изтеглих, разбира се, пуснах го да го чета, и 10-20 процента не можах да изкарам и го зарязах. ако го бях купил на хартия, щеше да е чиста загуба за мене. 🙂
Ама тия работи много повече хора и много по-запознати и компетентни от мене ги обсъждат в блога на Григор http://gatchev.info/blog
Изчетох сто милиона мнения за защитата на авторското право чрез хартиената книга. Няма такова.
Буквата на закона може и да опитва да го защити от кражба на доходи, но единствения начин днес да печелиш от книгата си не е когато зад гърба ти е закона, словото ти – на хартия, подмятано по слънчеви и не дотам слънчеви сергии…
Старата генерация автори, свикнали републиката да им плаща за да пишат, ореваха светилата. Оприличиха читанката и интернет с дявола – бях лично в едно читалище на „литературно четене“.. вече няма турнета в братския Съветски съюз, a писателския съюз две поколения не го бръснат за слива – и как ще, като тия лейки пишат още на пишеща машина и коригират на ръка;
Вестниците се набират на две, на три и всичко дето бе типографска школа, дето трябваше да възпитава естетика, запомняемост и представлява ценност – персонално ме е гнус да пипам вац – го няма.
За първи път се случва нещо хубаво.
Поколението свикнало само да потребява – вдига шум, че го има. Зад екран. Сега да седнат и да форматират книгите си за малки екрани: телефони, нинтендо, нетбуци и каквото имат.
Имам една идея от доста време. По някои офиси има големи комбайни дето печатат, сканират, пращат факсове и.т.
Идеални са ако някой има книга която не става за продаване, даряване.. с една дума на става за четене вече или някой ще я изхвърля.
По добре да я даде на някой, който има достъп до подобен комбайн. Виждал съм как ако махнеш корицата и разлепиш страниците книгата за 1-2 мин минава през такъв комбайн. Всяка страница се сканира и в края на краищата ти получаваш един PDF или отделни изображения. При това сканирани много добре !
От там насетне OCR-а е просто формалност. Трасира се без грешки.
Та не може ли да се организират хората и книги, които няма да използват да се …. цифровизират от хора които имат достъп до такива комбайни. Сещате че след „разопаковане“ тези книги вече няма да стават за употреба в този им вид, но поне ща са достъпни за дриг вид употреба.