промяна

#дансwithus и пак, и пак

by Justine

IMG_3560

ясно е, че повечето традиционни медии са свързани с неясни структури, които им диктуват какво да пишат. и защото на всяко действие има противодействие – в социалните мрежи и блоговете излиза истината. всеки има избор къде да чете и на какво да вярва.

протестите не са организирани от никоя партия. и няма скандирания за никоя партия.

протестите събират умни, красиви хора, които плащат данъците си, сметките си за ток, търпеливи и спокойни, на които вече им дойде в повече. и излязоха на мирен протест. хора, които вероятно не са били никога на протест. защото са мирни хора.

видях много познати хора. беше ясно, че ще видя активните онлайн (хората от twitter, fb, блогъри). но приятно се изненадах да видя учители на моите деца, родители на деца от нашето училище, собственици на среден и малък бизнес, шефове на големи фирми, лекари, преподаватели в университети, моите студенти, много млади хора, много хора, били в младостта си когато всичко започваше през 90-те, хора с колела, хора със знамена – българското, и деца, много деца – бебета, едва проходили, по-големи и тийнейджъри, с родителите си. видях мирни хора, на мирен протест. над 15 000 вероятно.

видях хора, които искат да живеят и работят тук, макар да имат избор да не са тук. видях хора, които обичат България. и не парадират с това. хора, които не искат повече мафията да разпродава държавата им парче по парче. то повече не остана какво.

хора, които дават ясно да се разбере, че не им е безразлично. че няма да правят повече компромиси. че няма да позволят повече безчинства.

хората викаха „мафия“, „уууу“, „довиждане“. на моя млакат пишеше „стига свинщини“

всички виновни да се извинят. веднага. и да подадат оставка. веднага.

ние ще сме там и днес. и утре. до промяна. време е.

#промяна #оставка #дансwithme

писах още #дансwithme

Email, RSS Follow

още признаци, че краят на света иде

by Justine

да, близо е защото

продължавам с няколко бг конкретики:

– все още София (вероятно и страната) преди Коледа е пълна с красиви, но изсечени елхички … през 2012-та!

– купуваме в супермаркета напечатани на брендирани листчета късмети масовки за питките в Святата нощ, вместо да намислим и напишем собственоръчно такива;

– купуваме замразени баници и сладки в кутии, вместо да замесим такива и опечем сами;

– предпочитаме сериала или брадъри, айдоли пред живото общуване помежду ни;

– знаем, че много от нещата, които ядем и пием са вредни, но въпреки това ежедневно ги консумираме;

– отлагаме спортуването за от другия месец и редът му все не идва;

– пускаме енгри бърдс на децата си, за да ги нахраним или вместо да им четем приказка им пускаме филмче на таблета;

– казваме, че любовта ще спаси света, а мразим и завиждаме все повече …

и още и още и още …

да, краят на света е близо …

Email, RSS Follow

бг версия на децата-чудо. 1.

by Justine

преди време прочетох един пост в Горичка с 21 деца, подели различни мега значими инициативи. деца, променящи света. деца.

и ми се поиска да съставя такив списък с български деца с каузи, борбени, надъхани, успяващи. деца – герои. деца – чудо.

представям ви Валя. Валя рисува. и отскоро, по своя инициатива е решила да продава рисунките си, за да помогне на Пеперудените деца и в частност Яна, която страна от генетична болест на кожата и семейството й има нужда от помощ. Валя е дете – герой. не защото рисува добре. не защото иска да помогне (ако питате вероятно много хора ще кажат, че искат да помогнат). Валя е герой, защото наистина го прави и то със сърце!

ако решите да помогнете на Яна и искате да е чрез рисунка на Валя, ако искате да научите повече за инициативата на Валя – тук са подробностите. всички можем да помогнем.

Email, RSS Follow

моят 10-ти ноември

by Justine

/с учудване установявам, че не съм писала за това тук. или поне не го намирам. няма да се лъжем – датата е епохална за моето поколение, вероятно всъщност за много поколения българи/

къде ме завари ли? бяхме студенти първи курс. и бяхме на бригада. дълга бригада, от 20-ти септември още. в КК (консервен комбинат) Витамина, гр. Стамболийски. първи и втори курс от няколко факултета на СУ, вероятно над 200 души. живеехме в общежитието до гарата. то се тресеше при всеки преминаващ влак, вероятно поне няколко пъти на нощ. имаше огромни плъхове из стаите. ставане в 4, на работа от 5 сутрин за първа смяна. поточна линия – мият се домати, буркани, влага и мирис на кисело-мухлясало-застояло, на машинно масло, метал. бурканите се пълнят. после готовите – в кашони се подреждат. редувахме се на различните поточни линии. беше тежко. естествено оскъдна храна. без топла вода. знам, че днешните млади хора са много далеч от това и няма как да си го представят, още по-малко да го разберат. след работа имаше купони, после малко сън и отново. близо два месеца. преди да започнем да учим въобще. не се познавахме дори преди бригадата. но в тази ситуация бързо намираш приятели.

11-ти ноември. не можехме да повярваме на кадрите по телевизията. черно-бял телевизор по един на етаж в столовата на общежитието. Тодор Живков опулен. гледа като попарен, върти глава. наистина не вярвахме. прегръщахме се и се радвахме, след като разбрахме, че все пак е истина. имаше еуфория. много. имаше много еуфория и следващите дни, седмици, месеци.дори години.

както си говорихме днес със Светла Енчева:
аз: Може би защото толкова емоция вложихме, а може би защото бяхме много млади …
Светла: А може би защото и често забравяме какво щеше да е животът ни без промяната. Все едно на какво се дължи тя.

и още малко днешни цитати:
Светла: свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато и с което е добре да знаеш какво правиш

Ивайло Нойзи Цветков: по-умните сред нас трябва да се самосъчинят наново и да разберат, че аскезата не е отговор и че са длъжни да дават поне кураж на другите – а не да приличаме на оня физик, който чрез самия акт на наблюдение се мъчи да изкриви същността на наблюдаваната частица.

Асен Григоров: Времето е много ниско, ако мога да използвам такава метафора, и никой не може да изправи рамене.

Email, RSS Follow

нещата се променят

by Justine

4

в центъра на София, бул Витоша.

освен лъскави и чалга заведения има и по-нормални места, като био кафето към книжарница Гринуич.

в допълнение – минус 10% ако дойдеш с велосипед.

това радва. не 10-те процента. а идеята, че някой мисли в тази посока.

и никой да не казва, че нищо не се променя тук. променя се, но промяната идва бавно.

промяната идва с хората. хората правят промяната.

Email, RSS Follow

къде започва България

by Justine

photo

снимката е от днес. бях на една малка уличка, в едно почти безлюдно селце, на няколко километра от западната ни граница

мисля, че на България и (за да не звучи прекалено националистично) на света му трябват днес повече смели хора

смели да излязат от комфорта, от инерцията, от клишетата, от общоприетото, от лесното „да“, от еднаквостта, от монотонността на дните, от оплакванията, от стреса, от табутата, от страховете си, от митологиите, от предразсъдъците, от смазващата апатия, от безхаберието, от нищото

промяната започва от смелите хора

за жалост на улица Смели хора в село Врабча днес са останали да живи малцина …

Email, RSS Follow

бъдещето е сега

by Justine

гишето за оплаквания затвори. 4ever. бъдещето е сега.

искаш промяна – всичко  в ръцете ти, действай. за начало – браузер ти стига. бъдещето е сега.

искаш вдъхновение – има доста забавни места в нета, даващи точно това. бъдещето е сега.

искаш да си подредиш мислите, да станеш популярен, да намериш нови приятели – започваш блог и го списваш редовно и от сърце. и постигаш всичко. бъдещето е сега.

липсва ти приятел, защото е далеч – влизаш в социалката или скайпа и си говориш с него до зори, или с друг приятел, който по същото време е онлайн. бъдещето е сега.

искаш да намериш нови интересни места в България или по света – цъкаш, четеш блогове, сайтове за пътешествия и вече знаеш следващата си дестинация!

чудиш се коя книга да захванеш, не ти се купува нещо, което няма да ти хареса – преглеждаш какво са писали другите по блоговете си и вече знаеш кое е за теб.

искаш нова работа – вместо да се оплакваш и бездействаш, влизаш в два-три сайта за работа и търсиш и намираш.

замисляш да захванеш бизнес – направи го, започни от днес. за начало компютър и нет ти стигат – не е голяма инвестиция. важна е идеята, а ти я имаш. хайде. бъдещето е сега.

смяташ, че това място, този свят имат нужда от промяна – ти си промяната. направи я. стига мрънка, стига вини другите. действай. промяната започва от теб. бъдещето е сега.

този пост е по покана на Тишо

Email, RSS Follow

за дупките и дупките

by Justine

понеже често мрънкаме в колко окаяно състояние са пътищата ни, а Ганьо по-далече от собствената си паница трудно поглежда, реших, че непременно трябва да споделя поне една снимка от любопитният арт-проект на Juliana Santacruz Herreras

3900756387_557cb9c867

това е Париж, а артистката е решила да запълва дупките на френската столица с …. бонбони! пълната колекция запълнени дупки из Париж са тук

дупките не са това, което са. дупките са най-вече в мисленето / ни

хубавото на съвременното изкуство е, че е у всеки и че бяга от стандартните изразни средства и форми. така истинското  изкуството е наистина иновативно и няма граници, или живее на границите

не мога да не спомена в този ред на мисли Иван Мудов. за своите яки арт перформънси Иван разказа на форум Промяна на Горичка

Email, RSS Follow

Бен Пар за предприемачеството и желанието да промениш света

by Justine

Ben Parr
Снимка: @Kmeron

Бен Пар вероятно е най-познат на българската аудитория като журналист и редатор на технологичния блог Mashable. Преди няколко седмици пътищата им се разделиха и Бен сега, както и преди Mashable, се е върнал към предприемачеството. В работата си като журналист и изследващ индустрията, той е разговарял с много предприемачи, събирал е техните мнения и впечатления, които представи от сцената на LeWeb.

Ето какво мотивира хората да се впуснат в предприемачеството:

  • желанието да бъдат шефове сами на себе си;
  • свободата сами да решават как да се развива фирмата;
  • да изградят голяма и печаливша компания;
  • и основното, което е най-вдъхновяващо – желанието да променят света.

(вие сещате ли се за друга мотивация и причина да създадете свой бизнес?)

Три са основните неща, които смущават, според Бен, младите предприемачи, за да се впуснат в начинанието си:

  • Финансовата криза и нестабилност — логично, това е притеснение №1, защото поставя под въпрос дали в следващия момент ще има пари за финансиране на проекта, а потребителите са несигурни дали е изгодно или не да се похарчат средства и да се купи точно този продукт или услуга. Всички усилия са насочени към спестяване на ресурси, вместо за харченето им.
  • Война на талантите — не можеш да изградиш сам своя успешен бизнес, трябват още хора. Трябва да се наемат страхотни инженери. Най-добрите дизайнери. Проблемът е, че най-добрите са вече ангажирани и трябва наистина да бъдат спечелени, за да ви повярват и да се впуснат в начинанието с вас. Но за целта е нужно идеята ви да е уникална, такава, за която си струва. Ако ще правите поредното приложение за споделяне на снимки или за групово пазаруване, откажете се, съветва Бен.
  • Има много идеи. Твърде много идеи. Но не всички идеи трябва да бъдат реализирани, защото повечето от идеите не струват. 50% от тях. Те няма да променят света, защото не са оригинални идеи. Те просто допълват или доразвиват вече съществуващи идеи. Ако бъдат доразработени, те ще бъдат неуспешни и на тях не трябва да им се обръща внимание, въпреки че е по-лесно да се постигнат, по-лесно се събират пари за финансиране (защото са вече познати).

Истината е, че е наистина много, много, много трудно да се промени света и да се направи по-добър. Трите неща, към които е добре да се обърнете, които са водещи към момента и които, според Бен, биха били благоприятни за развитието на идеята ви:

  • Локалната социална мрежа — социалната мрежа на мястото, в което живеете – град, квартал, местни общности. Важно е да се отбележи, че локална не означава непременно свързана с местоположение, а е свързано с географски обособени групи, общности и клубове.
  • Социалният бизнес — смесването на бизнес и забавление – Смесването на Холивуд със Силициевата долина и възможностите, които това предлага.
  • Краят на уеб в реално време — което не означава, че всъщност това е краят му, а че имаме нужда от по-добри начини за контрол и обработване на информацията, която получаваме.

В края на презентацията си, Бен Пар даде и 3 съвета на младите предприемачи:

  • Не посаждайте цвете, засадете секвоя – изградете нещо, което ще остане за дълго. Цветето е малко и красиво, то пониква, пораства, разцъфва, увяхва и… изчезва. Създайте нещо, което ще остави следа, което ще остане — секвоята не е толкова красива, няма да порасне толкова бързо, но ще расте, расте и ще оцелява през тежките зими, през трудностите и ще остане за по-дълго време.
  • Бъдете приспособими — страхотните идеи винаги се развиват, както и страхотните предприемачи. Вашето начинание е вашето бебче, но трябва да помните, че не всички бебчета са сладки. Трябва да се научите да получавате критика и да различавате атаката от критиките. Не можете да се придържате завинаги към плана, който сте имали в началото. Пример? Вземете Facebook — днес в него няма почти нищо общо с времето, когато е създаден в общежитието на Марк Зукърбърг през 2004 — непрекъснато се преосмисля, променя, подобрява, еволюира, предлага нови и нови преживявания.
  • Не създавайте компания, изградете кауза — не изграждайте фирма само защото това ще ви донесе печалба и пари, създайте нещо, което си стува, което има значение. Създайте нещо, което ще промени света, нещо, в което истински ще вярвате и ще отстоявате и защитавате, нещо, за което ще посветите времето си и ще работите за него часове наред не само защото това ще ви донесе пари. Пример? Стив Джобс. Да, Стив Джобс беше богат, но това беше резултат от факта, че с каузата, която изгради, той промени света..

Ето и видео на презентацията на Бен Пар, на английски.

–
гост-блогър по темата предприемачество днес – Димитър Цонев

Email, RSS Follow

млад в България

by Justine

една любопитна инициатива на студенти от НБУ и конкретно Боби, който в блога си задава въпроси и доста хора му отговарят. позволявам си да цитирам няколко фрагмента:

Какво ти допада в България?

Яна, 24: Допада ми и живота в София, колкото и странно да звучи. Тук постоянно нещо се случва. Само трябва човек да поиска да бъде част от случващото се.

Вергиния, 20: аз си харесвам страната, харесвам голяма част от хората тук, харесвам университета си и т.н., главно, защото смятам, че нещата са такива, каквито си ги направиш. Именно за това се обграждам от готини хора, които искат развитие, подбирам да ходя на места на които няма да се изпълня с неприятни мисли и си пестя песимизма на оклните, до колкото мога. Старая се да променям нещата, които зависят от мен – към по-добро, както и да създавам повече неща, които да зависят от мен 😀

Илия, 20: На първо място е фактът, че съм си у дома, при познатите места, хора и неща. Няма друго място на света, където да мога да си спомня по нещо за почти всеки ъгъл :). Харесва ми и фактът, че стига да решиш в България можеш да постигнеш много далеч по-лесно отколкото на други места, защото конкуренцията е малка. Обожавам наш’те планини зелени, малкото оазиси по застроеното ни море откачени неща, които са част от характера на българите.

Иван, 25: Че тук има много за постигане и оправяне.

А какво не ти харесва?

Яна, 24: Това мислене на българина, че на хората извън България им е много по-лесно и много по-добре, ме влудява. Мисля, че в много от тях все още живее Бай Ганьо.

Илия, 20: част от хората и типичното им мислене, което е деструктивно и анархистично. От там следват и всичките материални неща, които не харесвам в България – лошите пътища, лошите условия за живот, незаконните строежи, повсеместната селяния и непукизъм за нея… За щастие има някаква надежда за промяна.

Илияна, 24: Не ми харесва това, че все още много от нас са отрицателно настроени, намусени, сиви, без никаква гражданска отговорност. Не ми харесва, че масово хората се опитват да парадират с положение и пари, които всъщност нямат. Не ми харесва, че има много чалга.

Иван, 25: че на никого не му се занимава …

Email, RSS Follow