„да се откажеш навреме, да знаеш на какво, кога и как да сложиш край не е лесно, но това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни… Съзиданието се ражда от чистия край. Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш.“ – Мира Баджева
„затрупани сме от фалшиви кумири, които те превръщат в скот, който ходи в Мол-а“ – Андрей Райчев
„бунтуващите се по света са два вида – едните са недоволни от света, какъвто е, а другите са недоволни от това, че той престава да е такъв, какъвто е. но има и друг бунт – бунтът против потребителското общество и той е страшно важен. но той изисква не политици, а пророци“ – Андрей Райчев
„главният извор на свободата на съвременния свят е в душата на потребителя. България, допълнително страда от още една несвобода – медийната стопанска несвобода“ – Андрей Райчев
„политиците слушат само какво шепне тъплата, а тя шепне – дай стоки! по този път сме в кучи гъз“ – Андрей Райчев
„новият агент на несвободата – желанието. у нас несвободата е свързана със страх от загуба на потребителски възможности, т.е. отново може да бъде сведен страхът до желанието. себепознанието е условието за освобождаване“ – Харалан Александров
„хората трябва да отвоюват бъдещето си себе си, от своите алчни, ненаситни фантазии.“ – Харалан Александров
„трябва да озъптим примитивните страсти и мераците и паралелно с това да освободим умовете си. в момента сме направили обратното – оковали сме умовете и сме развихрили страстите.“ – Харалан Александров
последното предаване Отпечатъци на Мира Баджева – най-силното, според мен. тежък разговор. задължително да се изгледа от край до край. видеото е тук
още – при Йовко
Follow
една от тъжните истини за България, според мен, е че интелигенцията й винаги е правила компромиси, сервилничила е на различни режими и политики и почти без изключения се е съобразявала със силните на деня. в доказателство – дългият списък агенти и от хората на изкуството и от всички области интелигенция … много тъжно.
ето къде са библиотеките у нас – дори тока не могат да си платят сами, какво остава за нови книги. хубаво, че има някой да ги подкрепи, но трябва още. и трябва повече подкрепа най-вече на държавно ниво. ясно е, че част от управниците ни вероятно рядко са имали достъп до библиотеки. но поне на децата си да осигурят такива, а и на редовия човек, четящ и жаден
поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.