днешният разговор с Ивайло Дичев за Интернет и краят на демокрацията ми припомни нашия свободен обяд през февруари, на който разменихме думи именно в тази посока със Симион Патеев

казусът е следният – блоговете са безсилни, поне у нас, нищо голямо не е тръгнало / излязло от блог, може например за Могилино да се е знаело и преди филма на БиБиСи, но никой блогър не го е написал, поне такава бе тезата застъпена в разговора ни с г- н Дичев днес, никой голям скандал у нас не е тръгнал от блог или Интернет, според него

според Симион – докато има силни традиционни офлайн медии и относително слаба пенетрация на Интернет като медиа блогърите ще сме безсилни

така ли е? гледат ли днешните млади телевизия и влияят ли се от нея повече отколкото от Интернет? и наистина ли блоговете и блогърите у нас са капка в морето и безгласни?

твоето мнение?

Follow

днес участвах в изключително интересна полемика в ефира на Дарик радио по покана на Пролет Велкова
дебатирахме г-н Ивайло Дичев и моя милост на тема Интернет и обществото ни, на къде ни води Интернет, защо и как; добро или лошо нещо ли е Интернет, какво биха правили хората ако нямаше Интернет, дали не им вреди той и доколко; стана дума естествено за блогове, Facebook, SecondLife …

отдавна не бях срещала човек с толкова крайно противоположна на моята гледна точка конкретно по отношение на Интернет

г-н Дичев, съвместно с г-н Орлин Спасов от СУ двамата работят върху културологично-антропологично изследване „новите млади и новите медии“ и изследват задълбочено онлайн пространството

доколкото успях да установя от нашия разговор г-н Дичев смята, че Интернет води до фрагментиране на общественото пространство, до разпад на общото пространство, до капсулиране (благодаря за забележката rahenna), създаване на затворени общности и в крайна сметка – до край на демокрацията

Интернет демократизира професионализма и според г-н Дичев това е недопустимо, защото няма коректор, няма устои, например бидейки журналисти блогърите могат да представят всевъзможни гледни точки, докато журналистите от традиционните медии все пак стоят на някакви позиции, тяхната дума би следвало да тежи повече

възгледът, който и аз споделям за саморегулацията на мрежата (по подобие на мравуняка, например) бе квалифициран като неолиберален и крайно негативен за общото благо

хм, това за начало, после – още
не намирам аудио архив от това днешно предаване на сайта на Дарик, би било любопитно, наистина

предполагам г-н Дичев ще посетите блога ми, бих се традвала да продължим дискусията от днес, искрено

Follow

това е снимка от май 2005 г., когато ходихме с Рали, Калин и Звезда с един камион да даряваме играчки и дрехи на дома в Трън; най-едрото момче от снимката може да се види във фоторепортажа на Дарик от днес тук, след убийството на 15 годишно момиче от дома; убиецът е не друг, а подсъдим и същевременно служител на дома мъж, който най-вероятно е имал сексуални отношения с няколко от момичетата в дома

ето какво се знае за убиеца: „Илиев е с богато криминално досие, той има девет криминални регистрации в досието, осем от които за изнасилване на непълнолетни момичета.“
нека припомня, че въпреки „красивото“ си досие, човекът е работел в дома, в дома, в който има деца, част от които – момичета!!!

този дом в Трън приютява около 90 деца на възраст 7 – 18 години
от години е пословичен с некадърното си управление и поне от две години е „пред затваряне“
този дом, дори и само на около 60-70 километра от София е буквално забравен и от бога и от хората

тогава Звезда се осмели и разгледа подробно и с фотоапарата вътре, сравнявайки със снимките в репортажа на Дарик нещата почти три години по-късно не са се променили …

мизерията е ясна
очаквам официалните лица, очевидно безотговорни за случващото се (независимо в Могилино, Трън или другаде), да кажат, че това е поредната провокация към България и опит да се срине репутацията ни и т.н.

случката идва само два дена след срещата в Русе, на която многоуважаемите и Масларова и Пръванов и кой ли не заявиха своята загриженост за децата в домове

отново не очаквам оставки, а само прехвърляне на отговорностите, приказки и измиване на ръцете със словоблудства
хора управляващи, колко души трябва да загинат, за да си ходите?!?!

Follow