Evry е малък град южно от Париж с около 50 000 души население, център за областта Essonne с малко над милион население. Може да се сравни с Перник или Велинград, например.
Кметството Evry издава и разпространява брошури за популяризиране на различни социални казуси. Една от тях – за осиновяването:
брошурата насърчава осиновяването, обяснява, че процесът е лесен и обещава помощ от страна на общината!
подписана е от председателя на местния парламент, дадени са неговите координати за контакт, както и на съответните специализирани служби
даден е отчет, че през 2006 г. в областта са осиновени 74 деца, 15 от които са от Франция и останалите 59 – от чужбина
молби за осиновяване могат да се подават в случаите, когато:
– двамата родители са над 28 години;
– двамата родители са женени от повече от 2 години;
– един човек, по-възрастен от 28 години.
разликата във възрастта между осиновяващияти осиновеният трябва да е 15 или повече години
службата по осиновяване гарантира осиновяване в период до 9 месеца след подаване на иск за това от родителите
службата подпомага (и финансово) родителите в продължение на 5 години след осиновяването
Follow
Кой закон урежда тези неща у нас?
Дано това го прочетат Николай Бареков и Ана Цолова, та да се позамислят малко за осиновяване.
У нас – Семейния кодекс е главния, следват наредби. Интересното във Франция, е че е изключително трудно да осиновиш френско дете – младите двойки са с предимство. Ако си жена на 45 и отгоре, сама, че и дете имаш голямо шанса ти откровено си е 0. Ако си над 50 шанса социалните служби да ти издадат „разрешително за осиновяване“ също се равнява на 0. За това там се осиновяват деца главно от чужбина, което пък си е жив късмет за тях.
Сигурно и за по-младите французи шанса да осиновиш френско дете се равнява но 0.
За пипилота: А, и шанса на французите след 28-годишна възраст да имат собствени деца е много голям.
Бенихиле все пак говорим не за всички над 28, а за тези които имат проблеми с „проимването“ на деца. А такива има както във Франция, така и навсякъде по света.
А какво лошо има и тези, които нямат проблем със зачеването и раждането да осиновят деца? Има толкова много деца без родители, че ми се струва доста по-добра идея да се множат осиновяванията вместо ражданията.
Жюстин, ако познаваш френско семейство с осиновено дете, подай един ред как се възприема осиновяването в общността?
май не познавам, т.е. на първо четене не се сещам
но и вчера и днес имах разговори с мои приятели, които имат по 1 или 2 деца и искат да осиновят едно – невъзможно
у нас просто държавата НЕ иска да се осиновяват децата, всичко е против това да се осиновяват от когото и както и да било деца от домовете
онези, дето са ги направили им държат правата, така да се каже, нищо че с години не се вестват, а децата гинат там, както става ясно …
Lyd, на национално равнище не знам как стоят нещата, но на международно има толкова много желаещи да осиновят дете, че тези които няма как да имат са с предимство(морално поне предполагам). Примера с Франция – французчета за осиновяване почти няма и те осиновяват от чужбина – ръмънчета българчета и русначета, азиятчета и африканчета. Представи си да постъпят тук документите на 10 семейства – 9 са бездетни и е невъзможно да имат дете и едно семейство, което може, а и си има дететнце. Материята е сложна, има си закони и наредби. Но такива като Никол Кидман и Анджелина Джоли, осиновили защото нямат време да раждат например, са осиновили деца, не заради нещо друго, а заради статуса си. Докато за едно средностатистическо семейство е много по-трудно да осинови, защото майката иска кариера и не желае да се откъсва за 2 години от нея.
Justine много си права – това е трагедията на мнозинството деца по домовете. Майката идва на всеки 6 месеца, подписва се, че не се отказва от правата си и докато детето се гледа от държавата, тя взима детските. И за да не демонизираме институциите – тези деца поне се научават на четмо и писмо, защото много от другите останали при семействата си никога не се докосват до лист и химикал.
Пипилота Ментолка, у нас по официални данни има поне 8600 деца в институции и над 30 000 бездетни семейства, голяма част от които, ако се работи на всички нива в правилната посока – биха си осиновили деца, което би довело до много малко деца в институции
да не говодим за чужденците
във всичко това прочитам едно дълбоко нежелание на държавните ръководители да променят статуквото, нишо друго.
Justine, не съм запозната с националните осиновявания, но за да бъде осиновено българче от чужденец то трябва да бъде отказано от 3 български семейства. Те подписват документ, че не желаят да осиновят конкретното дете и посочват мотива за това.
В 99% процента от случаите на отказани, прекрасни, здрави деца мотива е „ромски произход“, „цигански произход“, „тъмна кожа“, „майката е циганка/ромка“ и т.н. (това не са неща, които да говоря от ей така, това е действителността, с която съм се сблъскала)
Да има семейства, които биха осиновили деца от малцинствен произход, но масата са хора, които отказват деца и пак, и пак заради цвета на кожата им. Нека за малко излезем от големия град. В малките населени места също има хора, които нямат деца и искат да осиновят, те са част от тези 30 000 бездетни семейства. Ами съседите после какво ще кажат? „циганско копеле“, „мангал“… Етикетите лесно се лепят. И това не зависи от статуквото или държавните ръководители. То е в нас, в стереотипното ни мислене, в главите ни. За такава работа и промяна трябва повече от поколение.
Това, че държавата пречи да се осиновяват децата, не е вярно. Не пречи особено и на приемните семейства. Споменава се обаче, че има случаи на корупция при осиновяването на деца – в случай че искаш да осиновиш малко бяло дете. Причината за съществуването на детските домове не е намирането на работа на персонала в тях, а в това, че родителите, оставили децата си в детските домове, не се отказват от родителските си права. Държавата няма как да ги принуди да го направят – те казват беден съм, болен съм, не мога да се грижа за него, но не искам да се отказвам от родителските си права. Знаете, че повечето изоставени деца са от ромски произход, а спрямо тях има предразсъдъци – не само сред българите, но и сред чужденците. Не казвам, че това е хубаво, но е факт.
Колкото до множенето на осиновяванията, а не на ражданията – не искам да вземам отношение по случая. Описаната в блога на lyd история с помощ на ромски семейства – истинска или измислена история, не знам – ми изглежда тъжна и неестествена.
Бенихил, много добре си го казал, сбито и ясно.
Само няма да се съглася с предразсъдъците у чужденците. Както тук така и там никой не иска да осиновява болни деца (който кавото и да си говори, че те били по-милосърдни), но по отношение на децата от ромски произход предразсъдъците са много по-малко и чужденците осиновяват много деца от цигански произход.
Само да кажа, че под 50% от децата в институции у нас са от ромски произход, т.е. мит е, че са само такива
Може ли само да ми изясните какво се разбира под „институции“ – едновремешните интернати, поправителни домове, детски домове, домове за деца с увреждания, когато родителите наистина не могат да се грижат за тях (например те самите са болни) или какво? Защото институции в по-общ смисъл са и семействата, детските домове, училищата и т.н.
Сдружението на сираците има някои идеи http://www.focus-news.net/?id=n909682