Every Resident has a right to live their Second Life.

след ренесанса (или поне значително доброто завръщане на хората в театрите) и операта надига глава от забравата – сега е в ремонт Националната опера и съвсем скоро ще приема гости в обновената си голяма зала

а междувременно е отворила врати за децата от февруари с „Вълшебната флейта“ и „Петя и вълкът„, като преди представленията децата биват запознавани изключително приятно и подорбно с операта – къде е сцената, къде и какви са декорите и как се движат, посещават за малко репетиция на балета, след което вече в камерна зала им се демонстрират инструментите от оркестъра – с името му и кратко изпълнение, дори могат да го пипнат, както се вижда на снимката

залата е малка и препълнена, билетите са с повече от символични цени – 5 лв за възрастни и 3 лв за деца; децата са толкова много, че човек се чуди ще успеят ли да се укротят;

представлението започва и само след миг цари тишина – магията започва

(музиката е позната, лесна и своя, връща ме в детството, когато ходех с баба ми на всяко представление от „Варненско лято“, а зимата – редовно на театър и опера в София; от тогава не бях гледала „Вълшебната флейта“ на сцена)

Папагено е толкова автентичен, пуска леки шеги в речитатива си на български, за да го разберат децата, но пее, разбира се на немски; вкарани са свежи, съвременни детайли, което не пречи, а е забавно; започва солото на злата царица и певицата пее без да знаем как поема дъх; гримът и костюмите са толкова добри, че да приковат вниманието и на най-малките

всичко е толкова вълшебно и истинско и завладяващо, че децата и родителите им потъват в тази магия
а след края искат да се върнат пак, и пак

предстоящите представления – „Вълшебната флейта“ – 4 март от 10 и от 11.30; „Петя и вълкът“ – 5 март от 10 и от 11.30

търсейки, попадам на в-к Сега, който публикува снимка от „Златната флейта“ на Моцарт, хм